покровителството или красноречието, на които разчитал.
Колкото и да е странно, оная моя императорска простъпка, която най-много ги възмути, бе случаят със сребърната колесница. Историята е следната. Един ден, като минавах по Златарската улица, видях около петстотин граждани, отрупани край една работилница. Зачудих се какво ли ги е привлякло и наредих на телохранителите ми да разпръснат тълпата, защото пречеше на движението. Сториха го и аз видях, че работилницата излагаше една колесница, изцяло покрита със сребро освен рамката на конструкцията, която беше от злато. Оста също беше посребрена и завършваше със златни кучешки глави, с аметистови очи; спиците бяха от абаносово дърво, изрязани във формата на негри със сребърни гердани, дори и чивиите на оста бяха от злато. Сребърните страници на колесницата бяха украсени със сцени, представляващи състезание на колесници в цирка, а околищата на колелата бяха декорирани със златна инкрустация от лозови листа. Краищата на хомота и оковете — също тъй посребрени — представляваха златни лица на купидончета с тюркоазени очи. Това чудесно превозно средство се продаваше за сто хиляди златици. Някой ми подшушна, че било поръчано от богат сенатор и вече дори било платено, но че той помолил златарите да го изложат за продан в продължение на няколко дни (на цена много по-висока от оная, която бил заплатил), защото искал публично да оповести стойността, преди да му стане притежател. Това ми се стори твърде вероятно: самите златари никога не биха изработили подобно скъпо нещо, ако не знаеха, че ще намерят купувач-милионер. В качеството си на блюстител на обществения морал аз имах всички права да сторя онова, което направих. Накарах златарите в мое присъствие да обелят цялото злато и сребро с чук и длето и да го продадат на килограм, за да се отлее в монети, на вещото лице от държавната хазна, което пратих да доведат. Надигнаха се силни протести, но аз ги смирих, като казах:
— Кола с подобна тежест ще повреди уличните настилки: трябва малко да я олекотим.
Имах дълбоко предчувствие за това кой е собственикът: беше Азиатик, който сега се чувствуваше в безопасност и не намираше за нужно да крие своите несметни богатства, макар успешно да ги беше укрил от алчните очи на Калигула, като ги бе разпределил в стотици малки вложения при десетки различни банкери от името на свои освобожденци и приятели. Настоящото самохвалство бе пряко подклаждане на народни размирици. Какви изключителни подобрения бе направил той в Градините на Лукул, които наскоро беше купил! Смятаха се за втори по красота след Градините на Салуст; но Азиатик се беше похвалил: „Когато завърша Градините на Лукул, Салустовите градини в сравнение с тях ще приличат на няколко акра пустеещи земи!“ Засади такива плодни дръвчета, такива цветя, построи такива фонтани и рибни езера, каквито Рим изобщо не беше виждал. Помислих си, че ако някога градът бъде оставен без достатъчно храна, никой не би желал да гледа как един весел сенатор с огромен търбух се разхожда в сребърната си кола със златни главини и чивии на осите. Човекът не би бил човек, ако поне не му се прииска да отскубне тези чивии. Все още смятам, че съм постъпил правилно в случая. Но това, че съм унищожил едно произведение на изкуството — златарят беше прочут майстор, същият, който бе натоварен от Калигула да изработи и отлее златната му статуя, — бе прието като необуздана варварска проява и възмути много по-дълбоко ония приятели на Винициан, отколкото ако бях измъкнал десетина обикновени граждани от тълпата и бях накарал да ги направят на парчета с чук и длето, а сетне да ги продам за месо на касапите. Самият Азиатик не изрази никакво раздразнение и бе достатъчно внимателен да не признае, че е бил собственик на колесницата, но Винициан се възползува докрай от това мое престъпление. Казал:
— Сега може да се очаква, че ще смъкне дрехите от гърбовете ни и ще разтъче вълната, да я продава отново на тъкачите. Този човек е луд. Трябва да се отървем от него.
Обаче Виниций не беше в групата на недоволниците. Предполагаше, че го подозирам, след като се беше предложил за император на мое място, и сега много внимаваше да не ме засегне и с най-малкото. Освен това сигурно е знаел, че още е безсмислено да се опитват да се отърват от мене. Все още бях много обичан от преторианците и вземах здрави мерки срещу посегателство за убийство — постоянен ескорт от войници внимателно претърсване за скрито оръжие, слуга, който опитваше всяка храна за отрова, — ай всички от домакинството ми бяха хора доверени и бдителни, та човек би трябвало да е голям късметлия и много хитър, за да отнеме живота ми и да спаси своя собствен. Напоследък двама души бяха направили неуспешни опити да ме убият; и двамата бяха конници, които бях заплашил да изхвърля от съсловието заради полови провинения. Първият ме причака пред портата на театъра на Помпей, за да ме убие, когато излизам. Идеята му не беше лоша, но един от войниците ми го забелязал, докато свалял кухата капачка на тоягата си, която се оказала копие; втурна се върху му и го удари по главата в мига, когато оня се готвеше да го метне по мене. Другото покушение направиха в храма на Марс, където принасях жертва. Оръжието в този случай беше ловджийски нож, но убиецът бе обезоръжен на място от околните.
Всъщност единственият начин да се отърват от мене беше с помощта на въоръжените сили, но откъде да намерят войски, които да ми се опълчат? Винициан смятал, че знае отговор на въпроса. Надявал се да получи помощ от Скрибониан. Този Скрибониан беше първи братовчед на малката Камила, която баба ми Ливия бе отровила много отдавна, в деня, в който трябваше да ни сгодят. Когато бях в Картаген, в годината преди смъртта на брат ми, Скрибониан се бе отнесъл много грубо към мен, защото там се отличи в една битка с Такфаринат, в която аз не бях в състояние да участвувам: и баща му, Фурий Камил, управител на провинция Африка, го накара да ми се извини публично. Той бе принуден да се подчини, защото в Рим думата на бащата е закон, но не можа да ми го прости, и оттогава на два-три пъти се бе отнасял с мен твърде зле. По времето на Калигула беше един от най-изтъкнатите ми мъчители в двореца: почти всички съдове с вода, закрепени отгоре на вратите, и други подобни грубиянски шеги, с които ме съсипваха, бяха замисляни от него. Та можете да си представите, че когато Скрибониан, когото Калигула наскоро бе изпратил да командува римските войски в Далмация, научил кой е избран за император, изпитал е не само завист и отвращение, но и страх за своята сигурност. Започнал да се пита дали като изтече срокът за назначението му и се върне в Рим, аз ще се покажа дотолкова великодушен, че да му простя обидите; и ако го сторя, дали опрощението ми не ще е по-трудно за издържане, отколкото гневът ми. Решил да ми изкаже обичайното уважение, дължимо на един главнокомандуващ, но да стори всичко по силите си, за да спечели личната преданост на войските под негова команда: та като дойде времето да го отзовавам, да може да ми напише същото, което Гетулик беше писал на император Тиберий от Рейн: „Можеш да разчиташ на верността ми
Винициан беше личен приятел със Скрибониан и постоянно го уведомявал писмено за онова, което става в Рим. Когато екзекутирахме Силан, Винициан писал:
Лоши новини ти пращам, драги мой Скрибониане. Клавдий, след като опозори достойнството на Рим със своята глупост, невежество и шутовщина и с пълната си зависимост от съветите на шайка гръцки освобожденци, на един непрокопсан еврейски мошеник, на приятеля си по пиянство Вителий и Месалина, неговата развратна и амбициозна млада жена, накрая извърши и първото си голямо убийство. Бедният Апий Силан бе отзован от управлението на Испания, оставиха го в двореца да се лута два цели месеца, а сетне го измъкнаха внезапно от леглото на разсъмване и го екзекутираха без съд. Вчера Клавдий се появи в Сената и направо се подигра с това. Всички разумни хора в града са на мнение, че за Силан трябва да се отмъсти, и смятат, че ако се появи някой подходящ предводител, и целият народ ще го приветствува с открити обятия. Клавдий обърна нещата направо с краката нагоре и на човек вече му иде да съжалява за Калигула. За жалост в момента той може да се опре на преторианците, а без войски ние не сме в състояние да сторим нищо. Имаше няколко неуспешни опита за убийство: той е такъв страхливец, че човек не може да вмъкне дори губерка в двореца, защото претърсващите ще му я отнемат още в преддверието. Надеждата ни е ти да ни спасиш. Ако би могъл да влезеш в града със Седми и Единайсети легион и с още някои местни войски, които имаш възможност да събереш, на тревогите ни ще се сложи край. Обещай на преторианците награда като оная, която Клавдий им даде, и те ще преминат на твоя страна начаса. Те го презират като цивилен, който се пъха в техните работи, а и той след оня единствен случай, когато бе принуден да прояви щедрост, не им е дал повече от една златица на човек да пият за негово здраве на рождения му ден. Още щом стъпиш на италийския бряг — транспортните трудности лесно ще се преодолеят, — ние ще се присъединим към тебе с доброволческа войска и ще те снабдим с всички необходими пари. Не се колебай. Сега му е времето, преди нещата да се влошат още повече. Би могъл да стигнеш до Рим, преди Клавдий да е поискал подкрепления от Рейн; освен туй не смятам, че ще ги получи, дори и да поиска. Говори се, че германците подготвяли своето отмъщение, а пък Галба не е човек, който ще напусне поста си на Рейн, когато ватите настъпват. Габиний пък не ще тръгне без Галба; те винаги работят в съдружие. Тъй че въстанието обещава
