особено благоразположен към нито един от двамата.
И беше следователно изненадан и малко разочарован, когато униформеният служител на
Джоуел Исаксън свали прозореца на вратата на шофьора.
— Добър вечер, господин секретар — каза охраната. — Сър, президентът помоли да отидете първо в стаята му, а не в залата.
Натали Кохън седеше на дивана с крака, свити под тялото, в стаята на президента. Вдигна ръка за неофициален поздрав, когато Хол влезе. Президентът седеше с приведени рамене в един от фотьойлите и държеше чаша с бърбън, обичайното за него питие.
— Искаш ли и ти, Мат? — запита той и посочи чашата. — Да ти даде смелост да раболепничиш пред Пауъл?
— Няма да раболепнича пред Пауъл. — Изстреля думите Хол, после се сети да добави: — Господин президент. Нали?
— Нека ти кажа къде нашата малка риболовна експедиция се удари в скалите — каза президентът.
Той посочи редицата бутилки на страничната масичка. Хол отиде до нея, каза си, че май е в беда и ще има нужда от всичкия си ум и не бива да пие, а после си наля два пръста бърбън и отпи. След това се облегна на масичката и погледна президента.
— ФБР са научили, че „Лийз Еър“ са предявили правото си върху изчезналия самолет, който, вероятността е седемдесет процента, сигурно вече е на дъното на Атлантическия океан.
— Но нима това не се очакваше, сър?
Президентът вдигна ръка в знак да не го прекъсва.
— Директорът на ЦРУ ми докладва, че е сметнал за необходимо да освободи от длъжност техния човек в Луанда, защото е предал на твоя майор секретна информация, която вече била подложена на преценка и отхвърлена от Ленгли. А човекът предал информацията на твоя майор, защото той казал, че работи за мен — това трябваше да е тайна операция, помниш ли? — и, второ, защото онзи, по време на вечеря… направил неприлично предложение на шефката си.
Президентът отпи от питието си и погледна Хол, за да види каква е реакцията му. Секретарят мисли точно три секунди и стигна до дълбоко философското решение, което беше научил още във Виетнам, където животът, ако не друго, беше подложен на риск: „Избирай хора, на които имаш доверие, и се доверявай на хората, които си избрал.“
— Според мен, господин президент — каза Хол, — има почти стопроцентова вероятност изчезналият самолет да не е на дъното на Атлантическия океан.
—
— Но не знаеш къде е всъщност, нали, Мат? — запита много тихо президентът.
— Господин президент, съществува вероятност от почти осемдесет процента вчера следобед в пет часа самолетът да е бил на изоставено летище в Чад. Селището се нарича Абеше. Предадох информацията и на Пауъл.
— А какъв е източникът на информацията, Мат? — запита, много тихо, доктор Кохън.
— Руският търговец на оръжие Александър Певснер.
— И какво каза в отговор на информацията директорът Пауъл? — запита президентът, а после, без да даде време на Хол да отговори, зададе нов въпрос: — И каза ли ти господин Певснер какво прави самолетът в Чад?
— Накратко, сър, самолетът бива подготвян да се вреже в Камбаната на свободата във Филаделфия. Планът е на група от Сомалия, която нарича себе си „Свещения легион на Мохамед“.
— И си казал това на Пауъл? — запита президентът.
— Не, сър. Само че имам надеждна информация, че самолетът се намира в Абеше.
— И той не запита какъв е източникът на информацията?
— Напротив, сър, запита. Но му казах, че говоря по телефон, който не е сигурен.
— Това име, Певснер, е изниквало и преди — каза президентът. — Според Пауъл, той е руски мафиот, глава на мафията. Ти знаеше ли за това?
— Дали директорът Пауъл ви е казал, също така, сър, че агенцията използва самолетите на Певснер, за да пренася тайно разни неща с тях? И че го използва като източник на оръжие от всякакъв вид?
— Не — каза замислено президентът. — Не се е случвало да споменава това.
— Как се свърза с Певснер? — запита доктор Кохън.
— Майор Кастило се срещна с него — каза Хол. — Искате ли всички подробности?
— Всяка, дори най-малката подробност, господин секретар — каза президентът. — Всяка проклета незначителна подробност!
Отне им около десет минути.
— Добре, доктор Кохън — каза президентът. — Чу тази очарователна история. Ти си моят сигурен съветник, така че — посъветвай ме.
— С всичко ли разполагам, Мат? — запита доктор Кохън.
— Има още едно-две неща, но не се отнася до мястото на самолета, нито до намеренията на терористите.
— По дяволите, казах, че искам всяка една подробност, Мат!
— Да, сър. Майор Милър не е направил неприлично предложение на мисис Уилсън.
— Той твърди така, нали?
— Мисис Уилсън е направила такова предложение на майор Кастило, защото решила, че той наистина е немски журналист. И той го е приел.
— Интересно — каза доктор Кохън.
— И…
— Искам да чуя това от самия майор Кастило — каза президентът. — Искам да чуя цялата тази проклета, дива и невероятна история отново, от него.
— Сър, в момента той пътува към Филаделфия. Мога да му се обадя и да му наредя да се върне, но ще са необходими няколко часа…
— Отишъл е да провери вероятната връзка на мюсюлманите във Филаделфия? — запита доктор Кохън и когато Хол кимна, продължи: — Господин президент, няма да имате време сам да проверите историята на Кастило. Трябва веднага да вземете решение.
— Знам, че трябва да взема решение, Натали — каза президентът. Звучеше по-скоро уморено, отколкото саркастично. — От теб искам да ме посъветваш какво трябва да бъде това решение.
Тя не отговори веднага.
— Хайде, Натали. Нали затова печелиш толкова много пари — каза президентът.
— Сър, моят съвет… Съпругата ви е в Чикаго, нали така?
Президентът кимна.
— Сър, мисля, че трябва да се обадите във флотата да ви дадат хеликоптер и да отидете до Кемп Дейвид. И да вземете и мистър Хол с вас. Без да дадете обяснение на никого.
— И какво да правя с Пауъл?
— Аз ще отида в залата и ще му кажа, както и на мистър Шмит, че тъкмо преди да тръгнете за Кемп Дейвид, сте ми казали, че искате да знаете дали изчезналият самолет е наистина в Чад или не…
— Абеше — подсказа Хол.
— Благодаря ти — каза тя. — И че трябва да ме информира веднага, щом узнае нещо.
— Защо Мат и аз трябва да отидем в Кемп Дейвид? — запита президентът.
— Защото, ако искате да помолите Мат за оставката му, ще го заведете там — каза доктор Кохън.
— Искам до утре сутринта да знаят дали самолетът е в Абеше или не — изказа на глас мисълта си президентът.
— Мога ли да предложа, господин президент, да се върнете тук утре вечер по това време? — каза доктор Кохън.
— О’кей — каза президентът, след като помисли кратък миг. — Да последваме съвета ти.
