— Аха, още една заповед! — изсъска вбесено тя. — Какво друго ми остава, освен да се подчиня!
Пръстите му отново се впиха в раменете й.
— Престанете най-после да се борите с мен и ми се доверете, Ондин! Нали искате да си възвърнете свободата. А аз се заклевам да се грижа за вас до края на дните ви.
Смутена, Ондин сведе глава. Значи той искаше да я използва за някаква своя цел, а после просто да я отстрани от живота си… Тя се откъсна от него и отстъпи назад.
— Как ще ви повикам, когато почти никога ви няма?
— От днес нататък ще бъда постоянно близо до вас. Вече няма да зарезвате вратата.
Не знаейки какво да мисли, Ондин сведе глава. Уоруик я привлече отново към себе си. Първата й реакция беше да го отблъсне, но като видя меката усмивка в златнокафявите му очи, съпротивата й се стопи.
— Ондин — прошепна задавено мъжът. — Името ви води началото си от прастар мит. Ондин е била морска нимфа, прекрасна изкусителка, която завладяла сърцето на един мъж и станала негова жена. Така влязла в света на смъртните. А вие се върнахте в живота, скъпа моя, разбира се, с моя помощ. Вярвайте ми, моля ви. Ще пазя вашия живот с цената на своя, кълна се в това.
Никога не беше говорил с нея толкова настойчиво и с такова силно чувство. Объркана, Ондин успя само да кимне с глава. Уоруик я вдигна, отнесе я на леглото, положи я нежно върху завивката и разпростря медноцветните къдрици по възглавниците.
— И вие сте красива като нимфата от легендата, Ондин… — Той затвори очи за миг, а когато ги отвори, отново заприлича на дръзкия, властен лорд, която я бе спасил от бесилката. — Лека нощ — проговори хладно той. — И не забравяйте, след три дни потегляме за Лондон.
— Не! Аз… не мога! — проплака тя и от гърлото му се изтръгна ядна ругатня.
— Няма да разговаряме повече по този въпрос, милейди. Ще ме придружите дори ако трябва да употребя сила. Няма да се поколебая да го сторя, знайте това.
Без да каже нищо повече, той излезе от стаята й. Вратата остана отворена. Трепереща, Ондин издърпа завивката до брадичката си. Господи, как го мразеше! Не по-малко обаче мразеше и себе си, защото го обичаше.
ЧАСТ ВТОРА
ГРАФИНЯТА НА НОРТ ЛАМБРИЯ — ИГРАТА ЗАПОЧВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
Матилда помагаше усърдно на господарката си да се приготви за престоя в Лондон. Опаковаха само най-хубавите рокли. Дворът на Чарлз беше много елегантен и в него се събираха художници, музиканти и поети. Дамите подбираха тоалетите си между най-новите модни кукли, внесени от Франция.
— С вашата младост и красота ще надминете всички, Ондин — отбеляза доволно икономката. — Ако знаете как ми се иска да ви придружа! Дворът е възхитителен!
— Били ли сте вече там?
— Да, с…
— С лейди Женевиев — завърши изречението Ондин и прегърна старата жена.
Матилда изтри една сълза от бузата си и се усмихна.
— Много ми се иска да видя как високомерната лейди Ан ще побледнее от завист, като ви види!
Ондин направи неуспешен опит да отговори на усмивката. Чувствата й бяха толкова противоречиви… Логиката й казваше, че не бива да се появява в двора. Но сърцето й говореше друго. Мъчеше я пареща ревност. Вероятно надменната лейди Ан изобщо нямаше да изпита завист, а щеше зарадвано да падне в обятията на любовника си.
След като Матилда напусна стаята, Ондин запрати една възглавница към стената. Само още една нощ в Чатъм Менър… На следващия ден Уоруик възнамеряваше да тръгне още на разсъмване.
А Уоруик… Какво безсрамие — да отведе жена си в кралския двор, за да може спокойно да се отдава на своите развлечения! Нека се забавлява с метресата си, но не и в нейно присъствие! Не можеше да му позволи това. Колкото и да се гневеше на чувствата си, не можеше да ги потисне. Обичаше го също толкова страстно, колкото и го мразеше.
Тази вечер беше решила да се покаже откъм най-очарователната си страна. Смееше се, бъбреше с Джъстин, шегуваше се. Уоруик беше необичайно мълчалив. Стана още преди Ондин да е изпразнила чинията си и й подаде ръка.
— Защо се оттегляме толкова рано? — попита учудено тя.
— Ще тръгнем на разсъмване и мисля, че трябва да се наспиш.
О, как й се искаше да сложи край на този фарс и да му залепи една плесница… Но се овладя и този път. Само сведе глава, за да прикрие гневните искри в очите си. Не биваше да събужда подозренията му, ако искаше да не пропусне последната възможност за бягство. Надигна се покорно и се усмихна на Джъстин, който също беше станал и се наведе да целуне ръката й.
— Скъпа снахо, моят себелюбив брат ме лишава от компанията ти винаги когато й се наслаждавам особено много. Защо не те срещнах пръв!
— Нямал си късмет — отбеляза Уоруик. — Лека нощ, братко.
— Лека нощ — отговори ухилено Джъстин.
Уоруик отведе жена си в частния им салон и се облегна небрежно на спинета.
— Утре тръгваме, Ондин.
— Да, милорд.
Той пристъпи бавно към нея и плъзна пръст по бузата й.
— След като се противихте толкова упорито на това пътуване, днес сте учудващо покорна. Това е съмнително.
— Нали заплашихте, че ще ме завлечете насила в кралския двор. Така че предпочитам да ви придружа доброволно. А сега ви моля да ме извините, уморена съм.
Без да чака отговор, тя избяга в стаята си. Не смееше да го погледне в очите, за да установи повярвал ли й е или не.
Свали само обувките си и се пъхна под завивките. Колко време щеше да чака? Трябваше да бъде напълно сигурна, че съпругът й е заспал. Щеше да се промъкне в обора, който вероятно беше пуст в този късен час и да открадне кон. Това беше единствената й надежда. Можеше само да се моли Джейк да не пази в коридора и в присъствието на господаря си.
Стори й се, че е минала цяла вечност, а Уоруик все още се разхождаше в салона. Най-после стъпките му заглъхнаха. Сигурно си беше легнал. Светлината, която падаше през полуотворената врата на спалнята й, ставаше все по-слаба. Последните свещи догаряха. Ондин се принуди да изчака още цял час. Господи, дано най-сетне беше заспал…
Тя понечи да стане, но замръзна насред движението. Уоруик стоеше на прага на спалнята й. Луната огряваше подигравателното му лице. Ондин затвори очи, надявайки се той да не е забелязал уплахата й. Времето се влачеше едва-едва. Ондин се вслушваше напрегнато, но не чуваше никакъв шум. Дали Уоруик се беше върнал в стаята си, дали си беше легнал? Тя отвори очи и изпищя ужасено. Мъжът й стоеше до леглото й, опрял ръце на хълбоците. В очите му светеше дяволски огън. Преди Ондин да успее да реагира, той дръпна завивката и разкри напълно облечената й фигура.
— Какво виждам, скъпа жено? Това ли е най-новата мода? — Той приседна до нея и плъзна ръка по деколтето й. — Какъв пропуск от моя страна! Но аз бях готов да се закълна, че имате достатъчно нощници.
— Вървете по дяволите! — изплака безпомощно тя.
— Не, мила моя, аз няма да сляза в ада, а ще отида в кралския двор под ръка с красивата си съпруга. — Той стисна грубо ръката й и я издърпа от леглото.
— Какво искате от мен? — След като планът й се провали, Ондин даде воля на гнева си. — Открихте ме, осуетихте бягството ми. Какво още искате?
Вместо отговор Уоруик я сграбчи за рамото, обърна я и започна да разкопчава роклята й.
