Заложникът

— „Рейгън“, „Нула-седем-пет“ поддържа посока скорост и темп на спускане, ще докладва на хиляда и петстотин.

Фернандо се обърна към Торине, който бе на пилотската седалка. Сега Кастило бе коленичил между тях.

— Ето така, господа, се справят истинските пилоти. Обаждаш се на някоя клечка във Вашингтон и си осигуряваш разрешение за кацане още преди да си излетял, като по този начин…

— „Лиър нула-седем-пет“, тук диспечерска кула „Рейгън“.

— Сега пък какво? — зачуди се на висок глас Фернандо.

— Във Военновъздушните сили имаме една приказка, Фернандо — обади се Торине. — „Пилците се броят наесен.“

— „Рейгън“, тук „Нула-седем-пет“ — отговори Фернандо.

— „Нула-седем-пет“, сведения за полет. Уведомяваме ви, че „С–37А“ на американските Военновъздушни сили, номер „Нула-четири-седем“ — „Гълфстрийм“ — навлезе в американското въздушно пространство.

Кастило веднага си представи специален агент Шнайдер увита в бели чаршафи, с превръзка на главата, отпусната в „Гълфстрийма“. Гърлото му се стегна и очите му плувнаха в сълзи. Обърна се, за да не го види никой.

— „Рейгън“ — отвърна Фернандо. — „Нула-седем-пет“ получи информацията. „Нула-седем-пет“ е на хиляда е петстотин. Пистата се вижда.

— „Лиър нула-седем-пет“, прехвърлете се към кула „Рейгън“ на 119.1.

— Тук „Лиър нула-седем-пет“, слушам.

Фернандо превключи честотата.

— Кула „Рейгън“, тук „Лиър нула-седем-пет“, край.

— Национално „Рейгън“ дава разрешение на „Лиър нула-седем-пет“ за кацане след „Делта 737“.

ХIV.

(ЕДНО)

Кабинетът на секретаря на Вътрешна сигурност

Комплекс „Небраска“

Вашингтон, окръг Колумбия

09:25, 26 юли 2005

Кастило, Торине и Лопес завариха майор Х. Ричард Милър Младши седнал на бюрото на Кастило. Милър бе в цивилен костюм с едноредно, почти черно сако. Левият му крак бе в гипс от пръстите на краката до над коляното. Пръстите му се показваха от подпрения на бюрото гипс.

— Извинете, че не ставам — започна Милър. — Много се старая да се съобразявам, но за човек в моето положение се оказва доста трудно.

Кастило поклати глава.

— Как е кракът?

— Чакай аз да питам първо — прекъсна го Милър. — Ще имам ли честта да бъда удостоен със скромно работно място в Звеното за организационен анализ?

— Защо не? — отвърна Кастило.

— В такъв случай, шефе — продължи Милър, — кажи как ти се струва? Приличам ли ти на човек, готов да участва в маратон?

— Знаеш ли, полковник — обърна се Кастило към Торине. — Трябва да го вържем и да му боядисаме грозните нокти в яркочервено и тогава да го оставим да ни обясни, че си пада по момичета.

— Като говорим за нежния пол — обади се отново Милър, — Джак Бритън се обади преди десетина минути от „Макдил“. Каза, че „Гълфстрийм“ е готов за излитане към Филаделфия. Това беше преди пет минути. Каза още, че Бети е настанена удобно и че според пилота ще бъдат във Филаделфия към единайсет и половина.

Милър видя изражението на Кастило и заговори като загрижен приятел.

— Много съжалявам, че стана така, Чарли.

Кастило кимна.

— Казах на Том Макгайър — продължи Милър — и той уреди самолетът да бъде посрещнат от делегация на Тайните служби.

Кастило кимна отново, след това попита:

— Ти откъде разбра за Звеното за организационен анализ?

— Секретар Хол ни показа решението на двамата с госпожа Форбисън, когато дойдохме днес сутринта — обясни Милър, след това погледна Торине и добави: — Каза, че ще ви изтеглят, полковник…

— Временно — уточни Торине.

— Не спомена нищо за теб, Фернандо. Ти какво знаеш за новото височайше положение на Чарли?

— Брой и него — нареди Чарли.

— Може ли така? — попита Милър.

— Говори се, че когато генерал Донован създал Бюрото за стратегически услуги — още преди да стане генерал Донован, когато бил цивилен и го наричали „полковник“, защото е бил полковник по време на Първата световна война, — му плащали по долар на година. Така че дай на Фернандо един долар и смятай, че е назначен. И аз мога да я свърша тази работа.

— Според Хол можеш да правиш всичко, което пожелаеш — отвърна Милър. — Значи вече сме трима — той започна да отброява на пръсти. — Ти, тексасецът и аз. Има ли още някой?

Кастило се обърна към Торине.

— С генерал Макнаб говорехме да вземем снайперисти в Аржентина. Джак Бритън ще ни дойде добре.

Торине кимна одобрително.

— Къде е Джоуел?

— С Хол, в Белия дом.

— Ами Том Макгайър?

— Връща се от Ленгли с твоя… обработен… немски паспорт. Освен това е взел новия ти американски паспорт.

— Когато се върне, искам да го попитам… — Замълча, когато госпожа Агнес Форбисън влезе в стаята.

Закръглената изпълнителна асистентка на секретаря на Вътрешна сигурност се приближи до Кастило и го прегърна.

— Много съжалявам за Бети Шнайдер — започна тя. — Дик каза ли ти, че е на път към Филаделфия?

— Току-що.

— Какво искаше да питаш шефа? — попита тя и се обърна с усмивка към Торине и Фернандо.

— Ще питам Том дали може да взема Джак Бритън. Иска ми се да го върна в Буенос Айрес колкото е възможно по-скоро.

— За Звеното за организационен анализ ли ти трябва?

Кастило кимна.

— Ако попиташ Том, той ще попита Джоуел, а Джоуел по всяка вероятност ще се съгласи, но ако не се съгласи, ще трябва да питаш шефа, а мога да ти кажа със сигурност, че той ще го пусне. Така че смятай работата за приключена.

— Значи ставаме четирима — заяви Милър.

— Има още двама, които можете да използвате — обади се госпожа Форбисън.

— Кой?

— Първо Том.