— Да, Боже. И още един дребен факт. Тази работа доста се доближава до Алекс.
— Защо пък до Алекс?
— А според теб тези пари как циркулират? Може би по банков път? Или някой ги праща през UPS?
— Как?
— Сто хиляди американски долара, току-що излезли от печатницата, представляват толкова голям пакет. — Кенеди пусна волана, за да покаже колко. Все едно показваше кутия за обувки.
Регулировчикът отново наду свирката и пусна колоната.
— А Алекс ги разнася, така ли? — попита Кастило. — И никой не задава въпроси.
— Нали не очакваш да ти отговоря на този въпрос?
— Защо тогава ми каза всички тези неща?
— Алекс мисли, че си много по-умен, отколкото съм те преценил аз — отвърна Кенеди. — Той е решил, че ще успееш да откриеш негодника преди останалите и ще споделиш с него къде е.
— Извини ме пред Алекс и му кажи, че тази няма да я бъде. Искам мръсника жив, а не с бенка в средата на челото.
— Защо? За да ти каже кой го е погнал ли?
— Именно.
— Ти на наивен девственик ли ми се правиш? Въпросните хора са недосегаеми. Повярвай ми.
— Отговорът е не, Хауърд. Предай го на Алекс.
— Казах му аз, че ще стане така — изсъска Кенеди.
Бяха почти до Триумфалната арка. Кенеди зави по „Рю Пиер Шарон“ и спря.
— Слизай, Чарли. Разговорът приключи.
Без да каже и дума, Кастило слезе от автомобила. Кенеди потегли бързо.
Кастило се върна по Шанз-Елизе чак до „Крийон“.
XV.
(ЕДНО)
Апартамент 301
Хотел „Крийон“
„Плас дьо ла Конкорд“ 10
Париж, Франция
07:30, 27 юли 2005
На вратата се почука и Кастило, тъкмо отхапал от препечената филия, стана от масата и отиде да отвори.
Невзрачен мъж в смачкан костюм, към края на петдесетте — може би малко по-стар — бе застанал в коридора.
— Господин Кастило?
— Аз съм. Вие сигурно сте господин Дешамп?
Мъжът кимна.
— Влезте. Ще закусите ли с нас?
— Не, благодаря.
— Искате ли кафе?
Дешамп поклати глава и погледна Фернандо и Торине.
— Не ми казаха, че ще има и други — заяви той.
— Това е полковник Торине и господин Лопес — представи ги Кастило. — А това е господин Едгар Дешамп, представител на ЦРУ.
— Не само че не ми казаха за други, господин Кастило, но както може би знаете, а може и да не знаете, личността на представителя на ЦРУ е секретна информация.
— Не се безпокойте, господин Дешамп. И полковникът, и господин Лопес имат необходимия достъп до секретна информация.
— Аз откъде мога да съм сигурен?
— Някой от кабинета на директора на Националното разузнаване би трябвало да ви е уведомил какво правим тук.
— Някой ме уведоми. Споменаха само вашето име.
— Струва ми се, че има някакъв пропуск — отвърна Кастило. — Преди да продължим, защо не отскочим до посолството и да се обадим по обезопасена линия на директора на Националното разузнаване, за да изясним въпроса.
— В момента във Вашингтон е един и половина след полунощ — предупреди Дешамп.
— Знам. Само че не разполагам с време за губене в игри на секретност, господин Дешамп.
— Може би по-късно — реши човекът. — Казаха ми, че се интересувате от някой си Жан-Пол Лоримър. Какво искате да научите за него?
— Всичко, което и вие знаете.
— На мен ми съобщиха: „Кажи му всичко, което сметнеш за необходимо“ — обясни Дешамп.
— Значи има някакво разминаване между посланик Монтвейл и служителя, с когото сте говорили — реши Кастило. — Той трябваше да ви каже да ми предадете всичко, което поискам да знам, а аз искам да знам всичко.
— Монтвейл се свърза с мен — призна Дешамп.
— И ви е казал: „Каквото сметнеш за необходимо“, така ли?
— Така каза.
— В такъв случай, господин Дешамп, щом отидем на обезопасен телефон, ще разговаряме с президента и вие ще му предадете дословно какво е казал посланик Монтвейл.
Дешамп не отговори.
— За бога, господин Дешамп — намеси се полковник Торине. — Бях заедно с господин Кастило — на „Еър Форс Едно“, когато президентът нареди на посланик Монтвейл да осигури на господин Кастило всичко, което му е необходимо.
— Защо да ви вярвам? — попита Дешамп.
— Няма причина — отвърна Торине. — Освен че това е истината.
Дешамп се замисли за момент, след това възкликна:
— Майната му.
— Какво? — изуми се Кастило.
— Казах: „Майната му“. Не ми казвайте, че никога досега не сте чували този израз. Монтвейл каза, че в действителност сте офицер от армията. Майор.
— Виноват.
— Дали са ви повече власт, отколкото трябва, и не знаете как да я използвате, затова нямало да я задържите дълго.
— Това копеле смрадливо! — избухна Торине.
— Такъв е — съгласи се Дешамп.
— Ще трябва да говориш с президента, Чарли — реши Торине.
— Преди това нека да ви кажа някои неща — предложи Дешамп. — Пък да видим какво ще стане.
— Слушам ви — кимна Чарли.
— В този бизнес съм от доста отдавна — обясни Дешамп. — Толкова отдавна, че мога да се пенсионирам утре, ако реша. Виждал съм как се провалят работи — а понякога умират и хора, — защото някой надут перко с политическа власт, който си гони личните политически облаги, си е наврял носа там, където не трябва, и е прецакал всичко. Работя над този боклук Лоримър от години. И не беше никак лесно.
— Как така? — учуди се Кастило.
