Капитан Уолш се усмихна и поклати глава.
— Нямам никаква представа защо не съм уведомен, че самолетът им има достъп. Централното командване ми съобщиха, че идват, което означава, че или Централното, или Военновъздушните са прецакали работата, както обикновено става.
— Ще проверя, генерале — обади се Уинтърс.
— Ако ми позволиш да ти дам един съвет, Оскар, не разлайвай кучетата.
— Разбира се, генерале.
— Защо не разкарате този самолет да не се пречка и не дойдете да закусим?
— Разбира се, господине. Полковник, ще зареждате ли?
— Не, господине. Всичко е наред.
— Кастило за пореден път демонстрира умението си да се изтърси в неподходящото време, а този път избра времето, когато двамата с Уолш довършвахме осемте километра пробег около хълма Смоук Бомб — обясни генерал Макнаб. — Трябва да похапна нещо, при това веднага. Иначе жена ми ще ме обвини, че маниерите ми куцат.
— Разбирам, генерале — съгласи се Уинтърс.
Фернандо се появи на вратата на „Лиъра“.
— Може ли да сляза, без някой да ме гръмне? — попита той.
— А-ха — възкликна Макнаб. — Ако не греша, това е собственикът на самолета. Може и да не повярваш, Оскар, но този едно време беше доста компетентен капитан.
— Как сте, генерале? — попита Фернандо.
— Много добре, Фернандо, за старец като мен, натоварен с ужасни отговорности на крехките рамене. Ти не си ли гладен?
— И още как, господине.
— Ще изтеглим самолета до базата — обеща Уинтърс.
— Благодаря ви, господине — кимна Торине.
— Благодаря, Оскар — повтори след него Макнаб и даде знак на Кастило, Торине и Лопес да се качат в „Хъмвито“.
Първи батальон и 504-ти парашутен полк все още не беше приключил със закуската, когато „Хъмвито“ на Макнаб спря пред стола. Пътниците се изсипаха навън и побързаха да застанат на опашката.
Един от основните принципи в командването, научен от Кастило още по времето, когато беше втори лейтенант Кастило, адютант на бригаден генерал Макнаб, бе, че качеството на сервираната храна е един от най-важните фактори за поддържане бойния дух на войската и че един от най-добрите начини да бъде осигурена качествена и вкусна храна, сервирана по всяко време, е, като висшите офицери се отбиват без предупреждение в стола, вместо да им се сервира отделно.
Генерал Макнаб извади портфейла си и плати закуската на всички, освен на шофьора, неженен сержант, който живееше в казармите и не му се налагаше да плаща издръжка. Докато си сервираха, ги наблюдаваше друг сержант, видимо изнервен, очевидно добре запознат с избухливостта на Макнаб, когато установеше, че храната не отговаря на изискванията му.
Храната — изборът беше богат — се оказа вкусна. Макнаб изчака всички да приключат, сипа си нова чаша кафе и чак тогава подаде на Кастило и Торине някаква разпечатка.
— Ако нещо те затруднява, Чарли, ще обясня.
Кастило взе разпечатката и зачете.
СТРОГО СЕКРЕТНО — ПО ЗАПОВЕД НА ПРЕЗИДЕНТА
ВЛИЗА В ДЕЙСТВИЕ НЕЗАБАВНО
02:05 27 ЮЛИ 2005
ОТ: ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ЦЕНТРАЛНО КОМАНДВАНЕ
ВВ БАЗА „МАКДИЛ“
ТАМПА, ФЛОРИДА
ДО: ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ
XVIII ВОЕННОВЪЗДУШНА ЧАСТ/КОМАНДВАНЕ
СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ
ФОРТ БРАГ, СК
НА ВНИМАНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ Б. ДЖ. МАКНАБ
КОПИЯ ДО: СЕКРЕТАРЯ ПО ОТБРАНА ВАШИНГТОН ОК
НА ВНИМАНИЕТО НА СЕКРЕТАР БИДЪРМЪН
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР ВАШИНГТОН ОК
НА ВНИМАНИЕТО НА СЕКРЕТАР КОХЪН
СЕКРЕТАР ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
НА ВНИМАНИЕТО НА СЕКРЕТАР ХОЛ
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ
ВАШИНГТОН ОК
НА ВНИМАНИЕТО НА ДИРЕКТОР МОНТВЕЙЛ
1. ПОТВЪРЖДАВАМ УСТНО ИЗДАДЕНА ЗАПОВЕД НА ПРЕЗИДЕНТА, ПОДПИСАНА НА 26 ЮЛИ 2005, И ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ ГЕНЕРАЛ НЕЙЛЪР И ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ МАКНАБ ОТ 23.05, 26 ЮЛИ 2005.
2. ПО ЗАПОВЕД НА ПРЕЗИДЕНТА:
(А) ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯТ XVIII ВОЕННОВЪЗДУШНА ЧАСТ/КОМАНДВАНЕ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ ДА ОСИГУРИ НЕЗАБАВНО ПЕРСОНАЛ И ЕКИПИРОВКА, НЕОБХОДИМИ НА К. Г. КАСТИЛО, РЪКОВОДИТЕЛ ЗВЕНО ЗА ОРГАНИЗАЦИОНЕН АНАЛИЗ КЪМ ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ.
(Б) В СЛУЧАЙ, ЧЕ ПЕРСОНАЛЪТ ИЛИ ЕКИПИРОВКАТА НЕ БЪДАТ ОСИГУРЕНИ, МОЛЯ УВЕДОМЕТЕ НЕЗАБАВНО ОТ ЦЕНТРАЛНОТО КОМАНДВАНЕ ЕДИНСТВЕНО ГЕНЕРАЛ НЕЙЛЪР, ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПО ОБЕЗОПАСЕНАТА ВРЪЗКА.
СТРОГО СЕКРЕТНО ПО ЗАПОВЕД НА ПРЕЗИДЕНТА
Кастило подаде съобщението на Торине, който го прочете и подаде на Макнаб. Генералът го сгъна и прибра в джоба си.
— И така, шефе — започна Макнаб. — Какво ти трябва освен трите радиостанции и операторите към тях? Генерал Нейлър знаеше само за това.
— Това е почти всичко, господине — отвърна Чарли.
— Имам още два въпроса, шефе — продължи Макнаб. — Стига да нямаш нищо против да ги задам.
— Питайте, господине.
— Благодаря ти, шефе. Първо, кога ще си получа обратно Вик Д’Алесандро и двайсет и четиримата снайперисти, които се юрнаха към Мисисипи? Генерал Нейлър каза, че ти решаваш.
— Господине, веднага щом се намери ново решение за безопасността и защитата на семейство Мастърсън. В момента работя по въпроса.
— Ще се смята ли за нов въпрос, Чарли, ако те попитам какви точно са тези мерки за безопасност?
