прецени. Реши, че може да удостои и брюнетката, и хотела с привилегията на съмнението. „Уоруик“ не приличаше на хотел, който ще позволи на дамите на нощта да упражняват професията си в него. А и брюнетката наистина не приличаше на проститутка.
Беше доволен и от стаята си. Беше голяма, с висок таван, с голямо, „кралско“, легло, а лавицата в банята беше пълна с малки шишенца шампоан с високо качество, скъп сапун, паста за зъби и тоалетна вода за уста. Той обичаше да прибира тези неща при тръгването си, защото не се знаеше дали следващият хотел, където щеше да попадне, е загрижен за хигиената на гостите си.
„Не че в момента имам нужда да се изкъпя или да си измия устата. Имам нужда от питие, а после от сън. Дик каза да съм отвън, на тротоара, в седем и половина. Исусе, за последно спах във Виена. А всичко това, включително Певснер и Инге, беше едва снощи. Едно питие, нещо за хапване и сън. Но не в ресторанта. Не искам пълен набор от блюда, а и мразя да се храня сам на маса в ресторант. Може би ще мога да получа сандвич в бара. Това решение се основава само на желанието ми да хапна нещо простичко, не отивам там заради брюнетката. А и тя вероятно ще си е отишла, докато аз сляза долу. Хубаво момиче, а не трябва да седи на места, където мъже, побеснели от хормони, могат да решат, че е на тяхно разположение.“
Брюнетката беше все така сама в бара. Майор Кастило си каза, че вероятно трябваше да отиде направо в ресторанта, но после видя четирима мъже да седят около една от масите в бара и да хапват сандвичи.
Влезе в бара, като се стараеше да не поглежда към брюнетката, и зае стол, който беше само през един стол от нейния. Барманът отиде при него и в същия миг телефонът му звънна.
— Имате ли местна бира? — запита Кастило.
Барманът му каза марка, която никога преди не беше чувал.
— Една, моля — каза Кастило. — И менюто.
Мобилният му телефон звънна за трети път и той прие обаждането.
— Ало?
— Да, сър?
— Току-що се регистрирах в хотел, сър. „Уоруик“. Каня се да вечерям…
— Е, това със сигурност е много мило от страна на… от негова страна, сър. И ви благодаря, че ми казахте. Ще предам на Дик, сър…
— Той ще ме вземе оттук утре сутринта в седем и половина, сър…
— Отново ви благодаря, сър. Лека нощ, сър.
Остави телефона обратно в джоба си и в този момент барманът дойде при него с бирата и менюто.
— Какво ядат онези джентълмени? — запита Кастило, като кимна леко с глава по посока на четиримата, седнали около масата в ъгъла.
— Един сандвич със сирене, един с кюфте и един със салам и пипер — каза барманът.
— Италиански салам и пипер? — запита Кастило. Барманът кимна. — Донесете един и на мен, моля.
— Да не би случайно да сте военнослужещ? — запита брюнетката и се премести на стола до неговия.
„Отново сгреши, Чарли, не си никакъв майстор на анализа.“
— Какво породи тази идея?
— „Да, сър…“ „Не, сър…“ „Благодаря ви, сър…“ — каза брюнетката.
— В Тексас говорим така.
— Звучеше така, сякаш този, с когото разговаряш, е най-малко генерал.
— Всъщност, той е член на кабинета на президента и се обади да ми каже, че президентът току-що е направил нещо много мило за един мой приятел, който имаше малък проблем.
Тя се засмя тихо, почти на глас.
„Хубава усмивка.“
— А с какво се занимаваш всъщност?
„Проклет да бъда! Тя наистина не прилича на проститутка.“
— Всъщност работя за компанията „Риг сървис инкорпорейтид“, която се намира близо до Корпус Кристи.
— И с какво се занимавате?
— Нефтени платформи и тяхната поддръжка и обслужване. Нефтените платформи се намират в Мексиканския залив.
— И как ги обслужвате и поддържате?
— Аз нося храна на работниците — каза Кастило. — А също така събирам прането. Наричат го „лични нужди“.
— Може ли да те запитам нещо?
„Дали не ми се иска нещо? Дали съм женен? Дали не съм гей?“
— Защо не?
— Може ли да продължиш да ми говориш известно време?
— Разбира се. Ще съм щастлив.
— Имам малък проблем — каза брюнетката.
„Моята бедна майка има спешна нужда от мозъчна хирургия. Нямам необходимите пари и съм готова да направя всичко — всичко! — за да ги осигуря.“
— Трябваше да се срещна тук с приятеля си преди половин час, не, преди четирийсет и пет минути — каза брюнетката.
— И мислиш, че те е изиграл?
— Не — каза тя категорично. — Той ще дойде. И не се мъча да ви накарам да ми купите питие или нещо такова. Но седя тук сама и… Виждаш ли мъжете на онази маса?
Кастило кимна.
— Непрекъснато ме гледат. Като че ли съм… проститутка.
— Е, на мен пък не ми заприлича на проститутка.
— Благодаря. Е, ще го направиш ли?
— Да направя какво?
— Това, което Франки непрекъснато забравя да направи, е да зареди батерията на телефона си. И аз не мога да му се обадя. В момента той е някъде на шосе I–95, знам. Идва с кола от Вашингтон, а вече е трудно да се намерят обществени платени телефони, камо ли такива, които да работят между два щата…
— Ще съм щастлив да разговарям с теб, докато Франки се сети да зареди батерията си или се появи, което се случи първо. И ще съм още по-щастлив, ако ми позволиш да ти купя питие по твой избор.
— Не мога да ти позволя да направиш това — каза брюнетката. — Но нека аз те поглезя.
Тя махна с ръка на бармана.
— Дайте на този джентълмен още една бира — каза тя. — Аз ще платя.
— Сър? — запита барманът.
„Исусе, той също я мисли за проститутка. По дяволите, аз пък не мисля, че е.“
— Ще изпия още една бира, но я пишете на моята сметка.
— Не, настоявам — каза твърдо брюнетката.
Чарли погледна бармана, който сви рамене.
— О’кей. Благодаря ви.
Петнайсет минути по-късно Кастило довършваше сандвича с италиански колбас и пипер, а в бара влезе и отиде право при тях огромен млад мъж, облечен в яке и с доста сърдито изражение на лицето. Но веднага щом Бети обясни на Франки какво се е случило и колко любезен е бил мистър Кастило, сърдитото изражение изчезна от лицето му.
Бети и Франки тръгнаха. Бети каза, че може би ще се срещнат някъде случайно, което не се хареса особено на Франки. Но когато Кастило помоли за сметката, барманът каза:
— Гаджето с широките плещи се погрижи за нея.
Чарли даде бакшиш на бармана и се качи в стаята си. След като поръча да го събудят в седем без петнайсет, заспа, като последната му мисъл беше, какво ли щеше да бъде, ако наистина работеше в „Риг сървис инкорпорейтид“, подразделение на „Кастило Петролиум“, и срещне хубаво и приятно момиче — а
