откажа от върховната власт, която ми била дарена противозаконно, казаха те, Сенатът обещавал да ми гласува най-големите почести, каквито е способен да дари един свободен народ. Но ако, напротив, съм действувал необмислено и съм продължавал да отказвам да отида на заседанието на Сената, те щели да изпратят срещу ми въоръжените сили на града, а хванели ли ме веднъж, да не съм разчитал на никаква милост.
Офицерите се скупчиха край двамата трибуни с такъв заплашителен вид и слова, щото ония побързаха да заявят, че само повтаряли онова, което Сенатът вложил в устите им, а лично искали да ме уверят, че според тях аз съм бил единствената личност, подходяща да управлява империята. Помолиха ни да не забравяме, че в качеството си на пратеници на Сената и на народни трибуни личностите им са неприкосновени и да не ги подлагаме на унижения. После казаха:
— А пък консулите частно ни заръчаха да ти предадем едно второ съобщение, в случай че първото не ти се види приемливо.
Почудих се какво ли ще е това второ съобщение.
— Цезаре — отвърнаха те, — наредиха ни да ти кажем, че ако ти
Това ме разсмя до сълзи: за пръв път истински се засмивах от смъртта на Калигула насам. Запитах ги:
— Това ли е всичко, или има и трето поръчение, в случай че не ми харесва и, второто?
— Не, няма нищо повече, Цезаре — отговориха ми смирено.
— Добре — отвърнах все още развеселен, — кажете на Сената, че не ги обвинявам, загдето не искат друг император. На последния като че ли му липсваше дарбата да се харесва на народа. Но, от друга страна, преторианците настояват да ме направят император, а офицерите вече положиха клетва за вярност и ме принудиха да я приема — тъй че кажете, какво да правя? Предайте на Сената любезните ми поздрави и съобщете на сенаторите, че не ще извърша нищо противозаконно — при тези думи погледнах предизвикателно към Ирод, — нека не се страхуват, че ще ги измамя. Признавам тяхната власт, но в същото време съм принуден да им припомня, че не съм в състояние да се противопоставя на моите военни съветници.
Тъй отпратих трибуните, а те си отидоха радостни, че са се измъкнали живи. Ирод каза:
— И това не беше лошо, но много по-добре щеше да сториш, ако беше им отговорил по-категорично, както ти предложих. Само отлагаш нещата.
Когато и Ирод си отиде, офицерите ми заявиха, че очаквали от мен да заплатя на всеки преторианец по сто и петдесет златици като дар за моето възкачване и по петстотин златици на всеки от низшите офицери. Що се отнася до сумата, която трябвало да дам на командирите, оставяли го на моето благоволение.
— Ще ви задоволят ли по десет хиляди на човек? — пошегувах се аз. Споразумяхме се по на две хиляди, а сетне те ме помолиха да назнача някого от тях на мястото на Калигуловия командир, който бе взел участие в заговора и сега очевидно участвуваше в заседанието на Сената.
— Изберете си когото искате — отвърнах с безразличие.
Тогава те избраха един старши офицер, на име Руфрий Полий. После трябваше да изляза и да съобщя за дарението от трибуната и да приема клетвата за вярност поред от всяка военна чест. Трябваше освен това да известя, че същите суми ще бъдат изплатени и на легионите, лагеруващи на Рейн, на Балканите, в Сирия, в Африка и във всички останали части на империята. Сторих това с готовност, още повече, като знаех, че отдавна не им беше плащано освен на рейнските войски, на които Калигула беше платил с парите, откраднати от французите. Полагането на клетвата продължи с часове, защото всеки войник трябваше да я изрече, а те бяха общо дванайсет хиляди на брой; сетне в лагера пристигнаха градските стражи и настояха да сторят същото, а подир тях се струпаха и моряците от императорската флота от Остия. Струваше ми се, че няма да има край.
Когато Сенатът изслушал съобщението ми, разпуснали заседанието и го насрочили за полунощ. Предложението за прекъсването направил Сенций, а го подкрепил сенаторът, който измъкнал пръстена от пръста му. Веднага щом го гласували, те забързали навън и се втурнали към домовете си, където посъбрали някоя и друга вещ, и напуснали града на път за селските си имения: осъзнавали несигурността на положението си. Дошла полунощ и Сенатът се събрал отново, но колко малък бил броят на присъствуващите! Там били обаче офицерите от градските кохорти и щом се открило заседанието, те направо поискали от Сената да им даде император. Заявили, че това е единствената надежда за града.
Ирод беше съвсем прав: човекът, който пръв се предложил за император, бил Виниций. Намерили се неколцина негови поддръжници, включително и плъхообразният му братовчед Винициан, но те били малобройни и консулите набързо го отхвърлили.
Дори не направили предложение на Сената да му се даде монархията. Както беше предвидил Ирод, тогава се изстъпил Азиатик. Но Виниций се вдигнал и запитал дали изобщо има някой, който да погледне на желанието му сериозно. Вдигнала се свада, разменили се и удари. Виниций се отървал само с разкървавен нос и трябвало да легне, докато спре кръвта. Консулите се видели в чудо, докато възстановят реда. В това време пристигнала вестта, че стражите и моряците са се присъединили към преторианците в лагера, а също и гладиаторите (пропуснах да спомена за гладиаторите); тъй че и Виниций, и Азиатик оттеглили кандидатурите си. След тях не последвали нови предложения. Събранието се разпръснало на малки групички, които зашепнали възбудено помежду си. На разсъмване влезли Касий Херея, Аквила, Луп и Тигъра. Касий се опитал да вземе думата. Започнал със слова, възхваляващи сполучливото възстановяване на Републиката. На това офицерите от градските кохорти откликнали с възмутени викове:
— Я по-добре забрави за Републиката, Касий! Сега решихме да имаме император и ако консулите не ни посочат някой в най-скоро време, и то подходящ човек, няма повече да ни видят. Ще отидем в лагера и ще застанем зад Клавдий.
Един от консулите се обадил нервно, поглеждайки за подкрепа към Касий.
— Не, все още не сме се споразумели дали да избираме император. Последното ни решение — взето единодушно — беше да се възстанови Републиката. Касий не е убил Калигула само за да бъдат сменени императорите — нали, Касий? А защото искаше да възвърне древните ни свободи.
Касий скочил на крака, побелял от гняв, и викнал:
— Римляни, аз за себе си отказвам да търпя друг император! Ако се избере друг император, не бих се поколебал да му сторя същото, което сторих на Гай Калигула.
— Не дрънкай глупости — казали му градските офицери. — Та какво му е лошото на един император, ако е добър човек? Всички се чувствувахме великолепно при Август.
Касий казал:
— Добре,
Вероятно си спомняте, че Евтих беше един от „разузнавачите“ на Калигула. Беше най-добрият водач на колесница в Рим и се състезаваше за зелените в цирка. С това Касий искал да им намекне за нарядите, които Калигула ги караше да дават за него, като им нареждаше да строят конюшни за състезателните му коне и искаше от тях да ги почистват, когато се замърсяваха, под нервното и арогантно надзирателство на Евтих.
— Изглежда, че ви е приятно да се влачите по колене и да обирате фъшкиите от пода на конюшните, командувани от любимия състезател на императора, а?
Един от офицерите му се присмял:
— Големи приказки приказваш, Касий, но въпреки това те е страх от Клавдий. Признай си.
— Кой — мен да ме е страх от Клавдий? — креснал Касий. — Ако Сенатът ми каже да отида в лагера да донеса тук главата му, ще го сторя с радост. Не ви разбирам, хора. Удивлявам се, че след като цели четири години ви е управлявал един луд, сега сте готови да предадете управлението на един идиот.
Но Касий не успял да разубеди офицерите. Те напуснали Сената без нито дума повече, събрали войниците си на Форума под военните знамена и се отправили към лагера да положат клетва за вярност към мене. Сенатът, или онова, което било останало от него, сега се озовал сам и незакрилян. Всички, както ми казаха, се нахвърляли да обвиняват съседите си и всяка преструвка на преданост към загубената кауза на Републиката се изпарила. Поне един от всички да се бе показал по-смел, това щеше да е все пак нещо: нямаше да се срамувам толкова от родината си. Отдавна се съмнявах в истинността на някои от героичните
