сутринта, за да разбере какво знам аз. Шмит обаче сигурно още не е разбрал. Това тук е мръсна игра, Чарли, която човек трябва да се научи да играе.
От интеркома прозвуча гласът на госпожа Кенсингтън.
— Директор Шмит е на първа, господин секретар. Линията е обезопасена.
Секретарят отново натисна копчето.
— Добро утро, Марк — поздрави сърдечно Хол. — Как си?
— Какво мога да направя за теб, Мат?
— Нали видя президентското решение във връзка с убийството на Мастърсън? — попита Хол, без да обръща внимание на резкия тон на Шмит.
— Не, не съм.
— По дяволите. Значи ще ни бъде доста трудно, Марк. Очевидно не мога да разговарям с теб преди да го видиш. Забрави, че съм го споменал. Нека тогава те помоля за нещо. Защо не звъннеш на главния прокурор да го попиташ какво ново става напоследък?
— Каква информация ти трябва, Мат? — попита Шмит, без да крие раздразнението си.
— Няма ли да е по-лесно, ако звъннеш на главния прокурор? Не искам да те закова още с първия изстрел.
— Каква информация ти трябва, Мат?
— Има един твой агент в посолството в Монтевидео. Казва се Дейвид Уилям Юнг, Младши. Предполага се, че работи по проблемите с пране на пари. Искам да ми кажеш каква с истинската му мисия.
— А ти защо си решил, че не се занимава с пране на пари?
— Връщаме се пак на територия, за която не мога да говоря повече. Знам, че е в играта, и се учудвам, че ти не знаеш.
— Ще проверя, Мат — отвърна Шмит. — После ще ти звънна.
— Информацията ми трябва спешно, Марк — не го оставяше Хол. — Затова ще те попитам след колко време ще ми позвъниш.
— Веднага щом мога. До обяд.
— Много ти благодаря, Марк. Задължен съм ти.
— За теб винаги, Мат.
Хол натисна копчето и прекъсна разговора.
— Видя ли как става? — попита той. — Обзалагам се на два долара, че Шмит е пипнал телефона, за да спипа главния прокурор. Прокурорът ще му разкаже за звеното и той трябва да се примири. Което ще подчертае, че съм бил уведомен преди него, което ще му подскаже, че не е чак толкова важна клечка, за каквато се има.
— Това е детинско.
— Напълно, но пък винаги се получава — отвърна Хол. — Успях да го подразня, така че казвай има ли още някой, когото искаш да ядосаме.
— Господине, когато ви потърси, можете ли да го помолите да се свърже с хората на ФБР в Париж — и Виена — и да ги помоли да ми осигурят каквото ми е необходимо?
— Ще му съобщя, че шефът на Звеното за организационен анализ иска всичката информация, с която разполагат, да му бъде предоставена и че с тях ще се свърже Кастило. — Замълча за момент, след това продължи: — Ще се свържа и с посланик Монтвейл и ще го накарам да предаде същото на представителите на ЦРУ в Париж и Виена. И в Монтевидео, ако искаш.
— Благодаря ви. Тогава няма да е зле, когато говорите с директор Шмит да го накарате да каже на хората си в Монтевидео да ми осигурят всичко, което поискам.
Хол кимна в знак на съгласие.
— Има ли друго, Чарли?
— Не се сещам за друго, господине.
— Нека тогава аз да те подсетя за нещо — продължи Хол. — Ще ни трябва човек, който да се оправя с документацията, човек, който знае как да се оправя във Вашингтон. Какво ще кажеш да говоря с Агнес Форбисън? Да я питам ли дали иска да работи с теб?
— Тя ще ми бъде от голяма полза.
— Веднага щом ми остане свободна минутка, ще говоря с нея — обеща Хол.
(ТРИ)
Над Уилмингтън
Делауеър
12:25, 26 юли 2005
Бяха излетели само преди няколко минути, когато Кастило усети, че „Лиърът“ вече не се изкачва, а започва да се спуска. Причината можеше да бъде само една — готвеха се да кацнат.
„Мама му стара, това е последното, което ми трябва! Някоя червена светлина да замига на таблото! Проклетата птичка се повреди!“
Изправи се и тръгна към пилотската кабина, за да се отпусне на колене между седалките на пилота и втория пилот.
— Какво става?
Фернандо, седнал от лявата страна, се обърна.
— Господине, бъдете така любезен да се върнете на мястото си, за да не пречите на екипажа да изпълнява задълженията си.
— Какво му има на проклетия самолет?
Полковник Торине се смили над него.
— Нали не искаш да заминеш за Париж, без да си се сбогувал с момичето си, Чарли?
Чарли не отговори.
— Има ли значение дали ще пристигнем в Париж в четири или в пет сутринта? — продължи Торине. — Аз ще заредя, ще взема нещо за хапване и ще подготвя самолета за излитане, докато Тайните служби те разкарват из болницата.
Тъй като Кастило не отговори, защото в гърлото му бе заседнала огромна буца, Торине продължи:
— Том Макгайър се е обадил и е уредил всичко.
Кастило отпусна ръка на рамото на Торине, след това се изправи и се върна на седалката си.
(ЧЕТИРИ)
Отделение по лицево-челюстна хирургия
Пети етаж, Университетска болница на Пенсилвания
„Спрус стрийт“ 3400
Филаделфия, Пенсилвания
13:40, 26 юли 2005
Когато „Юконът“ на Тайните служби спря пред болницата, агентът, седнал до шофьора, заговори в микрофона на ревера.
— Дон Жуан пристигна.
Фернандо се изсмя. Кастило му се закани с пръст. Запита се дали след като вече разполага с толкова много власт, ще успее да накара Тайните служби да променят кодовото име, което Джоуел Исаксън му бе лепнал, когато започна работа при секретар Хол.
Агентът на Тайните служби ги поведе към асансьора, махна им с ръка да влязат и уточни:
— Пети етаж, господин Кастило. Чакаме ви тук.
Висока яка жена — очевидно от латиноамерикански произход — бе застанала във фоайето на петия етаж, когато вратата се отвори. Косата й бе опъната назад и Кастило забеляза предавателя в ухото й. От лявата страна на ханша се виждаше издутина, което означаваше, че е въоръжена с пистолет.
