Той се приземи гладко в 09:25 и пет минути по-късно се беше скрил в хангар, чиито врати се затвориха плътно след него. Задната врата под опашката се отвори и двама мъже слязоха бързо по стълбичката. И двамата бяха облечени в панталони цвят каки и бели тениски.
Дребен мъж в светлокафяв пилотски костюм стоеше в подножието на стълбичката. Значката на гърдите му го идентифицираше като полковник и пилот от въздушната база „Ройъл“. Зад него стоеше друг пилот, също полковник и също в пилотски костюм. Той беше по-стар, много по-едър и имаше мустаци в британски стил. И двамата отдадоха чест, когато двамата американци се обърнаха към тях.
— Добро утро, генерале — каза дребният мъж на английски с лек акцент.
— Добро утро — отговори генерал Брус Дж. Макнаб и също отдаде чест. — За мен е голяма чест, че Ваше кралско височество сте намерили време за мен.
— Винаги имам време за вас, генерале — каза полковникът. — И не само защото съм привързан към вас.
— Нека отгатна — каза Макнаб. — Член на вашето семейство има въпроси.
— Имам нужда от услуга, генерале, което е много дори между приятели.
— Помните ли полковник Томас, Ваше кралско височество?
— Разбира се — каза полковникът. — Радвам се да ви видя отново, Томи.
— А как сте вие, полковник? — запита Макнаб.
— Много добре, генерале — каза мъжът с мустаците.
Дребният мъж направи жест с ръка и Макнаб го последва. Стигнаха и застанаха до шасито.
— Американски „Боинг 727“ беше откраднат преди две седмици от Луанда — каза Макнаб.
— Видях това.
— Имаме причини да вярваме, че е, или е бил, приземен в Абеше, Чад. И аз трябва да открия дали тази информация отговаря на истината.
— И да го върнеш обратно? Или да го унищожиш?
— За момента имам заповед да видя дали самолетът е там — каза Макнаб.
— Заповедите понякога се променят, нали?
— Не мисля, че в този случай ще има промяна. Щяха да ми кажат, ако искаха да го върна, защото щеше да ми е нужен екипаж. А и щеше да е по-евтино да изпратят непилотирано от човек превозно средство, за да го измъкнат. — Той посочи към „С–22“.
Дребният мъж не каза нищо доста дълго време. Мислеше.
— И това е всичко, генерале?
— Да, това е всичко, с което аз разполагам, Ваше кралско височество.
— А основният план?
— Да пуснем петима души в Абеше. От „Ройъл Еър Марок“, който ще продължи да лети към Джида. И те да открият каквото могат.
— И как ще ги измъкнете после?
— На около два часа след мен лети „С–17“. Ще използваме него.
— Значи всичко, което искате, е полет до Джида?
— И обратно дотук.
Дребният мъж отново се замисли над думите му.
— Това ви се струва обезпокоително по някакъв начин? — запита Макнаб.
— Защо е бил откраднат самолетът? Знаете ли? Можете ли да ми кажете?
— Мога да ви кажа какво мислим — че е бил откраднат от сомалийска групировка, която нарича себе си „Свещения легион на Мохамед“.
— Никога не съм чувал за тях — каза по-дребният мъж. — Сомалийци?
— И ние не бяхме чували за тях, Ваше кралско височество — каза Макнаб. — Има два възможни сценария, но нито един от тях не е подкрепен с достатъчно факти. Първият е, че се канят да разбият самолета в kaaba в Мека…
— Това е абсурд!
— Звучи абсурдно, Ваше кралско височество, но, от друга страна, ако е в Абеше, самолетът може да стигне до Мека.
— „Свещеният легион на Мохамед“? — повтори по-дребният мъж, после повиши глас и извика: — Сату!
Полковникът с брадата отиде бързо при него.
— Ваше височество?
— Един момент — каза по-дребният мъж. — А другият сценарий, генерале?
— Че имат намерение да го разбият в Камбаната на свободата във Филаделфия — каза Макнаб.
— Не знам какво означава това.
— Във Филаделфия, където нашите Бащи на Нацията са подписали Декларацията за независимост, се намира и сградата на общината, където е подписана конституцията…
— Знам я тази сграда — каза по-дребният мъж. — Всъщност бил съм там. Но какво общо има това с някаква камбана?
— Тя се намира в съседство със сградата, Ваше кралско височество. И има определено емоционално и историческо значение за американците. Като самата сграда.
— Чудя се защо „Свещеният легион на Мохамед“ би се интересувал от нея — каза мъжът. — Чудя се даже как и откъде са чули за нея? Какво знаем за тези хора, Сату?
— Кои хора, Ваше височество?
— „Свещеният легион на Мохамед“ — каза нетърпеливо по-дребният и по-строен мъж. — Групировка от Сомалия.
— Никога не съм чувал за тях, Ваше височество.
— Да отговоря на въпроса ви, генерале — каза мъжът. — Да, намирам това за обезпокоително. Ще трябва да запитам определени членове на моето семейство как трябва да се процедира. Но, междувременно, мисля, че трябва да помолите Томи да започне процеса по прикриването.
— Благодаря ви, сър.
— Вие и аз ще отидем в офицерската столова да закусим — каза мъжът. — Полковник Бен-Сату ще остане тук достатъчно дълго, за да се увери, че Томи ще разполага с всичко, което му е необходимо. После ще открие, каквото може, за въпросната групировка и ще ни донесе информацията в столовата.
— Да, Ваше височество.
— Томи! — повиши глас по-дребният мъж.
— Идвам, сър! — каза подполковник Томас и тръгна към тях.
— Да, сър?
— Колко души имате с вас?
— Като включим хората и от Военновъздушните сили, Ваше височество…
— Да, на всяка цена трябва да включим и хората от Военновъздушните сили — каза мъжът.
— Петнайсет, сър. В това число сме включени генералът и аз.
— Добре. Нека броим и вас двамата — каза мъжът. — Ще изпратя закуска за тринайсет души тук. Когато решите, че сте провели успешно операция „Хамелеон“, можете да се присъедините към мен и генерал Макнаб в столовата. Ще изпратя кола да ви вземе.
— Да, сър. Благодаря ви, сър.
— Томи, моля те, погрижи се никой от хората ти да не напуска хангара под какъвто и да било предлог.
— Да, сър.
— Полковник Бен-Сату ще се погрижи да имате всичко необходимо.
— Да, сър. Благодаря, ваше височество.
— Да тръгваме ли, Скоти? — запита по-дребният мъж.
Имаше три съвсем еднакви „Мерцедес 320L“ пред хангара. Единият от тях закара генерала и дребния мъж до офицерската столова — дълга сграда, боядисана в пясъчен цвят, в близост до самолетната писта.
