устите им. — Отвратен, той обърна гръб на моряците и се върна на палубата. Скоро щяха да се появят кралските войници и да арестуват целия екипаж. Уоруик щеше да се върне в Нюмаркет, в малката вила, където беше познал любовното щастие. Тази нощ обаче нямаше да бъде нежен с Ондин. За да остане жива, тя трябваше да го напусне. И той щеше да я принуди, ако се наложи, дори със студена жестокост.
Уплашена и загрижена, Ондин чакаше мъжа си. Верният Джейк стоеше на пост пред вратата на вилата. Най-после Уоруик влезе, хвърли ръкавиците си на един стол и стопли ръцете си на огъня в камината.
— Утре се връщаме у дома.
— Но ние едва дойдохме.
— Ти ми създаваш твърде много проблеми.
— Аз? Нима е моя вината, че ме отвлякоха?
— Във всеки случай появата ти вдигна много шум и интересът на хората се събуди. Затова се връщаме в Норт Ламбрия. Там ще останем само една нощ. Купил съм ти билет за „Лейди Кристабел“. Корабът ще напусне пристанището на Ливърпул само след няколко дни и ще поеме курс към Вирджиния. Ще пътуваш под името мисис Дайана Браун. Купил съм ти къща в Уилямсбърг и съм назначил прислуга. Наел съм адвокат да се грижи за финансите ти. Ще прекараш една година в града, като се представяш за вдовица. Междувременно аз ще уредя развода ни. После ще можеш да живееш, както си искаш. До края на живота си ще получаваш богата издръжка.
Макар че кралят я беше предупредил, Ондин не повярва на ушите си. Уоруик ли беше мъжът, който й говореше така студено и равнодушно, който си позволяваше да определя бъдещето й — бъдеще, в което той нямаше място? Как бе могла да се влюби в такъв човек?
— Ти си луд, Уоруик Чатъм! Първо се жениш за осъдена на смърт, за да заловиш предполагаем убиец. А щом той наистина се появява, бързаш да отпратиш съпругата си. Знам какво се случи днес. А що се отнася до пътуването ми в колониите — много съм ти благодарна, но няма да замина. Нямам нужда и от парите ти. Нашите пътища се разделят тук и сега.
— По дяволите! Ще направиш това, което ти казвам! — изфуча вбесено графът. — Откъде знаеш какво се е случило днес?
Ондин вирна предизвикателно брадичка.
— Чух любовницата ти да говори с Хардгрейв. Течността, с която са ме упоили, е взета от кралската лаборатория. Хардгрейв я е откраднал, а отвличането ми са планирали двамата с лейди Ан.
— Тя също беше нападната. А Хардгрейв дойде с нас, за да те освободи.
— Казвам ти…
— Каквото и да си чула, то не доказва нищо. Единственият от похитителите, който познаваше вдъхновителя на цялата тази мръсна история, загина в битката. Не мога да изляза пред краля само с подозрения. Ако онова, което ми разказа, е вярно, със сигурност те чакат много по-страшни неща. Затова трябва да изчезнеш от живота ми — колкото по-рано, толкова по-добре.
Мислите се надпреварваха в главата й. Не, тя не можеше да напусне Англия. Как щеше да реабилитира името на баща си, ако отидеше да живее в колониите?
— Ще се качиш без съпротива на борда на „Лейди Кристабел“ — заяви безизразно Уоруик.
— И защо?
— Защото аз така заповядвам. Длъжна си да се подчиниш, защото си моя жена.
— Едно обстоятелство, което ти възнамеряваш да промениш.
— Никога не съм смятал да се обвържа за цял живот с една обикновена крадла.
Думите му я улучиха като удари на камшик. Тя бе повярвала, че съпругът й изпитва известна нежност към нея, дори да не я обичаше истински.
Опита се да преглътне напиращите сълзи и отговори с измамна небрежност:
— Не се страхувай, няма да ти бъда в тежест още дълго. Щом ти помогна да намериш убиеца на жена си, ще съм изпълнила задължението си и ще се освободя от теб. Честта ме задължава да платя за живота, който спаси ти. Не се боя нито от призраците в дома ти, нито от любовницата ти и Хардгрейв.
— Глупачка! — Уоруик се втурна към нея, сграбчи я за раменете и я разтърси здраво. — Знаеш ли каква съдба ти се готвеше?
— Нищо лошо не се случи.
— Изслушай ме внимателно, Ондин. Ти ще изпълниш всички мои желания, защото си моя жена, моя собственост, и аз мога да правя с теб, каквото искам. — Изведнъж той я вдигна на ръце и я метна на леглото. — Тази нощ искам да ми принадлежиш.
Ондин изплака тихичко и се отдаде на отчаянието си. Как да му избяга? Щом той започнеше да се съблича, тя щеше да скочи от леглото и да избяга от вилата. Щеше да отиде при краля. Макар че беше жена на Чатъм, Чарлз нямаше да я даде в ръцете на този жесток и студен мъж.
Уоруик обаче не си даде труд да свали дрехите си. Той се хвърли върху Ондин, която се съпротивляваше с всички сили, и я държа здраво, докато съпротивата й отслабна.
— О, Господи, мразя те! — изхълца тя.
— Знам — прошепна задавено той. Ако не се чувстваше дълбоко унизена, Ондин щеше да повярва, че в гласа му е прозвучала дълбока тъга.
Настойчива целувка затвори устата й. Докато той я любеше с дива страст, тя хапеше отчаяно устните си и се принуждаваше да остане напълно неподвижна. Тази нощ нямаше да му позволи да се наслади на триумфа си. Тялото й щеше да остане недостъпно за горещата му страст. Тя устреми невиждащ поглед към тавана и остана така, докато мъжът й удовлетвори желанията си и се отпусна изтощено до нея. До края на нощта двамата не размениха нито дума.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Може би беше съвсем естествено, че слънцето изчезна зад черни облаци, когато наближиха Чатъм Менър. Дърветата, обграждащи пътя, се люлееха от силния вятър, стрелкаха се светкавици, ревяха гръмотевици.
Решението на Ондин беше взето. Щеше да избяга от мъжа си още преди да потеглят за Ливърпул и да се върне в земите на семейство Рочестър, за да изобличи убийците на баща си.
— Пристигнахме. — Уоруик, който седеше насреща й, се приведе към нея и повдигна с един пръст брадичката й. — Какви интриги ковеш, мила моя?
Ондин въздъхна и отблъсна ръката му.
— Нищо, което да те засяга, Чатъм.
Когато слязоха, Джъстин и Джейк вече бяха скочили от капрата. Матилда тичаше надолу по широкото стълбище, следвана от Клинтън.
— Добре дошли! — поздрави с усмивка момъкът. — Тук беше много самотно без вас.
Матилда имаше очи само за Ондин.
— О, милейди, колко добре изглеждате, слава на Бога! Сега ще се грижа за вас ден и нощ, защото раждането вече наближава. Сигурно очаквате момче, това е обичайно в семейството. Но дори ако родите момиче, няма да има по-щастлива от мен. Толкова ще бъде хубаво къщата да се огласи отново от детски смях!
Изведнъж вятърът спря и околните дървета застинаха в заплашителна тишина. Уоруик застана между двете жени.
— Няма да има бебе, Матилда. Колкото и да ми е неприятно да нараня чувствата ви, аз няма да призная това дете.
— Какво… — започна невярващо Джъстин, но брат му не му позволи да вземе думата.
— По причини, известни на моята жена, аз възнамерявам да се разведа. Детето й не е Чатъм. Утре сутринта тя ще замине. Който смята да протестира срещу решението ми, ще напусне завинаги тази къща.
Смаяно мълчание последва тези думи. Уоруик изгледа поред всички присъстващи, поклони се иронично пред Ондин и тръгна към обора.
— Ти си едно проклето копеле! — изрева вбесено Джъстин и се втурна след него, но Ондин го
