предизвика студени тръпки по гърба й. Този човек я гледаше със самочувствието на победител. Дали очакваше похотливите му фантазии скоро да станат действителност?
Първите коне пресякоха финала. Разнесоха се ликуващи викове. След като глъчката утихна, Ондин чу зад гърба си шепот.
— Ще можеш ли да откраднеш подходящото средство от лабораторията на краля?
Гласът на лейди Ан! Ондин наостри уши, но не чу отговора на Хардгрейв. Няколко засмени джентълмени се поздравяваха шумно за спечелените облози.
Скоро виконтът и придружителката му се присъединиха към членовете на семейство Чатъм.
— Хайде да отидем под дъба — предложи Ан. — От там ще виждаме още по-добре.
Джъстин погледна въпросително брат си и Уоруик смръщи чело. Ан беше права. Мястото, което показваше, наистина предлагаше добра гледка. Така всички се запътиха към стария дъб.
Когато започна следващото надбягване, зрителите се втурнаха напред и изведнъж Ондин усети, че я притискат грубо към стъблото на дъба. Преди да успее да извика, някой затисна устата й с кърпа, напоена с някаква течност. Опитът й да се отбранява остана безуспешен.
Странната миризма, която идваше от кърпата, замъгли съзнанието й. Светът се завъртя, небето, хората и конете хвърчаха покрай нея и тя повярва, че се е понесла нависоко, право към небето.
По някое време чу вик и реши, че това е собственият й глас. Не, това беше Ан и тя пищеше пронизително, притискайки с ръка разкъсания корсаж на роклята си. Хардгрейв се наведе над нея. С края на окото си Ондин забеляза братята Чатъм, които бяха извадили мечовете си.
И в този миг светът около нея потъна в черен мрак.
Ондин се събуди и изстена. Главата й бучеше болезнено, стомахът й се свиваше. Господи, беше на борда на някакъв кораб, който се люлееше силно по вълните!
Споменът се върна, макар и бавно. Спомни си как стоеше с другите под дъба, когато някой притисна към устата й кърпа, напоена с някакво упойващо средство. Но не тя, а Ан падна на земята и започна да пищи.
Кой беше безумецът, решил да отвлече лейди Чатъм в присъствието на краля? Не, първо трябваше да установи къде се намира. След няколко мъчителни опита тя отвори очи и главоболието стана непоносимо.
Опита се да се изправи, но не успя. Ръцете й бяха вързани за таблата на някакво легло. Наистина я бяха довели на борда на кораб. Светлина падаше само през мъничкия люк, на масата бяха разхвърляни морски карти, до отворена бутилка с ром беше оставен мръсен жакет. Вехт сандък с леген за миене и счупена кана върху него допълваха обстановката.
Ондин стисна зъби и се принуди да мисли разумно. Сети се за шишенцето, което бе споменала Ан. Кърпата, упойката… Нищо чудно, че бе паднала в безсъзнание!
И какво щеше да стане сега с нея? Тя задърпа гневно въжетата, с които я бяха завързали, но те не се поддадоха. Само разрани китките си. Трябваше да се откаже от опитите да се освободи.
Изведнъж чу гласове и стъпки. Вратата се отвори. Ондин затвори очи. Може би беше по-добре похитителите й да мислят, че все още е в безсъзнание.
— Какво красиво момиче, Джош! — пошепна някой. — Защо не се събужда?
Джош изпухтя презрително.
— За какво? Нали чу, че не бива да я докосваме.
— И защо не? Тя е омъжена жена, значи не е девица. Сигурно са я дали на някакъв стар, грозен лорд и би могла да оцени удоволствието, което ще й доставя.
— Ти? — изръмжа презрително Джош. — Не ме карай да се смея!
— Никой няма да узнае.
— Напротив, онзи, дето ни плаща, веднага ще разбере какво си сторил. Или ще се наложи да й прережеш гласните струни, за да мълчи, а това никак няма да му хареса. Нали ни каза, че я иска недокосната!
— Но аз няма да й сторя нищо лошо.
Едра ръка помилва гърдите на Ондин. Тя не можа да се сдържи и изпищя. Отвори очи и се озова срещу грозно лице с ухилена голяма уста, пълна с пожълтели зъби. Мъжът се наведе над нея и вонята от устата му я замая.
— Остави я на мира, глупако! — заповяда Джош, който беше по-възрастен и очевидно по-разумен от другаря си.
Другият мъж само се изсмя и се наведе още повече над нея с намерението да я целуна. Ръцете на Ондин бяха вързани, но краката й бяха свободни. Тя сви колене и светкавично заби тока на обувката си в слабините на нападателя.
— Вещица! — изрева ядно мъжът, отдръпна се назад и приклекна от болка. — Дамата се смята за много изискана и не иска да си има работа с прост мъж като мен. Сега ще я науча да се държи прилично…
Джош го сграбчи за рамото и го повлече към вратата.
— Нищо няма да направиш! Парите не са твои, а на всички ни. Да не мислиш, че заради теб ще се откажем от толкова злато? — Той избута другаря си навън, после се обърна към Ондин.
— Къде съм? — попита тя. — За какви пари говорите? Освободете ме и ще ви платя много повече.
Вместо да отговори, той й обърна гръб и отиде до масата.
— Моля ви! — прошепна Ондин. — Аз съм графиня на Норт Ламбрия и…
— Вие сте само курвата на един богаташ и нищо повече, драга моя. — Когато се обърна, тя видя в ръката му напоената кърпа.
— Не! — изпищя тя.
— За съжаление не може другояче. Създавате ни много ядове, момиче.
Ондин се опита да го ритне, но не успя. Мъжът притисна кърпата към устните й и тя отчаяно се опита да поеме въздух. Скоро потъна отново в черен мрак.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато Ан изпищя, Уоруик забеляза, че ръката на Ондин вече не се опира на неговата. Ала викът прикова вниманието му. Той се огледа за ранени и извади меча си.
Докато Ан се гърчеше на земята и пищеше, Джъстин забеляза, че Ондин е изчезнала. Той си проправи път през множеството, викайки името й, но напразно. След това една млада жена, която продаваше сладкиши, му разказа, че е видяла мъж с някакъв странен, тежък вързоп, който тичал към пътя. Джейк, който беше тръгнал след младия господар, пое шумно въздух и си припомни, че някакви търговци споменали кола със стоки. Тя трябвало да тръгне към пристанището, чакал я кораб на име „Мериан“ — и била натоварена с одеяла, в които лесно можеше да се увие млада жена.
Полудял от страх и ужас, Уоруик се втурна към коня си, но Джъстин го принуди да изчака, докато винаги готовият за приключения Бъкингам и приятелите му се съберат за общо преследване. Скоро десетина мъже възседнаха най-бързите коне и се впуснаха след похитителите.
Хардгрейв държеше Ан в прегръдките си и се преструваше, че я успокоява след въображаемото нападение.
— Побързай! — пошепна му тя. — Трябва да тръгнеш с преследвачите!
— А ако онази мръсна свиня, на която платихме, познае лицето ми?
— Само един човек те е виждал и това е капитанът на кораба. Затова трябва да се присъединиш към преследвачите. Ако Уоруик научи, че колата е тръгнала към пристанището, той ще направи всичко възможно и невъзможно някой от моряците да издаде кой му е платил за отвличането. Капитанът те познава, затова трябва да го убиеш. Да не искаш и двамата да се озовем в Тауър?
Уоруик и другарите му препускаха като вятъра. Прекосиха града, минаха покрай зелени долини и хълмове, покрай засети ниви и стада овце.
Най-после стигнаха пристанището.
