радио и телевизионни предавания. ДР обработва данните от тях и извлича три типа доклади: в първия се правят дългосрочни предвиждания в определени области, представляващи интерес, във втория — всекидневен преглед на обстановката в света в настоящия момент, третият се опитва да открие пропуски в дейността на ЦРУ. Анализите и информацията, събрани от ДА и ДР, се използват от две други дирекции: „Поддръжка“ (административно разклонение, което се занимава с организационните въпроси, оборудването, мерките за сигурност и комуникациите) и „Планиране“ (всички секретни дейности, подразделението за същински шпионаж).
Американското литературно-историческо дружество, което освен седалището си във Вашингтон има и малка приемна в Сиатъл, е филиал на един от най-малките отдели в ЦРУ. Поради неточното естество на данните, които се обработват в отдела, той е само най-общо свързан с ДР, та дори и с ЦРУ като цяло. Докладите на отдела (официално той се нарича Отдел 17, ЦРУ-ДР) не се вписват в нито една от трите главни области на изследване и проучване. Всъщност д-р Лапе, изключително сериозният и изключително нервен шеф на дружеството (чието официално наименование е Секция 9, Отдел 17, ЦРУ-ДР), се поти над седмични, месечни и годишни доклади, които могат да не бъдат включени дори в съответния доклад на отдела-майка. Докладите на Отдел 17 от своя страна често не успяват да направят необходимото впечатление на координаторите от основната група на ниво дирекция — данните от тях не попадат в докладите на ДР. C’est la vie!2
Задачата на дружеството и на Отдел 17 е да следят всички шпионски или свързани с шпионажа дейности, описани в литературата. С други думи, отделът чете шпионски романи и книги за загадъчни убийства. Приключенията и ситуациите в хиляди томове с тайни и пукотевици са подробно описани и анализирани в картотеката на Отдел 17. Проучени са дори и толкова стари книги като тези на Джеймс Фенимор Купър. Повечето от литературата, която притежава Фирмата, се пази в Лангли, Вирджиния — централния комплекс на ЦРУ, но седалището на дружеството има своя библиотека от почти три хиляди тома. Някога отделът се е помещавал в пивоварната на Кристиан Хойрих близо до Държавния департамент, но през есента на 1961 г., когато ЦРУ се премества в комплекса си в Лангли, отделът се прехвърля в предградията на Вирджиния. През 1970 г. увеличаващият се обем на този вид литература започва да създава на отдела затруднения от финансов и организационен характер. Нещо повече, заместник- директорът на ДР поставя въпроса за необходимостта от щателно проверени и съответно добре платени аналитици. В резултат на това отделът наново разкрива филиала си в столицата Вашингтон, този път в удобна близост с Библиотеката на Конгреса. Тъй като служещите в него не работят в централния комплекс, те биват подлагани само на бегла проверка за сигурност и благонадеждност вместо на задълбочената проверка, която се изисква за работещите в комплекса.
Аналитиците на отдела следят внимателно литературната продукция и обикновено си разпределят работата по взаимно съгласие. Всеки от тях си има област, която най-често се определя от един автор. Освен краткия преразказ на сюжета и методите в книгите, което правят аналитиците, всеки ден те получават специално „очистени“ доклади от комплекса в Лангли. Тези доклади съдържат сбито описание на действителни събития, включващо само най-необходимите подробности, без да се споменават имена. Фактите се сравняват с художествената измислица и ако се открият съществени прилики, аналитикът продължава проучването си с помощта на по-подробен, но все така „очистен“ доклад. И ако въпреки това приликата продължава да изглежда твърде явна, информацията и докладите се предават за ново преразглеждане на по-висш секретен подотдел на Отдел 17. Някъде впоследствие се взима решението дали това е някакво удачно хрумване на автора, или пък той е знаел повече, отколкото му се полага. Във втория случай авторът определено може да се счита за неудачник, тъй като докладът се завежда в „Планиране“ за предприемане на по-нататъшни мерки. Аналитиците също така съставят списъци с полезни съвети за агентите. Тези списъци се препращат на инструкторите в „Планиране“, които непрекъснато търсят нови номера.
Роналд Малкълм трябваше да работи върху един от тези списъци тази сутрин, но вместо това той бе възседнал дървения си стол обратно с подпряна върху изподрасканата му облегалка брадичка. Часът бе девет без четиринадесет минути, а той седеше в това положение още от осем и тридесет, когато изкачи витите стълби до стаята си на втория етаж, поливайки се с кафето си и ругаейки на висок глас. Кафето отдавна бе изпито и Малкълм вече изпитваше силна нужда от втора чаша, но не смееше да откъсне очи от прозореца.
С изключение на дните, когато не се чувстваше добре, всяка сутрин между осем и четиридесет и девет часа едно невероятно красиво момиче минаваше по Югоизточна А покрай прозореца на Малкълм и влизаше в Библиотеката на Конгреса. И всяка сутрин с изключение на дните, когато не се чувстваше добре или имаше някаква неотложна работа, Малкълм я сподиряше с очи в кратките минути, преди да се скрие от погледа му. Това се бе превърнало в нещо като ритуал, който помагаше на Малкълм да си обясни какъв смисъл има да станеш от топлото си легло, за да се обръснеш и да отидеш на работа. Отначало плътското желание преобладаваше в отношението на Малкълм към нея, ала постепенно то бе изместено от чувство на страхопочитание, което беше извън способността му да разсъждава. През февруари той престана дори да се опитва да мисли за това и сега, два месеца по-късно, просто чакаше и гледаше.
Беше първият истински пролетен ден. Рано през годината бе имало откъслечни слънчеви периоди сред поредицата от дъждовни дни, но не и истинска пролет. Днес денят изгря ясен и си остана такъв. Някакъв аромат, който напомняше за цъфнали черешови дървета, се промъкваше в сутрешния смог. С крайчеца на окото си Малкълм я видя да идва и наклони стола си по-близо към прозореца.
Момичето не вървеше, а крачеше нагоре по улицата с решителност и достойнство, породени от скромната, но непоклатима увереност в себе си. Лъскавата кестенява коса падаше по широките й рамене и стигаше почти до тънкия й кръст. Лицето й не бе гримирано и когато не носеше слънчеви очила, се виждаше, че големите й добре разположени очи идеално си подхождат с правия нос, широката уста, едрото лице и квадратната брадичка. Тесният кафяв пуловер плътно обгръщаше големите й гърди, които дори и без сутиен бяха стегнати. Карираната пола очертаваше здравите й, но май прекалено мускулести бедра. Прасците й плавно преминаваха в глезени. Още три решителни крачки, и тя изчезна от погледа му.
Малкълм въздъхна и се отпусна на стола си. На машината му имаше полуизписана страница. Реши, че това е достатъчно като за начало на деня. Той се оригна високо, взе празната си чаша и излезе от малката стая, боядисана в синьо и червено.
Когато стигна до стълбите, Малкълм се спря. В сградата имаше две кафеварки — едната на първия етаж, в малката кухничка зад бюрото на госпожа Ръсел, а другата на сгъваема масичка зад откритите рафтове на третия етаж. Всяка от тях си имаше своите предимства и недостатъци. Кафеварката на първия етаж бе по-голяма и обслужваше повече хора. Освен госпожа Ръсел и бившия военен инструктор Уолтър („Сержант Дженингс, ако обичате!“), на долния етаж се намираха и стаите на доктор Лапе и новия счетоводител-библиотекар Хайдегер, ето защо те, подчинявайки се на това велико висше предопределение, използваха нея. Кафето, разбира се, вареше госпожа Ръсел, а независимо от многобройните й недостатъци липсата на кулинарни умения не фигурираше сред тях. Кафеварката на първия етаж обаче имаше две неудобства. Ако я използваха, Малкълм и Рей Томас, другият аналитик от втория етаж, рискуваха да се срещнат с доктор Лапе. Тези срещи не бяха от най-приятните. Другото неудобство бе госпожа Ръсел и миризмата, която се носеше от нея. Рей имаше навика да я нарича Парфюмената Поли.
Кафеварката на третия етаж не се използваше много, тъй като само Харолд Мартин и Тамата Рейнолдс, останалите двама аналитици, бяха прикрепени към нея за постоянно. Понякога Рей или Малкълм се възползваха от правото си на избор. Когато се осмелеше, Уолтър също наминаваше оттам, да изпие чаша кафе и да хвърли някой и друг поглед към слабичката фигура на Тамата. Тя беше добро момиче, но нямаше и представа как се прави кафе. Освен че се подлагаше на кулинарно варварство, когато използуваше кафеварката на третия етаж, Малкълм рискуваше да бъде приклещен в някой ъгъл от Харолд Мартин и засипан с последните статистики, резултати и мнения в света на спорта, последвани от носталгични спомени за училищни подвизи. Той реши да слезе на долния етаж.
Госпожа Ръсел го посрещна с обичайното си презрително изсумтяване, когато той мина край бюрото й. Понякога, единствено с цел да провери дали не се е променила, Малкълм се спираше „да си поприказва“ с нея. Тя започваше да мести книжата по бюрото си и независимо от това, какво й говори Малкълм, се впускаше в несвързан монолог, основната тема на който бе колко много работи, как й е дошло до гуша и колко малко я ценят. Тази сутрин Малкълм се задоволи с едно язвително ухилване и подчертано кимване с
