се втурнали от градината към улицата, миг преди войниците ми да се спуснат връз тях. Месалина се измъкнала, измъкнал се и Силий, но войниците задържали около двеста от гостите, а сетне още петдесетина, които се препъвали пиянски към домовете си. Месалина се придружавала само от трима души. Отначало с нея вървели около двадесетина, но още щом се вдигнала тревогата за наближаването на преторианците, те я изоставили. Преминала пеша през града, докато стигнала Градините на Лукул, а междувременно изтрезняла напълно. Решила незабавно да тръгне към Остия и отново да се опита да ме омае с хубостта си — дотогава всякога бе успявала, — но за подкрепление да вземе и децата. Била все още боса, в дрехите си на вакханка, което извиквало подигравки и присмех по улицата. Изпратила една от прислужничките си в двореца да вземе децата, сандали, някои украшения и чиста дреха. Каква е била любовта между нея и Силий проличава от това, че са се разделили още при първия знак на опасността. Месалина се приготвила да го жертвува на моя гняв, а Силий отишъл на Форума, да подхване съдийската си работа, все едно, че нищо не било станало. Достатъчно пиян бил да си въобрази, че ще може да се престори на невинен, а когато офицерите дошли да го арестуват, казал им да не го закачат, че бил зает. В отговор му сложили белезниците и го повели към лагера.
Междувременно при мен дойдоха Вителий и Цецина (колега от второто ми консулство), които ме бяха придружили до Остия и след приношението отидоха да посетят приятели на другия край на града. Разказах им накратко за случилото се и заявих, че се връщам в Рим: очаквах да ме подкрепят и да бъдат свидетели на безпристрастието, с което раздавам правосъдие на виновните, все едно с какъв ранг или обществено положение са те. Олимпийският ефект на опиата все още не ме оставяше. Говорех бавно, свързано и както ми се струваше, разумно. Отначало Вителий и Цецина не отговаряха, а изразяваха само удивление и тревога. Когато ги запитвах какво мислят за цялата работа, Вителий издаваше удивени и ужасени възклицания като например:
— Наистина ли ти казаха това? О, колко ужасно! Какво долно предателство! — а Цецина му пригласяше.
Съобщиха за пристигането на държавната колесница и Нарцис, комуто бях наредил да напише обвинителния акт срещу Месалина и който се бе постарал да разпита прислугата, за да направи списъка на прелюбодеянията колкото може по-пълен, се показа като храбрец и верен служител.
— Цезаре, моля те, съобщи на благородните си приятели кой съм за днес и ми позволи да седна в твоята кола. Докато господарят Вителий и Цецина не изкажат откровено мнението си и докато не престанат да издават възклицания, които могат да се сметнат както за осъдителни към жена ти, тъй също осъдителни за обвинителите й, мой дълг като командир на преторианците е да стоя край тебе.
Радвам се, че дойде. Докато пътувахме към града, взех да разправям на Вителий за хитрините на Месалина и колко много съм я обичал, и как подло ме е заблуждавала. Той въздъхна дълбоко и рече:
— Човек трябва да е камък, за да не се разтопи пред нейната хубост.
Говорих му и за децата, а Цецина и Вителий въздъхнаха в един глас:
— Бедните, милите дечица! Не бива да се оставят да страдат.
Единственото, което би могло да се сметне за истинското им мнение, бе възклицанието на Вителий:
— Почти не е възможно за човек, който е изпитвал към Месалина възхищението и нежността, каквито аз съм чувствувал, да повярва на тези отвратителни обвинения, та дори и хиляда сигурни свидетели да се закълнат, че са истински.
А когато Цецина се съгласи с него:
— О, в какъв лош и мъчен свят живеем!
Очакваше ги неприятна изненада.
Срещу ни в здрача се зададоха две коли. Едната беше каляска, теглена от бели коне, а в нея седеше Вибидия, най-възрастната и най-почитана от девиците-весталки, моя скъпа приятелка. Зад каляската следваше кола с голямо жълто „Л“, изписано на нея, една от колите в Градините на Лукул, които се използуваха за пренасяне на тор и боклук. Там бяха Месалина и децата. Нарцис осъзна положението мигновено: очите му бяха по-силни от моите и веднага спря колесницата ни.
— Весталката Вибидия идва да те посрещне, Цезаре — рече той. — Ще те моли да простиш на Месалина. Вибидия е мила старица, много я уважавам, но, за бога, не й давай прибързани обещания. Не забравяй как чудовищно се отнесоха с тебе и помни, че Месалина и Силий са предатели на Рим. Бъди учтив с Вибидия, на всяка цена, но не се издавай с нищо. Ето обвинителния акт. Погледни го, прочети имената. Погледни единадесетия обвиняем — Мнестер. Нима ще простиш това? А Цезоний, какво ще кажеш за Цезоний? Какво мислиш за жена, която може да има връзки със същество като него?
Поех пергамента и докато слизаше от нашата кола. Нарцис прошепна нещо в ухото на Вителий. Не знам какво е било, но то накара Вителий да мълчи, докато го нямаше Нарцис. Четях обвиненията на светлината на фенера, а Нарцис изтича по пътя да посрещне Вибидия и Месалина, която също беше слязла и вървеше към него. Месалина бе изтрезняла: повика ме нежно отдалече:
— Здравей, Клавдий! Какво глупаво момиче съм аз! Да не повярваш просто!
За пръв път глухотата ми беше от полза. Нито познах гласа й, нито чух какво казва. Нарцис поздрави Вибидия учтиво, но не позволи на Месалина да ме наближи. Месалина взе да кълне, заплю го в лицето и се опита да се промъкне, но той нареди на двамина от подофицерите, които бяха с него, да я върнат в колата й и да я придружат до града. Месалина крещеше, сякаш я убиваха или насилваха; вдигнах очи от пергамента и запитах какво става, Вителий каза:
— Някаква жена от тълпата. Обзета от родилни болки, както разбирам от виковете й.
Тогава Вибидия приближи бавно към нашата каляска, а след нея се задъхваше Нарцис. Нарцис говори вместо мене. Обясни на Вибидия, че всеизвестното и невиждано развратничене и измамите на Месалина не заслужават застъпничеството на една свята и възрастна весталка.
— Не вярвам вие, весталките, да сте съгласни дворецът да бъде превърнат в бордей, както по времето на Калигула, нали? Нима искате танцьори и гладиатори да лудуват сред чаршафите в леглото на върховния понтифекс, с дейното участие на съпругата на върховния понтифекс?
Това смути Вибидия: Месалина й се признала само в „интимна близост“ със Силий. Тя каза:
— Не зная нищо за това, но поне искам да помоля върховния понтифекс да не прави нищо прибързано, да не пролива невинна кръв, да не осъжда никого, без да го чуе, да не забравя честта на своя дом и дълга си към боговете.
Намесих се:
— Вибидия, Вибидия, мила приятелко, ще бъда справедлив към Месалина, повярвай ми.
Нарцис каза:
— Да, наистина. Опасността е в това, върховният понтифекс да не окаже на бившата си съпруга незаслужена милост. Много е трудно да отсъди по делото безпристрастно, както налага длъжността му. Затова от негово име те моля: не прави нещата за него по-болезнени, отколкото са. Смея ли да предложа да се върнеш, господарке Вибидия, и да се отдадеш на моленията към богиня Веста, които познаваш тъй добре?
Тя се оттегли, а ние продължихме. Когато стигнахме в града, Месалина отново се помъчила да ме види, както ми казаха, но подофицерите не й позволили. После опитала да изпрати Британик и малката Октавия да ме молят да й простя, но Нарцис ги видя да тичат към нас и ги отпрати. Аз седях смълчан и размишлявах над списъка с любовниците на Месалина. Нарцис го беше озаглавил: „Условен и непълен списък на известните прелюбодейства на Валерия Месалина от първата година на брака й с Тиберий Клавдий Цезар Август Германик Британик, Баща на Отечеството, върховен понтифекс и т. н., до днешна дата“. Съдържаше четиридесет и четири имена, а по-късно бе разширен до сто петдесет и шест.
Нарцис изпрати нареждане колата да се върне в Градините: правилата за уличното движение забраняваха да е навън по това време. Месалина разбра, че е победена и се остави да я отведат. Децата бяха изпратени в двореца, но майка й Домиция Лепида, макар отношенията им напоследък да бяха охладнели, смело се качи при нея; иначе Месалина щеше да остане сама с коларя. След това Нарцис нареди на нашия кочияш да кара към дома на Силий. Като наближихме, аз казах:
— Но това тук не е неговият дом? Това е фамилното жилище на Азиниите.
Нарцис ми обясни:
— Месалина го купи частно, когато Азиний Гал бе изпратен на заточение, и го даде на Силий като сватбен подарък. Влез и виж с очите си какво е ставало.
