Влязох и видях бъркотията след пиршеството — украсите от лозови листа, бъчвите и жлебовете, маси, преобърнати заедно с храната и мръсните чинии, изпотъпкани розови листа и гирлянди по пода, разкъсани леопардови кожи и вино, разляно навсякъде. Домът беше пуст — останал бе само един стар вратар и двама мъртво пияни любовници, потънали в обятията си в брачното легло. Накарах да ги арестуват. Мъжът беше щабен офицер, на име Монтан, а тя беше собствената племенница на Нарцис, млада омъжена жена с две деца. Но онова, което най-много ме стресна и отчая, беше, че целият дом бе пълен с покъщнина от двореца — не само предмети, които Месалина бе донесла като зестра, когато се оженихме, но древни мебели от семействата на Клавдиите и Юлиите, включително и самите статуи на моите предци, както и семейните маски, долапи и всичко! Не би могло да има по-явно доказателство за намеренията й! Пак се качихме в каляската и тръгнахме към лагера на преторианците. Сега и Нарцис бе унил и смълчан, защото много обичаше племенницата си: но Вителий и Цецина бяха заключили, че за тях ще е по-сигурно да вярват на собствените си очи и едновременно взеха да ме подтикват към отмъщение. Стигнахме до лагера, където цялата преторианска войска беше строена, по нареждане на Нарцис, пред трибунала. Вече се беше стъмнило и трибуналът бе осветен от факли. Покачих се на трибуната и държах кратка реч. Гласът ми беше ясен, но звучеше някак много далечно:
— Преторианци, приятелят ми, покойният цар Ирод Агрипа, който пръв ме препоръча на вас за император, а сетне увеща Сената да одобри избора ви, ми каза последния път, когато го видях жив, а ми го и написа в последното си писмо, да не се доверявам никому, защото никой от околните ми не заслужавал моето доверие. Не взех думите му буквално. Продължих да имам пълно доверие в съпругата си, Валерия Месалина, за която сега знам, че е била проститутка, лъжкиня, крадла, убийца и предателка на Рим. С това не искам да кажа, преторианци, че не вярвам на вас. Вие всъщност сте единствените, на които вярвам. Вие сте войници и изпълнявате дълга си безусловно. Очаквам да застанете зад мене и да потушите заговора, който бившата ми съпруга Месалина и нейният любовник, консулът Гай Силий, са направили да ме убият, под предлог да върнат народните свободи на града. Сенатът е загнил от заговорничене, гнил е като вътрешностите на овена, който принесох днес следобед на божествения Август; не сте виждали по-грозна картина. Срамувам се да ви говоря така, но то е вярно, нали? Помогнете ми да осъдя моите врагове — нашите врагове — и след като Месалина умре, ако пак ме видите да се оженя, позволявам ви да ме насечете на парчета с вашите мечове и да играете с главата ми на топка в баните като с главата на Сеян. Три пъти женен, и трите пъти нещастно! Е, какво ще кажете, момчета? Никой от другите ми приятели не желае да ми отговори направо.
— „Убий ги, Цезаре!“
— „Бъди безжалостен!“
— „Удуши тая кучка!“
— „Смърт на всички тях!“
— „Ние сме на твоя страна!“
— „Прекалено благороден се показа!“
— „Затрий ги, Цезаре!“
Съвсем ясно бе какво мислят преторианците за всичко това.
Наредих да ми доведат арестуваните мъже и жени веднага, на самото място, и наредих да се арестуват още сто и десет мъже, включени вече в списъка на любовниците на Месалина, както и четири благороднички, които бяха проституирали, подканени от Месалина, по време на оная прословута оргия в двореца. За три часа приключих с делото. Но само защото едва тридесет и четирима от триста и шестдесетте мъже, които се бяха явили, не се признаха за виновни в обвиненията срещу им. Онези, чиято единствена вина бе участието им в сватбеното пиршество, изпратих на заточение. Двадесет и шест конници, шестима сенатори и един офицер от преторианците, които се признаха за виновни в прелюбодейство или в замислен бунт, или пък и двете, помолиха да бъдат екзекутирани веднага. Удостоих ги с това благоволение. Ветий Валент се опита да откупи живота си, предлагайки насреща имената на подбудителите на заговора. Заявих му, че ще ги намеря и без неговата помощ и той бе отведен на ешафода. Монтан също бе включен в списъка на Нарцис, но обясни, че Месалина го била принудила да прекара нощта с нея, като му показала заповед, подписана и подпечатана от мене: и че след оная единствена нощ й бил омръзнал. Месалина вероятно е взела подписа ми на документа, прочитайки ми го на глас — „за да не изморяваш ценните си очи, миличък“, като нещо съвсем друго. Но аз възразих, че той не е получавал моя заповед да присъствува на сватбеното пиршество и да прелюбодействува с племенницата на нашия приятел Нарцис; тъй че и него го екзекутирах. През тази нощ в града станаха петнайсет самоубийства на лица, които не бяха арестувани, но очакваха това. Трима близки мои приятели, всичките конници — Трог, Котан и Фабий, бяха сред тях. Предполагам, че Нарцис е знаел за вината им, но не ги е включил в обвинителния списък от приятелски чувства, като се е задоволил да им изпрати предупреждение.
Мнестер отказа да се признае за виновен: той ми припомни, че аз лично съм му наредил да се подчинява на жена ми във всичко, и каза, че й се бил подчинявал против своята воля. Вдигна дрехата си и ми показа следите от камшик по гърба си.
— Тя ме би, защото природната ми скромност ме спираше да изпълнявам нарежданията й тъй енергично, както на нея й се щеше, Цезаре.
Дожаля ми за Мнестер. На времето той спаси всички театрални зрители от клането на германците. А и какво може да се очаква от един актьор? Но Нарцис се обади:
— Не му прощавай, Цезаре. Вгледай се внимателно в следите. Кожата не е разцепена. Всеки, който знае да гледа, ще види, че камшикът не е имал за цел да ранява; това е просто един от начините да се забавляват по-добре.
Тъй че Мнестер отправи изящен поклон към всички, последният му поклон, и изрече обичайните си думи:
— Ако съм ви доставил радост, това е моята награда. Ако ли съм ви оскърбил, моля за прошка.
Изслушаха го в мълчание и той бе отведен към смъртта си.
Единствените двама, които пощадих, освен очевидно невинните, бяха един Латеран, който бе обвинен в заговорничене, но не се призна за виновен, и Цезонин. Доказателствата срещу Латеран бяха противоречиви, а беше и племенник на Авъл Плавций, затова приех, че е невинен. Цезонин пощадих, защото беше такъв пропаднал човек, макар и с добро потекло, че не исках да обиждам останалите прелюбодейци, като го екзекутирам с тях: по времето на Калигула бе проституирал като жена. Не знам какво се случи с него: вече не се появи в Рим. Също тъй отхвърлих обвинението срещу племенницата на Нарцис, дължах му това.
Вакханките, все още облечени в леопардовите си кожи, наредих да обесят, цитирайки думите на Телемах от „Одисеята“, когато си отмъщава на развратните прислужнички на Пенелопа:
Обесих ги всички по омировски, по дванадесет на редица, за дебело корабно въже, завързано между две дървета. Краката им бяха на педя от земята, а когато умираха, пак цитирах Омир:
А Силий? И Месалина? Силий изобщо не се опита да се защити; ала когато го разпитах, предаде само фактите, описвайки как е бил съблазнен от Месалина. Настоях:
— Но
