Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Казах на Нарцис:

— На първите игри, на които присъствувах (аз изпълнявах длъжността съпредседател на брат ми Германик) — игри в чест на баща ми, — на един испански гладиатор му избиха щита. Беше близо до мене и видях израза на лицето му. Оглупя от ужас, като видя какво му се е случило. А целият амфитеатър се заливаше от смях и подигравки. И на мене ми се стори смешно, небесата да ми простят.

Глава 29

Тогава влезе Ксенофонт, наля в устата ми някакво питие, защото бях пред припадък, и изобщо започна да се грижи за мене. Не знам какво точно ми даде, но тази отвара избистри ума ми, накара ме да се овладея и да приемам всичко с пълно спокойствие. Имах чувството, че стъпвам по облаците като бог. Отрази се и на зрението ми, тъй че сега виждах Нарцис, Калпурния и Палас, сякаш бяха на двайсет стъпки от мен, вместо до мене.

— Повикайте Тураний и Лусий Гета.

След смъртта на Калон сега Тураний беше главен разпоредител по снабдяването, а пък Гета, както вече споменах, командуваше преторианците съвместно с Криспин.

Разпитах ги, след като ги уверих, че не ще ги накажа, ако говорят истината. Потвърдиха всичко, казано от Нарцис, Калпурния и Клеопатра, и ми разправиха още подробности. Когато поисках от Гета да ми обясни откровено защо не ми е докладвал за всичко това преди, той рече:

— Позволяваш ли да си послужа с една поговорка, Цезаре, която ти често цитираш: „Коляното е по- близко до пищяла“? Какво сполетя Юст, моя предшественик, когато се опита да ти отвори очите за онова, което се върши в покоите на съпругата ти в двореца?

Тураний отвърна на същия въпрос, като ми припомни, че когато неотдавна събрал смелост да се яви пред мене с оплакване, че Месалина е присвоила от държавните запаси базалтови блокове, внесени от Египет за подменяне на настилката на Говеждия пазар — за да ги използува, както се оказало, за някаква нова колонада, която си строяла в Градините на Лукул, — аз съм се разгневил, заявил съм му да не смее да оспорва нейните постъпки или заповеди и съм му обяснил, че тя върши всичко по мое нареждане и с пълното ми съгласие. Бях му казал, че ако занапред иска да се оплаква от господарката Месалина, да върви да се оплаква на самата нея. Тураний беше прав. Наистина беше тъй.

Калпурния, която се движеше неспокойно, докато разпитвах Гета и Тураний, най-сетне ми отправи умолителен поглед. Разбрах, че иска да си поговорим насаме. Отпратих всички и тогава тя ми заговори кротко и искрено:

— Мили мой, доникъде няма да стигнеш, ако продължаваш да задаваш все същите въпроси на различни хора. Съвсем ясно е: всички са се страхували да ти кажат отчасти защото са знаели колко обичаш и вярваш на Месалина, но най-вече защото си император. Постъпил си много глупаво и си много нещастен, но сега ще трябва незабавно да сториш нещо, за да се оправиш. Не действуваш ли веднага, ще осъдиш всички ни на смърт. Върви в лагера на преторианците и поискай закрилата на всички верни войници. Не вярвам да те изоставят заради Месалина и Силий. Може би има един-двама офицери, които са подкупени, но другите са ти предани. Изпрати конни вестители в Рим да съобщят, че се връщаш, за да си отмъстиш на Силий и на жена си. Издай заповеди за арестуване на всички, присъствували на пиршеството. Това вероятно ще бъде достатъчно за потушаване на бунта. Те ще са толкова пияни, че не ще могат да сторят нищо опасно. Но побързай!

— О, да — отвърнах. — Ще побързам!

Отново повиках Нарцис.

— Вярваш ли на Гета?

— Да ти призная, Цезаре, не му вярвам докрай.

— А тия двама офицери, които са тук с него?

— На тях им вярвам, но те са глупаци.

— Криспин е в отпуск в Бай, кого тогава да сложим начело на преторианците, като не вярваме на Гета?

— Ако Калпурния беше мъж, нея щях да предложа. Но тъй като не е, след нея идвам аз. Не съм друго освен един освобожденец, зная, но офицерите преторианци ме познават и ме обичат, освен това ще е само за един ден.

— Добре тогава, главнокомандуващи за един ден Нарцисе. Кажи на Гета, че по нареждане на лекаря трябва да остана на легло до утре. Почакай. Коя дата сме? Пети септември? Ето ти заповедта. Покажи я на офицерите и незабавно ги прати в Рим с войниците им, да арестуват всички на сватбеното пиршество. Без насилия, освен при самоотбрана. Тъй им кажи. Извести преторианците, че идвам, очаквам да ми останат верни и верността им не ще остане невъзнаградена.

Осемнадесет мили има от Остия до Рим, но войниците ги взели за час и половина с бързи двуколки. Пристигнали в момента, когато пиршеството се разтурвало. Причина за това станал един конник, Ветий Валент, любовник на Месалина, преди Силий да се появи на сцената, към когото тя все още била благосклонна. Пирът бил стигнал до онази фаза, когато първата възбуда от виното е попреминала и всеки започва да се чувствува изморен и объркан. Погледите се насочили към Ветий Валент: той прегръщал един вечнозелен дъб, който растял пред къщата, и разговарял с някаква въображаема дриада, скрита в него. Дриадата, както личало, била влюбена във Ветий и шепнешком го канела на среща на върха на дървото. Той най-сетне склонил да се качи и накарал приятелите си да образуват пирамида, та да се изкатери до първите големи клони. Пирамидата се разпаднала на два пъти сред бурни смехове, но Ветий упорствувал и на третия път яхнал клона. Оттам бавно и с опасност за живота си взел да се катери все по-нагоре и по- нагоре, докато изчезнал в гъстите листа на върха. Всички стояли, вперили очи натам, да видят какво ще последва. Очакването било изпълнено с нетърпение, защото Ветий имаше силно чувство за хумор. Скоро той взел да подражава влюбените викове на дриадата, взел да издава звуци като шумни целувки и да ахка развълнувано. А после се умълчал, докато отдолу взели да подвикват:

— Ветий, Ветий, какво правиш?

— Разглеждам света. Това е най-добрата наблюдателница в Рим. Дриадата е седнала на скута ми и ми показва по-интересните места; не ме смущавайте. Да, ето Сената. Глупаво момиче, знам го много добре! А онова там е Колчестър! Не грешиш ли? Та от това дърво не се вижда чак до Колчестър. Имаш пред вид лагера на преторианците. Не, наистина е Колчестър, бога ми. Виждам името, изписано на една табела, и брити със сини лица обикалят наоколо. А това какво е? Какво правят? Не, не вярвам! Какво, обожават Клавдий като бог ли?

Последвало подражание на моя глас:

— Но защо, искам да знам защо? Нямате кого другиго да обожавате ли? Нима другите богове не искат да прекосят морето? Не ги виня. Самият аз прекарах тежка морска болест, когато го минавах.

Слушателите на Ветий били възхитени. Когато пак замълчал, подвикнали отново:

— Ветий, Ветий! А сега какво правиш?

Отвърнал, пак с моя глас:

— Първо на първо, ако не искам, няма да отговоря. Не можете да ме принудите. Аз съм свободен човек, нали така? Всъщност съм един от най-свободните хора в Рим.

— О, кажи ни, Ветий!

— Гледайте, гледайте! Хиляди фурии и змии! Пусни ме, дриадо, пусни ме веднага. Не, не, друг път. Горе ръцете, дриадо!

— Какво става, Ветий?

— Спасявайте се. Току-що видях ужасна гледка. Не, стойте! Троге, Прокуле, помогнете ми първо да сляза! Но всички други бягайте да се спасявате!

— Какво? Какво?

— Страхотна буря се носи откъм Остия! Спасявайте се!

И тълпата наистина се разпръснала. Със смехове и писъци, начело с младоженката и младоженеца, те