Осторий и санкционирах построяването и посвещаването на един храм в Колчестър на бога Август в благодарност за победата, която дари на римските войски на британския остров.
— Тогава сигурно, Цезаре, Осторий е направил обичайната грешка да разбере под „Август“ теб самия особено след като си споменал за победата, дарена от Август на римските войски в Британия. Божественият Август определя границата до Ламанш и неговото име не означава нищо за британците, сравнено с твоето. Местното население там говори за тебе с дълбока религиозна почит. Съчинили са стихове за твоите светкавици и мълнии, за магическите мъгли и злите духове, за твоите гърбави чудовища и за чудовищата ти със змии вместо носове. От политическа гледна точка Осторий е бил напълно прав, като ти е посветил храма. Но съжалявам, че го е сторил без твоето съгласие и, предполагам, против желанието ти.
— Е, значи, сега съм бог, тъй ли? — повторих. — Ирод Агрипа все ми повтаряше, че ще умра като божество, а пък аз му отвръщах, че говори глупости. Грешката, струва ми се, е вече непоправима, как смяташ, Нарцисе?
— Ако го отмениш, това ще остави много лошо впечатление у провинциалите — отвърна Нарцис.
— Тъй както се чувствувам сега, все ми е едно. За нищо не ме е грижа. Предлагам да извикаме оная нещастница и да я съдим начаса. Чувствувам се напълно освободен от дребнави морални угризения. Готов съм дори да й простя.
— Тя е мъртва — тихо промълви Нарцис. — Мъртва по твое лично нареждане.
— Напълнете ми чашата — промълвих. — Не си спомням да съм издавал такава заповед, но сега ми е все едно. Питам се, какъв бог съм всъщност? Старият Атенодор ми обясняваше старата стоическа представа за божеството: богът, това била една идеална кръгла дупка, недосегаема за бедите и събитията. А пък аз всякога съм си представял божеството като огромна тиква. Ха, ха, ха! Ако ям още от тази гъска и ако пийна още от това вино, и аз ще бъда отиквен. Значи, Месалина е мъртва! Хубава жена, приятели мои! Но лоша!
— Хубава, но лоша, Цезаре.
— Нека някой ме отнесе в леглото и нека заспя блажения сън на боговете. Сега съм благословен бог, нали така?
Отнесоха ме в леглото. Останах там до пладне на другия ден, потънал в дълбок сън. Докато ме нямало. Сенатът се събрал и приел предложението да бъда поздравен за потушаването на бунта и друго предложение: името на Месалина да се задраска от архивите и да се заличи от всички обществени надписи, както и да се разрушат статуите й. Станах следобед и подхванах ежедневната си императорска дейност. Всички, които срещнах, се държаха много смирено и учтиво, а когато отидох в съдилището, никой, за пръв път от години насам, не се опита да ме притеснява или подиграва. Привърших делата за кратко време.
На другия ден започнах да приказвам надути приказки за покоряването на Германия; и Нарцис, осъзнавайки, че Ксенофонтовото лекарство ми действува прекалено силно — обърква разсъдъка ми, вместо да ме успокоява след смъртта на Месалина, му казал да го спре. Постепенно олимпийското настроение избледня и аз започнах да се чувствувам трогателно смъртен. На първата утрин, след като се бях освободил от влиянието на опиата, слязох на закуска и запитах:
— Къде е жена ми? Къде е господарката Месалина?
Месалина всякога закусваше с мен, когато нямаше пристъп на „главоболие“.
— Тя е мъртва, Цезаре — отвърна Евод. — Умря преди няколко дни, по твое нареждане.
— Не знаех — отвърнах унило. — Исках да кажа, забравил съм.
А сетне срамът, мъката и ужасът на всичко преживяно ме връхлетя и аз рухнах. Скоро дърдорех глупаво за милата ми, скъпа Месалина и се укорявах като неин убиец, разправях, че всичко било по моя вина, и изобщо се държах като същински идиот. Най-сетне се овладях и повиках за носилката.
— Градините на Лукул! — наредих на носачите. Те ме заведоха там.
Седнал на пейката под един кедър, загледан в гладката зелена морава и в алеята от габъри, сам, пазен от германските си телохранители, скрити в гъсталака, с дълъг папирусов лист на коленете и с перо в ръка, започнах да пиша, както си седях. Думите ми се редяха, кой знае защо, в свързани групи от по три изречения, подобно на „терцините“ на британските друиди (обичайната стихотворна форма за морализаторски или дидактични произведения):
