Четиринадесетият ден на август, във втората година от управлението на Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, император.
Ще те направят бог, колкото и да не искаш; но ти си гледай здравето и настроението, храни се добре, спи дълбоко и никому не се доверявай.
Ученическият присмех на Ирод за лекотата, с която си бях заслужил титлата „император“, ме засегна на болното място. Както и напомнянето му за забележката на майка ми — това пък засегна суеверието ми. Веднъж, преди много години, тя бе заявила в момент на раздразнение, докато й обяснявах предложението си да прибавя три нови букви към латинската азбука: „Има три съвършено невъзможни неща на този свят: първото е продавниците да се проточат отвъд до Неаполския залив; второто е ти да покориш Британския остров и третото — поне една от твоите чудновати букви да влезе във всеобща употреба.“ И все пак първото невъзможно нещо вече се беше случило — в деня, когато Калигула построи прочутия си мост от Баули до Путеоли и нареди продавници по него. Третото невъзможно нещо можеше да се осъществи в деня, в който пожелаех, стига да поисках разрешението на Сената. А защо не и второто?
Няколко дни подир това получих писмо от Марс с надпис „бързо и поверително“. Марс беше способен управител и почтен човек, макар и несимпатичен за събеседник — сдържан, студен в обноските, неизменно саркастичен, без слабости и пороци. Дадох му тази длъжност в знак на благодарност за важната роля, която беше изиграл преди повече от двадесет години, докато командуваше един легион в Изтока, за да изправим Пизон в съда за убийството на брат ми Германик.
… Моят съсед, приятелят ти дар Ирод Агрипа, както ми съобщават, укрепява Ерусалим. Ти сигурно вече знаеш за това, но пиша ти, за да ти изясня, че тези укрепления, когато бъдат завършени, ще направят града непревземаем. Не желая да отправям обвинения за изменничество към приятеля ти цар Ирод, но като управител на Сирия наблюдавам това с тревога. Ерусалим контролира пътя за Египет и ако попадне в безотговорни ръце, Рим ще бъде в голяма опасност. Ирод уж се страхувал от някакво партско нападение; но той се е предпазил от подобно невероятно събитие посредством таен съюз с царските си съседи на партската граница. Без съмнение ти одобряваш приятелските му умилквания пред финикийците; изпраща огромни подаръци на град Бейрут и строи там амфитеатър, както и портици, и обществени бани. Трудно ми е да си обясня причините, поради които ухажва финикийците. Но, тъй или инак, поне засега първенците на Тир и Сидон, изглежда, не му вярват много. Възможно е да имат основателни причини — това не знам. С риск да те разгневя, аз ще продължавам да ти докладвам за политическите събития в южните и източните райони, които управлявам, веднага щом ги науча.
Неприятно ми бе да прочета писмото и първото ми чувство беше на гняв срещу Марс, загдето нарушава доверието ми в Ирод; но като премислих нещата, изпитах благодарност. Не знаех какво да мисля за Ирод. От една страна, вярвах, че ще сдържи клетвата за вярност, която бяхме положили публично на Форума; от друга — той очевидно беше зает с някакви свои лични кроежи, които у всекиго друг бих сметнал за напълно изменнически. Драго ми беше, че Марс си отваря очите. Не казах за това никому, дори и на Месалина, само отговорих на Марс:
Получих ти известието. Бъди предпазлив. Докладвай за развитието на нещата.
На Ирод му написах лукаво писмо:
Вероятно ще последвам съвета ти за Британия, мой мили Разбойнико, и ако наистина нахлуя в този нещастен остров, сигурно ще яздя на гърба на слон. Това ще е първият слон, видян в Британия, и без съмнение ще извика всеобща възхита. Драго ми е за добрите новини от твоето семейство; не се тревожи от партско нападение заради тях. Ако чуя тревожни вести откъм оная страна, веднага ще повикам от Лион чичо ти Антипа да потегли и да потуши вълненията, облечен в своята седемдесетхилядна и първа ризница, тъй че, знаейки това, Киприя може да спи спокойно през нощта, а и ти можеш да спреш работата по укрепването на Ерусалим. Ние не желаем Ерусалим да е прекалено укрепен, нали? Представи си, те твоите разбойниии-братовчеди от Идумея внезапно връхлетят там и успеят да влязат в Ерусалим, преди да си построил последния бастион — тогава никога не бихме съумели да ги изтикаме обратно — дори и с помощта на обсадни машини и костенурки и стеноломи, — а какво ще стане с търговския ни път към Египет? Съжалявам, че не харесваш Вибий Марс, Как върви строежът на амфитеатъра ти в Бейрут? Ще последвам съвета ти и не ще вярвам на
Ирод ми отвърна с присъщия си закачлив тон, сякаш не го беше грижа за укрепленията, но сигурно е разбрал, че шеговитото ми писмо съвсем не е било шеговито; и сигурно е разбрал също така, че Марс ми е писал за него. Марс ми отговори накратко на късото писмо, съобщавайки, че работата по укрепленията била преустановена.
Встъпих във второто си консулство през март, т.е. на Нова година, и се отказах от него два месеца след това в полза на сенатора, който беше наред: твърде зает бях, за да губя време с обязаностите, които изискваше. Това бе годината, в която се роди дъщеря ми Октавия, в която стана въстанието на Винициан — Скрибониан и в която присъединих Мавритания към империята като провинция. Първо ще разкажа накратко какво се случи в Мавритания. Мавританците отново се бяха вдигнали под водителството на един способен военачалник, наречен Салаб, който ги бе предвождал и в предишните битки. Павлин, който командуваше римските войски, пресече страната чак до Атласките планини, но не успя да се срещне със самия Салаб и претърпя големи загуби от засади и нощни нападения. Междувременно срокът на командуването му бе изтекъл и той трябваше да се завърне в Рим. На негово място дойде един Хосидий Гета, когото аз посъветвах, преди да потегли, за нищо на света да не позволява Салаб да се превърне във втори Такфаринат. (Такфаринат беше нумидиецът, който по времето на Тиберий бе спечелил на трима римски пълководци лаврови венци за това, че им бе позволил да го победят в привидно решителни битки, но който винаги се появяваше отново начело на преустроената си армия веднага щом римските войски се изтеглеха обратно; тъй или иначе, четвърти пълководец приключи историята, като успя да хване и лично да убие Такфаринат.) Казах на Гета:
— Не се задоволявай с частични успехи. Открий главните сили на Салаб, разбий ги и убий или плени Салаб. Ако трябва, гони го из цяла Африка. Ако избяга навътре в страната, гдето разправят, че главите на хората растели изпод мишниците им, добре тогава — последвай го и там. Лесно ще го познаеш, защото неговата глава ще е на друго място.
Казах още на Гета:
— Не ще се опитвам да направлявам действията ти: но само един съвет — не се оставяй да те обвързват установените походни военни правила, подобно на Августовия генерал Елий Гал, който тръгнал да завоюва Арабия, сякаш Арабия е втора Италия или Германия. Натоварил войниците си с обичайните окопни сечива и с тежки снаряжения вместо с тулуми за вода и допълнителни хранителни дажби, та дори помъкнал и обоз от обсадни машини. Когато войниците започнали да страдат от колики и взели да си преваряват водата, която вадели от кладенците, за да я пият спокойно, Елий се появил и се развикал: „Какво! Варите си водата! Ни един истински римски войник не преварява водата! Как, палите си огън със сухи фъшкии? Нечувано! Римските войници или събират съчки, или изобщо не палят огън.“ По-голямата част от войската му загинала. Вътрешността на Мавритания също е опасна област. Приспособи тактиката и екипировката си
