достойна единствено за страниците на античните поети, чиито бойци не са организирани в легиони, а са групирани по родове и домакинства, — осъдени да бъдат сразени от вашите дисциплинирани редици, тъй както е осъден дивият глиган, който свежда глава и връхлетява сръчния ловец, въоръжен с ловно копие и мрежа. Утре, когато мъртвите са преброени и унилите редици на пленниците маршируват под ярема на игото, тогава ще се надсмивате над себе си, ако сега за миг дори сте загубили вяра в настоящето, ако умът ви с бил заслепен от исторически увековечените победи на далечното минало. Не, приятели, труповете на тези примитивни юнаци ще бъдат смазани от мечовете ви по бойното поле тъй грубо и безпощадно, както свещените птици отхвърляха от земята с чевръстите си клюнове късовете от осветената каша, когато аз, вашият главнокомандуващ, разчитах знаменията.
Чух, че някои от вас, вероятно по-скоро лениви, отколкото подплашени или пък непокорни, се били поколебали, преди да тръгнат на тази война, изтъквайки за довод, че божественият Август бил определил границите на Римската империя за вечни времена до водите на Рейн и на Ламанша. Ако това бе вярно, а пък аз се наемам да ви докажа, че то не е, тогава богът Август би бил недостоен за вашето обожание. Мисията на Рим е да цивилизова света — а къде другаде на този свят ще се намери раса, по-достойна от британската, за облагите, които ние предлагаме да й дарим? Нам е възложена чудната и свята задача да преобразим тези пламенни хора, съвременници по развитие на нашите предци, във верни синове на Рим, нашата славна столица и майка. Какви бяха думите, които богът Август написа на баба ми, богиня Августа? „Като се вглеждам в бъдещето, виждам Британия да се превръща в страна, цивилизована като днешна Южна Франция; и смятам, че островитяните, които са ни расово сродни, ще се превърнат в много по-добри римляни, отколкото можем да очакваме от германците… И ще дойде ден (не се усмихвай), когато британски благородници ще заемат своите места в римския Сенат.“
Вие вече се проявихте като храбреци в тази война. На два пъти нанесохте славни победи над неприятеля. Унищожихте цар Тогодумн, моя враг, и отмъстихте за обидите му. Не ще се провалите и този път. Силите ви са по-могъщи от всякога, смелостта ви е по-голяма, редиците ви — по-сплотени. И вие, като вашия враг, отбранявате домашните си огнища и свещените храмове на своите богове. Римският войник, все едно дали се бие по заледените чукари на Кавказ, в нажежените пясъци на пустинята отвъд Атласките планини, в усойните гори на Германия или в тревистите равнини на Британия, всякога помни красивия град, който му е дал име, смелост и чувство за дълг.
Съчинил бях още няколко параграфа в същия високопарен стил, но колкото и да е странно, не изрекох ни дума от тази реч. Когато се изкачих на трибунала и офицерите викнаха в един глас: „Поздрав, Цезар Август, Баща на Отечеството, императоре наш!“, и войниците подеха вика с бурни ръкопляскания, аз не издържах. Чудесната реч ми се изпари от ума и единственото, което можах да сторя, беше да протегна ръце към тях и с просълзени очи да изрека:
— Всичко е наред, момчета: кокошките казват, че всичко ще бъде наред, а ние сме им измислили хубава изненада и тъй ще ги натупаме, че да не ни забравят, докато са живи — нямам пред вид кокошките, а британците. (Избухна страшен кикот, в който сметнах, че е добре да се присъединя, като че ли шегата е била умишлена.)
— Спрете да ми се надсмивате, момчета! — викнах. — Не помните ли какво стана с малкото черно момченце от египетската приказка, което се бе присмяло на баща си, че казал вечерната молитва вместо сутрешната? Изял го крокодилът; тъй че внимавайте. Вярно е, вече остарях, но този е най-гордият момент от моя живот и съжалявам, че го няма брат ми Германик, за да се радва с мен. Помни ли някой от вас великия ми брат? Малцина сигурно, защото той загина преди двадесет и четири години. Но всички вие го знаете като най-великия римски пълководец. Утре е годишнината от славната му победа над Херман, германския главатар, и аз желая да я отпразнувате както трябва. Паролата за тази нощ ще е: „Германик!“, и бойният вик утре пак „Германик!“ и вярвам, че ако го крещите силно, той ще ви чуе в подземния свят и ще разбере, че легионите, които обичаше и водеше тъй славно, все още си го спомнят. Това ще го накара да забрави злата съдба, която го сполетя — умря отровен в леглото, както знаете. Двадесети легион ще има честта да води нападението; Германик всякога казваше, че макар в мирно време вие от Двадесетия да сте най- непокорните, най-пияните и най-свадливите войници в цялата редовна армия, на бойното поле сте като лъвове. Втори и Четиринадесети — Германик ви наричаше гръбнака на армията. Ваш дълг за утре е да стегнете френските съюзници, които ще действуват като ребра на армията. Деветият ще се включи последен, защото Германик всякога казваше, че вие, Деветият, сте най-бавният, ала най-сигурният легион в цялата армия. А вие, преторианците, сте определени за специални поръчения. Вие преживявате най-леко и сте най-добре платени в мирно време, затова честно е спрямо другите войски да ви възложа най-опасните и неприятни задачи, когато сте на бой. Това е всичко, което имам да ви кажа засега. Бъдете добри, момчета, наспете се и утре заслужете благодарността на вашия Баща!
Прославяха ме, докато прегракнаха, и тогава разбрах, че Полион е прав, а не Ливий. Добрият пълководец не може за нищо на света да изрече изящна реч в навечерието на битката, дори да си я е приготвил предварително; защото устните изричат онова, което идва от сърцето. Един от отзвуците на тази реч — която, ще признаете, на четене звучи далеч по-лошо, отколкото другата — беше, че оттогава Деветият стана известен не като „Девети испански“ (цялото му име), а като „Девети охлювен“. Също така и Двадесетият, чието пълно име е „Победният Валерианов двадесети“, получи прозвището „Пияните лъвове“; а срещнат ли се някой от Четиринадесети с някой от Втория, поздравяват се с думите „Приятелю Гръбнак.“ Френските помощни войски се наричат „Ребрата“.
Над лагера се спусна тънка мъгла, но скоро след полунощ изгря луна, която ни бе много полезна; ако беше мъгливо, нямаше да преминем през мочурищата. Спах до среднощ, когато Посид ме събуди според уговорката и ми подаде свещ и разпалена борова главня от лагерния огън. Запалих свещта от нея и се помолих на богиня Егерия. Тя е богиня на предсказанията и добрият цар Нума от древността се е съветвал с нея при всички важни случаи. Аз самият за пръв път извършвах тази семейна церемония, ала брат ми Германик и чичо ми Тиберий, а и баща ми, дядо ми, прадядо ми и техните предци са я извършвали в полунощ преди всяка битка; и ако им е била отредена победа, все същото благоприятно знамение им се е давало от нимфата. Колкото и тиха да е била нощта, в мига, в който изричали последните думи от молитвата, пламъкът угасвал внезапно от само себе си, като че задушен между два пръста.
Все не ми се искаше да вярвам на тази загадка: казвах си, че вероятно се дължи на природни причини — на течение или на лошия фитил, или дори на неволна въздишка от страна на молителя. Едва ли би могло да се очаква, че нимфата Егерия ще напусне своята горичка край езерото Неми и ще прехвръкне до центъра на Германия или до Северна Испания, или пък до Тирол — във всяка от тези страни, в едно или друго време, разправят, че е давала обичайния знак — при първия зов на някой Клавдий. Поставих запалената свещ в най-отдалечения край на моята шатра, на завет от всякакво течение, което би нахлуло през отвора, и тогава, като отстъпих на десет стъпки, смирено се помолих на Егерия. Беше кратка молитва на сабински диалект. Предаван през поколенията, неписаният текст се беше видоизменил, защото сабинският, първоначалният език на патрициите, отдавна не се говори в Рим; но аз бях изучавал сабински по време на историческите си занимания и можех да произнеса молитвата в близък до оригиналния й вид. И наистина, едва изговорих последната си дума, свещта, както я наблюдавах, внезапно угасна. Запалих я отново да видя дали фитилът е лош, или Посид е сторил нещо с восъка; но не — тя пак запламтя ярко и продължи да гори, докато накрая фитилът се свлече над малка восъчна локва, колкото пара. Това е една от малобройните ми истински мистически преживелици, която съм видял през дългия си живот. Нямам дарба за това. От друга страна, брат ми Германик бе непрестанно измъчван от видения и привидения. По едно или друго време той се бе срещнал с повечето от полубожествата, нимфите и чудовищата, възпявани от поетите, а при посещението си в Троя, когато бе управител на Азия, бе удостоен с прекрасното видение на богиня Кибела, обожавана от нашите троянски предци.
Глава 20
Авъл се втурна при мен радостно развълнуван.
— Съгледвачите ни съобщават, че неприятелят се оттегля от потока Уиълд, Цезаре. Какво да предприемем? Предлагам веднага да прехвърлим там един легион. Не знам какви са намеренията на врага, но ние, тъй или инак, ще трябва да прекосим потока утре и ако те са решили да ни го дадат без бой, това
