императорското богатство; а от голямо политическо значение било тази жена, която доказала, че е плодовита и все още била млада, да не се омъжва в друг дом и да прехвърля в него величието на Цезарите.
Виждах как Вителий се облива в пот, опитвайки се да разбере от изражението ми коя от трите предпочитам и чудейки се дали не ще е най-добре самият той да предложи някое съвсем друго име. Но той се ориентира, струва ми се, от реда, по който бях определил освобожденците ми да се изкажат. Пое си дълбоко дъх и рече:
— Между три тъй хубави, мъдри, благородни и отбрани кандидатки за мен е трудно да преценя, както е било трудно на троянския пастир Парис да избере между трите богини Юнона, Венера и Минерва. Нека продължа с това сравнение, което е подходящо. Елия Петина е Юнона. Тя вече е била омъжена и има дете от императора; но както Юпитер е бил недоволен от Юнона, макар да е била майка на Хеба, заради острия й език, тъй и императорът бе недоволен от Елия Петина, а ние не бихме желали повече войни на това наше земно небе. За Лолия Полина се говори, че била същинска Венера и наистина Парис е дал наградата на Венера; ала Парис е бил млад момък, както си спомняте, а хубостта, лишена от ум, не може да привлече един зрял управник с богат брачен и управленчески опит. Агрипинила е Минерва по своя ум и почти не отстъпва на Лолия по хубост. Съпругата на императора трябва да притежава и хубост, и ум: аз се спирам на Агрипинила.
Престорих се, че едва сега се замислям над въпроса, и казах:
— Но, Вителий, та тя е моя племенница. Не мога да се оженя за племенницата си, не разбираш ли?
— Ако ми позволиш да се отнеса до Сената, Цезаре, смятам, че ще съумея да постигна съгласието им. Нередно е, разбира се, но ще подхвана нещата, както ти неотдавна стори по въпроса за избирателните права на Отьон: ще изтъкна, че брачните закони в Рим са станали с течение на времето по-гъвкави. Преди сто години например би се сметнало чудовищно първи братовчеди да встъпят в брак, а днес е нещо обикновено, срещано и в най-добрите семейства. Защо чичо и племенница да не се оженят? Партите го правят, а тяхната цивилизация е много древна. В семейството на Ирод браковете се сключват предимно между чичовци и племеннички.
— Правилно — казах. — Иродиада се омъжи за чичо си Филип, а след туй го напусна и избяга с чичо си Антипа. Дъщерята на Ирод Агрипа, Береника, се омъжи за чичо си Ирод Полион, цар на Халкида, а сега разправят, че живеела в кръвосмешение с брат си, младия Агрипа. Защо Цезар да няма свободата на един Ирод?
Вителий се изненада, но отвърна напълно сериозно:
— Кръвосмешение между брат и сестра е съвсем друго нещо. Това не бих го подкрепил. Но смятам, че нашите древни предци са позволявали брак между чичо и племенница; защото никъде в класическата литература не се изразява възмущение от брака на Плутон с Прозерпина.
— Плутон е бил бог — рекох. — Но, както изглежда, бог съм и аз. Паласе, какво мисли племенницата ми Агрипинила по въпроса?
— Ще бъде много поласкана и възрадвана, Цезаре! — извика Палас, неспособен да скрие тържеството си. — И е готова да се закълне, че докато е жива, ще се посвети изцяло на тебе, на децата ти и на империята.
— Доведи я тук.
Когато дойде, Агрипинила падна в нозете ми; накарах я да стане и й казах, че съм готов да се оженя за нея, ако е съгласна. В отговор тя ме прегърна страстно и заяви, че това би бил най-щастливият миг от живота й. Повярвах й. Защо не? Сега тя щеше да може да управлява света чрез мене.
Агрипинила не беше Месалина. Месалина имаше дарбата да се отдава изцяло на сексуалните удоволствия. По това приличаше на прадядо си, Марк Антоний. Агрипинила не беше такава жена. Тя приличаше на прабаба си, божествената Ливия: важното за нея беше властта. Както казах, сексуално тя бе напълно аморална, но в никакъв случай не бе щедра в благоволенията си. Лягаше само с мъже, които биха могли да й помогнат в политическо отношение. Тъй например имам всички основания да предполагам, че е възнаградила Вителий за любезното му застъпничество, и знам със сигурност (макар никога да не й го казах), че Палас беше и тогава, та и сега е неин любовник. Защото Палас отговаря за императорската съкровищница.
И така, Вителий държа своята реч в Сената (след като първо си организира голяма публична демонстрация пред сградата) и им заяви, че той ми е предложил този брак и че аз съм се съгласил с политическата му необходимост, но съм се поколебал да реша окончателно преди да чуя какво мислят Сенатът и народът за това нововъведение. Вителий говори със старомодно красноречие:
„… И не ще трябва да търсите дълго, уважаеми сенатори, за да откриете, че сред римските благороднички тази Агрипинила изпъква най-ярко с благородството на произхода си, дала е ярки доказателства за своята плодовитост и не само отговаря, но надминава изискванията ви за добродетелност: наистина необикновено щастливо обстоятелство е това, че благодарение на божието провидение този пример за подражание сред жените е вдовица и може веднага да се свърже с едно лице, което всякога е било пример за съпружеска вярност.“
Сещате се, предполагам, как е била приета речта му. Гласували са предложението с пълно мнозинство — не защото обичаха Агрипинила, а защото никой не се е осмелил да си навлече гнева й, след като по всичко изглеждало, че ще ми стане съпруга, и неколцина сенатори скочили, обхванати от желание да се харесат, и заявили, че щели да ме принудят да се превия пред единодушното желание на целия народ. Приех поздравленията, молбите и честитките им на Форума, а след това отидох в Сената, където поисках да се издаде декрет, който завинаги узаконява браковете между чичовци и племеннички. Издадоха го. На Нова година се ожених за Агрипинила. Един-единствен човек се възползува от новия закон, един конник, който бе преториански офицер. Агрипинила му се отплати щедро за това.
Изказах се в Сената по повод храма ми в Британия. Обясних, че обожествяването ми там е станало съвсем случайно, и се извиних на съгражданите си. Но, казах, надявам се да ми простят и да одобрят тази нелепост, пред вид политическата опасност, която би ни сполетяла, ако я отхвърлят.
— Британия е твърде далеч, а и храмът е много малък — увещавах ги иронично. — Малък селски храм с глинен под и сламен покрив, подобен на храмовете, в които са живели римските богове в старите републикански времена, преди божественият Август да ги премести в днешните им разкошни жилища. Надявам се, че не ще имате нищо против един такъв малък храм, тъй далеч оттук, и срещу един-двама стари жреци и скромни жертвоприношения? Лично аз никога не съм възнамерявал да бъда обожествяван. И ви давам дума, че това ще е моето единствено, малко…
Но, както изглежда, никой нямаше нищо против моя храм.
След като приключихме с преброяването, аз не бях подновил длъжността си на цензор, а за преход към възнамеряваното от мен връщане на Републиката дал бях длъжността на Вителий. За пръв път от един век насам контролът на обществения морал не се държеше от някой Цезар. Една от първите прояви на Вителий след уреждането на брака ми с Агрипинила бе да извади от сенатското съсловие един от магистратите от първи ранг за през тази година, не друг, а моя зет, младия Силан! Обяснението, което даде за това, бе, че Силан живеел в кръвосмешение със сестра си Калвина, която бе Вителиева снаха, но след това се бе развела със съпруга си, младия Вителий. Вителий обясни, че синът му хванал двамата в леглото преди известно време и бил споделил това с него, замолвайки го да го пази в тайна; но сега, когато вече бил цензор, не можел да укрива съзнателно вината на Силан. Лично гледах делото. Силан и Калвина отрекоха обвинението, но то изглеждаше напълно вярно, затова разтрогнах брачния договор между Силан и дъщеря ми Октавия (или по-скоро дъщерята на Месалина, Октавия) и го накарах да се оттегли от магистратурата. Срокът му изтичаше само след един ден, но за да покажа колко съм възмутен, назначих друг на негово място за този последен ден. Разбира се, Вителий никога не би се осмелил да разкрие кръвосмешението, ако не беше Агрипинила. Силан беше пречка за амбициите й; тя искаше нейният син Луций да ми стане зет. Но аз обичах Силан и в края на краищата той беше потомък на божествения Август; затова му заявих, че ще отложа присъдата по делото му с което исках да подскажа, че очаквам да се самоубие. Той се позабави и избра за това моя сватбен ден; което не беше неподходящо. Калвина прокудих и посъветвах колегията на жреците да извърши жертвоприношения и молитви за опрощение в горичката на Диана, съживявайки един живописен стар обичай на Тул Хостилий, третия римски цар.
