— Вие… вие сте обичали Женевиев. А аз… аз повярвах, че харесвате и мен.
— О, разбира се, че обичах Женевиев. Обичам и теб, сладката ми. Ето виж, тук има две примки. Не искам да си отидеш сама. Това беше грешката, която допуснах тогава с Женевиев.
— Не…
— Защо все пищите? — изхленчи Матилда. — О, Ондин, не ги ли чу? Мъртвата господарка и милата ми майка! Онзи ден видях всичко. Мама блъсна лейди Чатъм по стълбата, за да я убие. Ей там отзад стана всичко. А какъв ужас преживях, когато и мама полетя надолу… Оттогава говоря и с мама, и с господарката — почти всеки ден. Помислих, че ако Женевиев умре, душите им ще намерят вечен покой. Смъртта на красивата млада графиня трябваше да ги умилостиви. Но се оказа, че съм се заблудила. Женевиев не им беше достатъчна. Две жени трябва да умрат, също както тогава. Графинята и незаконната дъщеря на любовницата…
— О, не! Защо ме упоихте?
— Ах, мое бедно дете! Разбира се, че сипах упойка в млякото ти. Исках само да улесня сбогуването ти с този свят. Не се страхувай, ще те държа за ръка и двете заедно ще се преселим от този свят в отвъдния.
Отчаяна, Ондин направи опит да се съпротивлява, когато Матилда надяна примката на врата й. Но беше твърде слаба и скоро и последните искрици сила в тялото й угаснаха.
Уоруик влезе с натежало сърце в работната си стая. Клинтън беше получил заповед да приготви каретата за следващата сутрин и беше кимнал, без да каже нито дума. Безмълвното неодобрение на братовчед му потискаше графа много повече, отколкото всички гневни обвинения. Тъй въздъхна и извади от шкафчето кесия със златни монети. Парите, които Ондин трябваше да вземе със себе си на кораба… Да, тя щеше да се качи на този кораб, дори ако се наложеше да я завлече там със запушена уста и завързани ръце. Той отпи голяма глътка направо от бутилката с коняк. Трябваше да се подкрепи преди последното, решително обяснение с жена си. Нужно бе да напрегне цялата сила на волята си, за да не я докосне, да не й признае, че я обича до полуда.
Нямаше друг изход. Ондин трябваше да напусне Чатъм Менър. Макар да не беше суеверен, той усещаше злокобната заплаха, която се криеше в разразилата се буря — предупреждение за смъртна опасност.
Най-после графът изпъна рамене, влезе в частните си покои и отвори вратата към спалнята на Ондин.
Помещението беше празно.
— Ондин!
Отговори му само виещият вятър. Уоруик претърси всички околни стаи, но напразно. Побеснял от гняв, той изскочи на коридора и извика Джейк, който се втурна загрижено по стълбата,
— Тя е изчезнала! — изкрещя Уоруик.
— Невъзможно! Кълна се в живота си, че не е минала покрай мен!
Джъстин вече тичаше през галерията с портретите и спря задъхан пред брат си.
— Какво се е случило?
— Ондин е изчезнала. За Бога, трябва да я намеря, Джъстин!
Тримата мъже се втурнаха като луди надолу по стълбата. В залата седеше Клинтън, който ги посрещна с недоумяващ поглед.
— Какво става с вас?
— Виждал ли си Ондин? — попита задъхано Уоруик. Клинтън се поколеба.
— Ако смяташ отново да говориш с нея с предишния тон, няма да ти кажа абсолютно нищо. Ако наистина говореше сериозно преди малко, още утре съм готов да напусна тази къща. В последно време се държиш също като звяра, който се пъчи на герба ти.
Уоруик сграбчи отчаяно ръката на братовчед си.
— Няма да й сторя зло, повярвай ми! Боя се за живота й.
Клинтън не се колеба повече.
— Жена ти е болна и мама я сложи в леглото.
— Тя не е в стаята си! Нали оттам идваме!
— Тогава не знам…
— Къде е Матилда? — намеси се възбудено Джъстин.
— Видях я да влиза в параклиса — отговори объркано Джейк.
Без да каже дума, Уоруик прекоси с големи крачки балната зала. Тримата мъже го следваха по петите. Вратата на параклиса беше заключена отвътре и Уоруик не успя да я изкърти дори когато наблегна с цялата си сила. Едва когато другите го подкрепиха, вратата поддаде и ключалката се строши.
Тримата нахлуха в параклиса, но спряха на прага, сковани от безименен ужас. Матилда седеше пред саркофага на Женевиев, краката й висяха в отворената врата към гробницата. Главата на Ондин беше облегната на рамото й, сладка, невинна усмивка играеше по красивите устни. Дали беше заспала? Вратовете на двете жени бяха стегнати в примки.
— Уоруик! Джъстин! — извика зарадвано Матилда. — И милият ми Клинтън! Скоро ще извърша онова, за което съм предопределена. Ще взема милата графиня с мен — и всички бъдещи Чатъмови могат да живеят в мир!
— Не! — Викът на графа отекна глухо под каменните сводове.
Матилда се усмихна и бавно се свлече в гробницата. Уоруик се втурна като луд напред, за да улови Ондин, която се плъзгаше към ръба на отвора. Не, не биваше да закъснее…
Той успя и в последния миг улови полата на жена си, издърпа я на пода и Джъстин я освободи от убийствената примка. Колко бледа беше, колко студени бяха бузите й…
Уоруик притисна глава до гърдите й и се вслуша. После изпрати безмълвна благодарствена молитва към небето.
— Жива е! — произнесе задавено Джъстин. — Диша!
Ондин повдигна леко клепачи, видя лицето на Уоруик и се усмихна с благодарност. Очите й се затвориха отново и графът бурно я притисна в обятията си. Очите му се напълниха със сълзи.
Трябваше веднага да я махне от това ужасяващо място. Но краката му сякаш бяха приковани за пода. Не се помръдна, докато Клинтън не слезе в гробницата, за да изнесе на ръце мъртвата си майка.
— Тя беше луда — прошепна нещастно момъкът, без да смее да погледне към братовчед си. — О, Господи, Уоруик, толкова съжалявам… — Клинтън въздъхна и поклати глава. — Нямах представа, че…
— Знам. Аз също съжалявам, Клинтън.
— Сега ще погреба мама и после ще си отида завинаги.
— Не, Клинтън — отговори решително Уоруик и продължи с мек глас: — Ние всички сме от семейство Чатъм. Тази нощ платихме скъпо и прескъпо за греховете на предците си. Чатъм Менър е толкова твой дом, колкото и мой. Матилда беше твоя майка — несъща сестра на баща ми. Ще я погребем заедно — а с нея и тъжното минало.
Джъстин сложи ръка на рамото на брат си.
— Отнеси Ондин в стаята й. Аз ще остана с Клинтън.
Уоруик не можа да отговори. Нещо го задушаваше и само кимна.
Стана бавно и изнесе жена си в големия салон. Без да съзнава какво прави, излезе навън, пред входната врата, защото усещаше непреодолима нужда от чист въздух.
Вълците виеха по северните хълмове и Уоруик им се зарадва, защото това бяха естествени гласове, не призрачно шепнене. Духовете никога вече нямаше да се върнат сред стените на Чатъм Менър.
Най-после черното небе отвори шлюзовете си и изсипалият се дъжд очисти Чатъм Менър от насъбралото се зло.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Една цепеница се разпадна на жар с голям шум и изтръгна Ондин от мъглата на безсъзнанието. Тя вдигна бавно клепачи и видя само златното сияние на пламъците. Свещите бяха догорели. Тя лежеше в леглото на Уоруик, не в своето собствено. Разбра това, преди очите й да са привикнали със слабата
