съм бил предложил да му стане любовница! Обяснила му, че съм желаел тя да се забавлява, докато аз съм въртял глупава любов с оная Юлия, някогашната съпруга на племенника ми Нерон, която наричахме Елена, за да я различаваме от другите Юлии, но сега зовяхме Хелуо, защото беше страшна лакомница. Силан очевидно е повярвал на тази история, обаче твърдо отказал да спи с доведеницата си въпреки хубостта й и въпреки предложението на императора: заявил, че по природа бил любвеобилен, но не и непочтителен.
— Давам ти десет дни да си помислиш! — викнала Месалина заплашително. — Ако в края на този срок ми откажеш, ще кажа на Клавдий. Знаеш го колко суетен е станал, откакто е император. Не ще му е приятно, като чуе, че си отхвърлил собствената му съпруга. Сигурно ще те убие, нали, майко?
Домиция Лепида била изцяло под чехъла на Месалина и потвърдила. Силан им повярвал. Преживелиците му по времето на Тиберий и Калигула го били направили таен антимонархист, макар че не беше човек, който се бъркаше в политиката. Бил дълбоко верен, че няма същество, което, като застане начело на държавата, да не се поддаде на тиранството, жестокостта и сластолюбието. До деветия ден все още не бил отговорил на Месалина, но изпаднал в състояние на такова нервно отчаяние, че решил, както изглежда, да ме убие.
Моят секретар Нарцис бил свидетел на отчаянието, обхванало Силан през тази вечер; подминал го в коридора на двореца и го чул да си мърмори объркано: „Касий Херея — старият Касий Херея. Стори го — но не сам.“ В момента Нарцис си мислел за нещо друго и чул думите, но не се спрял над тях. Те обаче се запечатали в ума му, както често става в подобни случаи, и когато си легнал, без изобщо да се връща към чутото, те изплували в съня му в ужасяваща картина: Касий Херея подавал на Силан окървавения си меч и му крещял: „Стори го! Удари! Удари пак. Старият Касий е с тебе! Смърт на тирана!“, а сетне му се присънило как Силан се втурва върху ми и ме насича на парчета. Сънят бил толкова жив и толкова страшен, че Нарцис скочил от леглото и се втурна в стаята ми, за да ми го разкаже.
Уплахата от внезапното събуждане преди зазоряване и ужасеният глас, с който ми разказа за кошмара — спях сам, и то не особено добре, — ме изпълниха с дълбок страх. Наредих да запалят светлини — стотици светлини — и веднага пратих за Месалина. Тя също беше стресната от внезапното повикване; уплашила се е, предполагам, че съм я разкрил. Трябва да е усетила дълбоко облекчение, когато просто й разказах съня на Нарцис. Тя потрепера.
— Не! Нима наистина е сънувал това? О, Небеса! Та това е същият страхотен кошмар, който се опитвам да си припомня всяка сутрин през последните седем дни! Всякога се събуждам с викове, но не мога да си обясня защо викам. Трябва да е вярно. Сигурно е вярно. Това е божествено предупреждение. Извикай веднага Силан и го накарай да признае.
Тя изтича из стаята да предаде съобщението на един от своите освобожденци. Сега вече знам, че му е наредила да каже: „Десетте дни минаха. Императорът ти нарежда да се явиш пред него незабавно и иска обяснение.“ Освобожденецът не разбрал за какви десет дни става дума, но предал съобщението, събуждайки Силан. Силан извикал: „Да дойда ли? Наистина ще дойда!“ Облякъл се набързо, мушнал нещо в гънката на робата си и се втурнал, препъвайки се, с обезумели очи пред пратеника към моите покои. Освобожденецът бил нащрек. Спрял някакъв млад роб: „Тичай като мълния към стаята на Съвета и кажи на стражите да претърсят Апий Силан още щом пристигне.“ Стражите намериха скритата кама и го арестуваха. Разпитах го. Не му беше възможно естествено да обясни присъствието на камата, но аз го запитах дали има да каже нещо в своя защита. Единствената му защита беше да се гневи и да крещи неразбираемо, като ме наричаше чудовище, а Месалина — вълчица. Когато го запитах защо е искал да ме убие, той каза само: „Върни ми камата, тиранино. Искам да я забия в собственото си сърце!“ Осъдих го на екзекутиране. Умря си, бедничкият, защото не му стигна ум да каже истината.
Глава 14
Екзекутирането на Силан подбуди Винициан да вдигне своя бунт. Когато съобщих в Сената още на същия ден, че Силан се е готвел да ме убие и че стражите ми са предотвратили кроежите му и че вече съм го екзекутирал, подеха се викове на изненада, последвани от удивени шушукания, които стихнаха незабавно. Това бе първата екзекуция на сенатор, откакто бях поел монархията, и никой не вярваше, че Силан е способен да се опитва да ме убие. Решиха, че най-сетне показвам същинския си лик и че вече започва развихрянето на нов терор. Повикал бях Силан от Испания под предлог да му окажа голяма чест, а всъщност през цялото това време съм възнамерявал да го убия. Също като Калигула! Естествено аз самият не подозирах подобни настроения и дори си позволих една малка шега, като заявих, че съм много благодарен на Нарцис, загдето е бил тъй бдителен към моята безопасност дори и в съня си.
— Ако не беше този сън, никога не бих пратил да викат Силан и той съответно нямаше да се изплаши дотолкова, че да се издаде: щеше да посегне на живота ми много по-обмислено. Предоставяха му се много възможности да ме убие, понеже напоследък му се доверявах дотолкова, че му спестявах срама да го претърсват за оръжие.
Аплодисментите бяха оскъдни.
След това Винициан казал на приятелите си:
— И тъй, благородният Апий Силан е екзекутиран само защото освобожденецът грък на императора сънувал лош сън. Нима ще позволим едно същество, слабоумно като този тиквеник Кла-Кла-Клавдий, да ни управлява? Какво ще кажете?
Те се съгласили, че е нужен един силен, опитен император, а не такова чучело като мене, който не знаел нищо, не научавал нищо и през по-голяма част от времето постъпвал като луд. Започнали да си припомнят най-очебийните ми грешки или странности. Освен онези, които вече споменах, изтъкнали например едно решение, което бях взел преди няколко дни, докато преразглеждах списъка на съдебните заседатели. Тук трябва да обясня, че в Рим имаше около четири хиляди квалифицирани съдебни заседатели и че при повикване те бяха длъжни да присъствуват на съдебните процеси, иначе се наказваха с голяма глоба: работата на съдебния заседател беше много уморителна и много ненавиждана. Списъкът се подготвяше отначало от един магистрат от първи ранг и тази година както обикновено повече от половината споменати в списъците се явиха с молба да бъдат освободени по една или друга причина; но в деветнайсет от двайсет случая молбите им оставаха без последствие. Магистратът ми предаде окончателните списъци за последен оглед, с отметки до имената на онези, чиито молби за освобождаване са били отхвърлени. Забелязах сред хората, които с
— Зачеркни името на тогова. Той е баща на седем деца. Магистратът се възпротиви:
— Но, Цезаре, той не е искал да бъде освободен.
— Именно — казах му, — той иска да бъде съдебен заседател. Зачеркни го.
Имах пред вид, разбира се, че оня прикрива своя имунитет към тегобата, която всеки почтен човек би сметнал за неблагодарен и неприятен дълг, и че следователно непременно има нечисти намерения. Покварените съдебни заседатели събират много пари от подкупи, защото беше общоизвестно, че един заинтересован съдебен заседател може да промени мнението на куп незаинтересовани; и че мнозинството беше решаващо за присъдата. Но магистратът беше глупак и просто цитирал думите ми: „Той иска да бъде заседател. Зачеркни го“ — като характерен пример за моя кретенизъм.
Винициан и другите недоволници обсъждали също така необикновеното ми решение да изисквам всеки, който се явява пред мене в съда, да дава обичайните предварителни данни за своя произход, обществени връзки, брак, професия, финансово състояние, настоящо занимание и т.н. лично и колкото може по- подробно, вместо да ангажира за това някой свой покровител или адвокат. Основанията ми за решението би трябвало да бъдат очевидни: човек научава много повече за другия само от десет думи, които оня изрича в своя защита, отколкото от десетчасова възхвала от негов приятел. Важно е не толкова онова, което той ще ти каже с тези десет думи: от значение е начинът, по който ще ти ги каже. Открих, че да знаеш преди започване на делото дали подсъдимият е глуповат или остроумен, самохвалко или стеснителен, хладнокръвен или боязлив, способен или тъп, е от голяма полза, за да разбереш по-задълбочено онова, което следва. Но според Винициан и неговите приятели обвиняемият бивал онеправдан, като се лишавал от
