Бети беше такова — случайно в някой бар.
X.
(ЕДНО)
Офисът на командващия генерал
Централно командване на САЩ
Въздушна база „Макдил“
Тампа, Флорида
21:05, 8 юни 2005
Когато генерал Албърт Макфадън, помощник-командващ в Централното командване, се появи в офиса на генерал Нейлър в отговор на неговото: „Веднага, моля!“, генерал-лейтенант Джордж Х. Потър вече беше там.
— Какво има, Алън? — запита Макфадън.
Генерал Макфадън беше облечен в лимоненожълта риза за голф и сини панталони. Генерал Потър беше облечен в прозрачна риза във филипински стил над бели къси панталони. Генерал Нейлър пък носеше панталони в цвят каки и сива тениска. Само старши сержант Уесли Сагинс беше в униформа.
— Затвори вратата, моля те, Уес — нареди генерал Нейлър. — Не искам да ни прекъсват.
— Да, сър — каза Сагинс.
— Току-що ми се обади секретарят на отдел
Нейлър направи пауза от две секунди, за да стигнат думите му до съзнанието на другите, после продължи:
— Има причини да вярваме, че изчезналият „Боинг 727“ се намира на отдалечено летище в Чад. До селище, което се нарича Абеше.
Той посочи картата, поставена на масата за конференции. Макфадън и Потър станаха от столовете си и отидоха да разгледат картата.
— Оттам лесно биха могли да стигнат до Мека — каза генерал Макфадън.
— Секретар Хол има информация, според която самолетът е отвлечен от сомалийска групировка, която нарича себе си „Свещения легион на Мохамед“, и има намерение да го разбие в Камбаната на свободата във Филаделфия — каза Нейлър.
— Исусе Христе! — каза генерал Макфадън. — Откъде има тази информация?
Генерал Потър изви очи нагоре, но не каза нищо.
— Точността на информацията, с която Хол разполага, зависи до голяма степен от това, дали самолетът е в Абеше, или не. С други думи, ако е там или ако е бил там, останалата част от сценария става по- вероятна…
— Камбаната на свободата!? Във Филаделфия?! Защо, по дяволите, биха искали да направят това? — запита генерал Макфадън, на когото очевидно му беше трудно да повярва.
— … А ако самолетът не е в Абеше или не е бил в Абеше — продължи Нейлър с лека нотка на нетърпение в тона, — тогава, вероятно, информацията е неточна. Но в отсъствието на каквато и да било друга информация, секретарят — и президентът — очевидно са решили да проверят тази. На Централното командване е наредено да открие, и то колкото се може по-бързо…
— С какво разполага ЦРУ по въпроса? — прекъсна го генерал Макфадън.
— Моля те, остави ме да довърша, Макфадън — каза Нейлър с леденостуден глас.
— Съжалявам, сър — каза Макфадън, но не звучеше така, сякаш се извинява.
— Аз съм сигурен, че ЦРУ вече работят по въпроса — каза Нейлър. — Те вероятно разполагат с информация от сателитите и от хора, ако имат такива в онзи район. Ние не бива да споделяме намеренията си с ЦРУ, трябва отделно да проверим дали самолетът е, или е бил, в Абеше. Предложения?
— Не знам къде се намира най-близкият „MH–53J“8 — каза генерал Макфадън. — Но мога да разбера само за две минути. Можем да го изпратим под радарите, макар че не мога да си представя, дали разполагат с такива неща в Чад.
„По дяволите — помисли си Нейлър — ето, отново бързаш. Нима Военновъздушните сили не учат офицерите си, че първи трябва да говорят по-нисшите по ранг, за да кажат, каквото наистина мислят, а не каквото, искат да чуят началниците им?“
— За целта вероятно ще е необходимо повече време от онова, с което разполагаме — каза Нейлър. — Мисля, че президентът иска отговор възможно най-бързо. Говорим за часове.
— „Делта“, сър — каза генерал Потър. — Може би… Вероятно… „Грей Фокс“.
„Делта Форс“ бяха елитът на
„Знаех, че ще получа този отговор. И знаех още, че няма да ми хареса.“
— Нека видим какво има да каже генерал Макнаб, с какво може да допринесе той за вземането на правилното решение — каза Нейлър. — Моля те, Уес, свържи ме с него по телефона.
— Да, сър — каза старши сержант Сагинс и отиде до телефона.
След петнайсет секунди Сагинс извика:
— Сър, генерал Макнаб е вече на линията.
— Донеси ми телефона, Уес.
Старши сержант Сагинс влезе в офиса със сигурния телефон в ръка, като влачеше след себе си дебелия свързочен кабел. Постави го на масата между Нейлър, Потър и Макфадън. После натисна бутона, който позволяваше да се чува и говори от разстояние.
„Защо си знаех, че е грешка да го карам да прави това.“
Отговорът дойде незабавно.
— Добър вечер, сър — каза гласът на генерал Брус Дж. Макнаб гръмогласно. — Забавих се малко, защото имах по-неотложни нужди, нужди на природата, така да се каже. Моите извинения, сър.
— Благодаря, че споделихте това с мен, генерале — каза Нейлър, а раздразнението се усещаше в гласа му.
— Винаги на ваше разположение, сър — каза весело Макнаб.
— По дяволите, Скоти, трябва ли винаги да си такъв задник? — каза гневно Нейлър.
И веднага съжали. И се смути.
— Ако генералът е обидил по някакъв начин генерала, сър — каза Макнаб, като звучеше като някой плебей от „Уест Пойнт“, който разговаря с офицер от висшата класа, — то генералът съжалява. Сър.
Нейлър погледна другите — старши сержант Сагинс изучаваше тавана, генерал Макфадън гледаше в пода, а генерал Потър — часовника на китката си.
„Кучи син!“
— Скоти, знаеш ли къде в Чад се намира Абеше? — запита Нейлър.
— Един момент, сър — каза Макнаб.
Всички чуха звука, който много приличаше на щракане с пръсти. След няколко секунди генерал Макнаб продължи:
— Сър, Абеше, Чад, се намира в отдалечен район на страната. Координатите са 13.50.49 северна ширина…
— Знам къде е, Скоти — прекъсна го Нейлър. — Въпросът беше дали ти знаеш. Едно кратко „Да, сър“ щеше да е достатъчно.
— Да, сър.
— Съществува вероятност изчезналият от Луанда, Ангола, самолет да е там.
— Там има писта с дължина 9 200 фута, което е повече от достатъчно за „Боинг 727“. Какъв е твоят
