В трапезарията имаше двайсет и един офицери и те станаха като един, когато видяха по-дребния мъж, който придружаваше генерал Макнаб. Той им махна с ръка да седнат отново по местата си. И заведе Макнаб до една маса в ъгъла.
— Поръчай яйца на очи, картофи, препечен хляб и кафе за мен, моля те — каза той. — Трябва да проведа два телефонни разговора.
И излезе от трапезарията.
След десет минути се върна. Всички офицери — този път включително Макнаб и Томи — веднага се изправиха, а той отново им махна с ръка да седнат.
— Справихте се бързо със задачата, Томи — каза той, като зае мястото си край масата.
— Нямаха нужда от мен, за да подготвят самолета, сър — каза Томас. — Аз само им се пречках.
Келнер донесе три чинии яйца на очи, картофи и препечен хляб.
— Онзи човек, за когото говорихме по-рано, Скоти? — каза мъжът.
— Да, сър?
— Той също не вярва на нито един от вашите два сценария, но мисли, че е добра идеята да бъдат проверени.
— Благодаря, Ваше кралско височество.
— И, разбира се, той е доволен, че може да услужи на стар приятел. Помоли ме да ви кажа точно това.
— Поласкан съм, че мисли за мен като за стар приятел — каза Макнаб.
— Сигурен съм, че е така, но мисля, че той говореше по-скоро за страните ни — каза по-дребният мъж. — Знаеше ли, Томи, че Мароко е първата нация, която е признала Съединените щати? Още дори преди да се превърнат в САЩ през 1777.
— Не, Ваше височество. Не знаех — призна подполковник Томас.
— Моята собствена история е малко неясна. Но мисля, че резиденцията на тогавашното ви правителство е била във Филаделфия.
— И аз мисля така — каза Макнаб.
— А по онова време Камбаната на свободата съществувала ли е във Филаделфия? И ако е така, каква е била връзката й с правителството?
— Ваше височество, срамувам се да кажа, че нямам представа — призна генерал Макнаб. — Вероятно е била там, но аз просто не знам.
По-дребният мъж се закани с пръст на генерал Макнаб.
— Но това е ужасно! — каза той.
(ТРИ)
Кралската въздушна база
Менара, Мароко
12:20, 9 юни 2005
След три часа от хангара беше изтеглен самолетът, който беше влязъл там като „С–22“ на Американските военновъздушни сили с номер 6404 на опашката. Онова, което по-дребният мъж беше нарекъл операция „Хамелеон“, беше завършено преди двайсет минути.
От двете страни на корпуса сега имаше по цялата дължина, от носа до опашката, зелени и червени линии, които образуваха райе. Надписът гласеше: „Ройъл Еър Марок“. От двете страни на вертикалния стабилизатор имаше червени звезди. Под тях, с възможно най-големи букви, бяха изписани инициалите Р Е М. По корпуса бяха залепени с толкова лепило, че да издържи кратко време, лепенки. Те бяха боядисани с много скъпа и бързосъхнеща боя. Тестовете бяха показали, че боята ще издържи петдесет часа бърз полет, трийсет и шест часа на слънцето при температура 120 градуса по Фаренхайт и четирийсет и осем часа при температура 20 градуса по Фаренхайт. Хората обаче не вярваха, че на боята ще се наложи да издържи толкова дълго. Надяваха се, че най-много до трийсет и шест часа, самолетът, който сега се казваше „Рабат“, ще се върне в хангара в Менара, където щеше да бъде напръскан с разтворител, дори по-скъп от боята. Разтворителят само за минути щеше да атакува химически боята и щеше да позволи и тя, и лепенките, да бъдат отстранени за съвсем кратко време.
Двигателите заработиха, „Рабат“ се насочи към пистата и тъй като получи разрешение, излезе на нея, без да спира, и излетя.
Наземният контрол на кралската въздушна база уведоми контролния пункт в Казабланка, че е излетял „РЕМ–905“, чието направление е Джида, Саудитска Арабия.
Точно в този момент майор Карлос Г. Кастило излезе през въртящите се врати на хотел „Уоруик“ във Филаделфия и направи няколко крачки по „Лоукъс стрийт“.
(ЧЕТИРИ)
Хотел „Уоруик“
1701 „Лоукъс стрийт“
Филаделфия, Пенсилвания
07:25, 9 юни 2005
Кастило се огледа нагоре и надолу по „Лоукъс стрийт“ и погледът му попадна на статуя с размерите на човек с чадър, издигната почти точно от другата страна на улицата. После чу две бибипкания на клаксон и като обърна глава по посока на звука, видя Милър да му маха от предната седалка на тъмносин „Буик“, паркиран на петдесет крачки от входа на хотела.
Отиде бързо при него и Милър отвори задната врата.
Шофьорът беше дребен и жилав светлокож мъж с грижливо поддържани мустаци.
— Добро утро, генерале — каза учтиво Кастило.
Генерал-майор Х. Ричард Милър, вече пенсиониран, се обърна назад и заплаши Кастило с пръст.
— Още първия път, когато те видях, Кастило — по онова време беше още курсант, така да се каже — разбрах, че носиш беди.
— Сър, ако генералът има предвид това, че Дик… се върна… от Африка… За това се погрижихме вече, сър.
— Погрижили сте се? И какво, по дяволите, означава това? Мили Боже, та Милър е освободен от длъжност!
— Как, Чарли? — запита майор Х. Ричард Милър.
— Президентът ще ти изпрати похвално писмо, което ще мине през разузнавателната служба на отбраната — каза Кастило. — Секретар Хол се обади снощи, за да ми каже.
— И с какво ще помогне това? — запита, без да е ни най-малко умилостивен, генерал Милър. — Ако се заговори, че Милър е върнат на служба заради „политическо влияние“, това звучи почти толкова лошо, колкото и „освободен от длъжност“.
Генерал Милър отдели гневния си поглед от Кастило за толкова време, че да се ориентира в пътното движение и да потегли.
Майор Милър се обърна назад и чрез комбинация от изражения на лицето, свиване на рамене и други елементи на езика на тялото, успя да предаде на Кастило, че съжалява за нападките на баща си, но, от друга страна, да изрази становището си, че Чарли познава стареца и трябва да приеме реакцията му.
Чарли използва комбинация от жестове да изрази разбирането си за ситуацията, а също и това, че няма нищо против.
Кастило си помисли: „Исусе Христе, слава Богу, че снощи не отидох с Дик до дома му. Ако го бях направил, не бих могъл по никакъв начин да спра гнева на генерал Милър. На това ще бъде сложен край веднага щом стигнем до полицейското управление и, не, благодаря ти, Дик, няма да дойда до дома ти с теб по-късно, за да кажа «здравей» на майка ти.“
На път за полицейското управление минаха край градската община. Кастило се сети, че може би
