водата и заплува като риба.
— По дяволите, момиче, искам да ви помогна! — извика Уоруик и се втурна към мястото, където беше изчезнала. Затърси я, но напразно. Дали пък не се беше удавила?
Най-после той излезе на брега, където търпеливо го чакаше Дракон, събра снаряжението си, метна го на гърба на коня и излезе от гората. Но не можа да забрави случилото се. Или всичко беше само сън?
Когато наближи палатката си, Джейк изскочи насреща му.
— Ах, милорд, да знаете какво изпуснахте — покушение срещу краля! Какво вълнение настана! За щастие Негово величество дори не е ранен. Аз самият не видях нищичко. Доколкото разбрах, някакъв парламентарист, който бил противник още на Чарлз I, се върнал в двора с намерението да убие сина му. Но бил открит навреме и пронизан с меч. Негово Величество бил доста засегнат от случилото се, но наредил тържествената вечеря въпреки това да се състои.
Стъписан, Уоруик смръщи чело. Покушение срещу краля? Въпреки съпружеската си невярност Чарлз II беше почтен, умен, весел мъж — и добър приятел.
Трябваше лично да се увери, че кралят е жив и здрав. А и съпругата му Женевиев сигурно вече се тревожеше къде е изчезнал.
Късно вечерта той влезе в полутъмната стаичка, съседна на спалнята, която му беше отредил главният кралски разпоредител Риймс. С доволна въздишка се отпусна на богато резбования стол пред камината, в която пламтеше буен огън. Най-после този дълъг ден беше свършил.
Женевиев вече спеше, самият той беше останал малко по-дълго на трапезата, след като с облекчение бе установил, че с краля не се е случило нищо лошо.
Изведнъж чу лек шум и светкавично се обърна. Неясна фигура се плъзна като привидение към него и той я сграбчи за китката.
— Уоруик! — произнесе укорно женски глас и мъжът се взря изненадано в красивото, но разкривено от гняв лице на лейди Ан Фентън. Пусна я веднага и се облегна назад в стола си.
— Какво правиш тук Ан? Нима вече загуби интерес към краля?
Устните й се нацупиха в прелестна гримаса. Тя коленичи грациозно пред обутите му в ботуши крака и му позволи да надникне дълбоко в деколтето й.
— Нали знаеш, че ти си и си оставаш първата ми любов.
— Наистина ли? — ухили се той. — А мъжът ти?
— О, той не се интересува от светския живот.
— И аз щях да се чувствам зле, ако съпругата мм се домогваше до благоволението на краля. Бедният Джофри!
Жената стана нетърпеливо, забелязала, че прелестите й не постигат нужното въздействие, и се заразхожда като тигрица в клетка.
— При последната ни среща никак не те беше грижа за съпруга ми.
— Сега съм женен за Женевиев.
— Женевиев! — изсъска разярено тя. — Сладката, невинна, прекрасна Женевиев! Предупреждавах те да не се жениш за нея! — Смехът й прозвуча горчиво. — Всички казват, че треперела от страх, когато трябвало да застане с теб пред брачния олтар. Забележителният, твърд като скала, закален в безброй битки воин — един демон, който подлудява от възбуда повечето жени, но не и наивната Женевиев. Глупак си ти! Жена ти се бои от теб и от духовете, които обитават дома ти — от призрака на баба ти и на кого ли още не. Такъв властен съпруг, а на всичкото отгоре и семейно проклятие…
— Млъкни, Ан! — прекъсна я мъжът и в тихия му глас прозвуча недвусмислена заплаха. Той се изправи и пристъпи бавно към нея. — Съгласен съм с теб, макар и само в някои отношения. Жена ми наистина е сладка и мека, освен това познава фамилните легенди. Но нощем, в брачното легло, не й се налага да се брани от някакъв демоничен дивак, смея да те уверя в това. Ако си искала да събудиш звяра в мен, моя похотлива лейди, може и да си успяла. Но всичко това свърши, разбери. От два месеца Женевиев очаква дете и аз никога не бих й причинил болка. Напротив, бих дал живота си, за да я защитя.
— Ти не я обичаш. Ожени се за нея само за да изпълниш обещанието си. А аз…
— Моля те, Ан, иди да изпробваш изкуството си на прелъстителка пред Чарлз и ме остави на мира! Женевиев е и ще си остане моя жена. Тя носи под сърцето си наследника ми. Освен това тази вечер съм твърде уморен, за да я мамя. Върви си най-после, чуваш ли!
Вбесена, жената забърза към вратата, но на прага се обърна още веднъж и разтърси гъстата си черна коса.
— Значи тя носи под сърцето си наследника ти, Уоруик? И вероятно се съмнява, че ще преживее раждането.
Мъжът я последва, сграбчи я за раменете и я разтърси с все сила.
— За Бога, Ан, не обичам да посягам на жена, но не смей да ме предизвикваш!
— О, Уоруик! — изхълца дамата и се облегна на гърдите му. — Аз те обичам, имам нужда от теб! И мога да те направя щастлив, докато тя никога няма да успее!
— Стига, Ан! — Гласът му прозвуча по-меко, защото знаеше какво означава за нея, въпреки многото й любовници. — Никога няма да причиня мъка на жена си, не разбираш ли! Аз обичам доброто й сърце.
Разгневена, лейди Фентън се изтръгна от ръцете му.
— Един ден ще се върнеш при мен, Уоруик Чатьм! Кълна се в това! Още по Коледа ще потърсиш страстта в обятията ми!
Тя изскочи навън с шумящи поли, мъжът въздъхна облекчено п прекоси бавно стаята, за да седне отново в стола пред камината.
Само след няколко крачки обаче спря и изгледа втренчено вратата към спалнята. На прага стоеше Женевиев, лека и въздушна в сиянието на пламъците. Светлата й коса се стелеше на меки вълни по крехките рамене. Треперещите й пръсти бяха вкопчени в дървената рамка.
— Всичко ли чу? — попита потиснато Уоруик.
Тя кимна и се усмихна.
— Преди малко имах кошмар и се надявах… — Изречението остана недовършено. Тя се втурна към мъжа си, обви изящните си ръце около врата му и се сгуши като дете на гърдите му. — Благодаря ти… Аз се страхувах, че съм те разочаровала, а ти ми остана верен дори тук, в кралския двор. Това ме изпълва е истинска гордост.
Уоруик помилва нежно копринената й коса, вдигна я и я отнесе пред камината. Седна в грамадното кресло и я настани в скута си.
— Ти не си ме разочаровала, мила моя.
Жената се усмихна тъжно. Знаеше много добре, че той лъже, но не го обвиняваше в нищо. Макар че беше много внимателен с нея, тя просто нямаше сили да се мери с него в брачното легло. Нощем често се преструваше на заспала, за да избяга от съпружеските си задължения, макар че сърцето й беше пълно с любов към него. Той разгадаваше без усилие тактиката й, това се виждаше. Въпреки това не я принуждаваше и беше безкрайно търпелив. Един ден ще му се отблагодаря за всичко, заклеваше се пред себе си тя. Вярно, преди сватбата се боеше от него. Но страхът и скоро отлетя след срещата с неговата нежност и деликатност.
Всъщност тя искаше да стане монахиня в манастира, където я отгледаха. Но на смъртното си легло баща й помоли Уоруик да я вземе за жена и да се грижи за нея. Верният приятел не можа да отклони това желание на умиращия.
Една от цепениците в камината се разтроиш шумно, въглените се разлетяха и Женевиев подскочи уплашено.
— Спокойно, мила! — прошепна мъжът и я притисна по-силно.
Известно време двамата мълчаха, всеки потънал в мислите си. Уоруик смръщи чело. Ан имаше известно право — може би наистина не биваше да се жени за Женевиев, за тази плаха, крехка красавица, твърде слаба, за да излезе с вдигнато чело срещу злобните хорски приказки.
— Женевиев?
— Да? — попита тя и вдигна глава.
— Онова, което каза Ан, не е вярно. Има известни легенди, които засягат семейството ми, но баба ми е
