— Освен това не съм като някоя обикновена жена, чиято единствена работа е да ражда дете след дете, докато се изтощи, нали? Аз съм твоя съпруга — съпругата на императора, и много му помагам в неговите императорски задължения, а това трябва да се сложи пред всичко останало, нали? Бременността пречи на работата.
Обадих се разтревожено:
— Разбира се, скъпа моя, щом наистина го чувствуваш така, не съм от ония съпрузи, които биха те принудили към каквото и да било. Но нима наистина е необходимо да спим отделно? Не бихме ли могли да заемаме едно легло, ей тъй, просто за компания?
— О, Клавдий — каза тя почти разплакана, — достатъчно трудно ми беше, докато реша да те помоля за това, защото много те обичам и не искам да че огорчавам. Не прави нещата още по-мъчни. А сега, след като ти казах как се чувствувам, нима на теб не ще ти бъде ужасно трудно да сдържаш страстта си към мен, когато спим заедно, и аз не съм в състояние почтено да ти отвърна със същото? Ако те отблъсна, това ще бъде точно толкова рушително за любовта ни, колкото ако ти се отдам против волята си; а пък уверена съм, че и ти ще съжаляваш много, ако се случи нещо, което да накърни любовта ми към теб. Не, още ли не виждаш колко по-добре ще бъде, ако спим отделно, докато изпитам към теб същите желания като преди? Представи си, че само за да се отдалеча от изкушението, аз се преместя в моите покои отсреща, в новия дворец? Много по-благоприятно за работата ми ще е да съм там. Ще мога, още щом стана, да се хвана за преписките. От това излежаване страшно изостанах със списъка на гражданите.
Замолих я:
— Докога смяташ, че ще искаш да си надалеч?
— Ще видим как ще потръгне — отвърна тя, целувайки ме нежно по тила. — О, колко ми олекна, че не се разгневи. Докога ли? О, ами не знам. Толкова ли е важно? В края на краищата половият живот не е най- същественото за любовта, ако между влюбените съществува друга здрава връзка, като, да речем, идеалистически стремеж към Красотата или Съвършенството. Намирам, че Платон е прав в това отношение. Той смята половия живот като голяма пречка за любовта.
— Но той говори за хомосексуалната любов — напомних й, опитвайки се да не изглеждам разочарован.
— Е, добре де, мили — весело отвърна тя, — но аз извършвам мъжка работа също като тебе и в края на краищата то е почти същото, нали? А що се отнася до споделен идеализъм, сигурно наистина сме големи идеалисти, за да се трепем с цялата тая черна работа в името на бъдещото политическо съвършенство! Нали ще бъдеш моят мил, мил Клавдий и не ще настояваш да спим в едно легло, в буквалния смисъл на думата, искам да кажа? Във всяко друго отношение аз ще си бъда твоята предана малка Месалина не забравяй, че за мен беше много, много мъчително да те помоля за това.
Отвърнах й, че още повече я уважавам и обичам заради откровеността й и, разбира се, тя може да постъпи както иска. Но че естествено ще очаквам с нетърпение времето, когато ще изпита към мен същото желание както преди.
— О, моля те, не бъди нетърпелив — извика тя. — Това ме притеснява. Ако си нетърпелив, ще имам чувството, че съм била лоша с тебе и вероятно ще трябва да се преструвам, че изпитвам чувства, които нямам. Може и да съм изключение, но някак си половият живот не означава много за мен. Предполагам обаче, не с повечето жени е така, ала те продължават да обичат съпрузите си и да искат от съпрузите си да ги обичат. Но всякога ще те ревнувам от другите. Ако имаш истории с други жени, струва ми се, че ще полудея от ревност. Това не означава, че имам нещо против да спиш с друга освен с мене; страхувам се да не започнеш да я обичаш повече от мен, вместо да я приемаш като приятно полово развлечение, а след това да решиш да се разведеш с мене. Искам да кажа, че ако от време на време лягаш с някоя хубава, прислужница или друга приятна, чиста жена, твърде долна по произход, за да ревнувам, ще бъда радостна, истински доволна да знам, че си прекарал приятно с нея; и ако ти и аз някога след това пак легнем заедно, няма да го смятам за нещо, което ни разделя. Ще го приемем като мярка, необходима за здравето ти — като очистително или средство за повръщане. Няма да искам да узная името на жената, всъщност за нищо на света не бих искала да го знам, ако първо ми обещаеш, че не ще имаш вземане даване с някоя, заради която ще имам и правото да те ревнувам. Нали разправят, че същото е изпитвала и Ливия към Август?
— Да, отчасти. Но тя никога не го е обичала истински. Самата тя ми го каза. Това я е улеснявало да бъде внимателна с него. Избирала млади жени от пазара за роби и ги водела тайно в спалнята му през нощта. Предимно сирийки, струва ми се.
— Но ти не би могъл да искаш от мен
Тъй Месалина си поигра много умно и много жестоко със сляпата ми любов към нея. Премести се отсреща в новия дворец
А това ме довежда до историята за съдбата на Апий Силан, бивш консул, който бе управител, на Испания още от времето на Калигула. Искам да припомня, че бракът със същия този Силан бе послужил като подкуп за Емилииното предателство спрямо Постум: Емилия беше правнучка на Август, за която аз като момче едва не се бях оженил. От Емилия Силан имаше три момчета и две момичета, вече големи. Като изключим Агрипинила и малкия й син, те бяха единствените оцелели потомци на Август. Тиберий смяташе Силан за опасен поради видните му роднински връзки и бе уредил да го обвинят в измяна заедно с неколцина други сенатори, включително Винициан. Обаче доказателствата срещу им се оказаха слаби и те се отърваха само с изживения страх. Като шестнайсетгодишен Силан беше най-красивият младеж в Рим; на петдесет и шест години той все още беше забележително хубав, косата му бе леко прошарена, очите — искрящи, а походката и стойката му — на човек в разцвета на живота. Беше вдовец, защото Емилия бе умряла от рак. Една от дъщерите му, Калвина, се бе омъжила за син на Вителий.
Един ден, малко преди раждането на Октавия, Месалина ми каза:
— Човекът, който наистина ни трябва в Рим, е Апий Силан. Бих искала да го отзовеш и да го задържиш за постоянно в двореца като съветник. Той е необикновено интелигентен и направо се похабява в Испания.
Отговорих:
— Да, идеята ти не е лоша: възхищавам се от Силан и той е с голямо влияние в Сената. Но как да го убедим да дойде и да живее с нас? Няма да е удобно да го домъкнем в двореца като някой нов секретар или сметководител. Би трябвало да се намери благовиден предлог за присъствието му тук.
— Мислих си за това и ми хрумна блестяща идея. Защо не го сродим със семейството, като го оженим за моята майка? Тя с радост би се омъжила отново: едва трийсет и три годишна е. А ти е тъща, което ще бъде голяма чест за Силан. Признай, че идеята ми е добра.
— Добре, ако се разбереш с майка си…
— Вече я попитах. Казва, че щяла да бъде очарована.
Тъй Силан се върна в Рим и аз го ожених за Домиция Лепида, майката на Месалина, и им отредих покои в новия дворец, до тези на Месалина. Скоро забелязах, че Силан се държи много смутено пред мене. С готовност изпълняваше всички задължения, които му възлагах, като да прави неочаквани посещения в гражданските съдилища от мое име, за да се увери, че там се съди правилно, или да надзирава и да докладва за жилищните условия в по-бедните градски квартали, или да присъствува на обществени наддавания на имущества, конфискувани от Сената, за да попречи на служебните лица да правят шмекерии, но сякаш нямаше сили да ме погледне в лицето и всякога избягваше каквато да била близост с мене. Почувствувах се засегнат. Но в края на краищата как бих могъл да отгатна истината, която бе — че Месалина ме помолила да повикам Силан от Испания, защото била влюбена в него още като девойка, и че го оженила за майка си само за да бъде в по-близък досег с него, и че от пристигането му насам го увещавала да спи с нея? Представяте ли си! Собственият й втори баща, човек с цели пет години по- възрастен от мене, с внучка на възрастта на самата Месалина! Естествено, че държането му към мен е било странно, след като Месалина му заявила, че се била преместила в новия дворец по мое нареждане и че аз
