знаеше нещо, скрито за съперницата й.
Ондин обаче нямаше време да се занимава сега с нея. Трябваше да обмисли собственото си положение. Как щеше да го реши, ако Уоруик успееше да я изведе от Англия?
Когато пристигнаха в Хамптън Корт, пътищата им се разделиха. Джъстин обясни, че отива да поговори с Бъкингам, кралят измърмори нещо неразбрано, а лейди Ан откри Хардгрейв, който я поздрави със сияещо лице.
Ондин не каза нищо и придружи Уоруик в апартамента им. Измъчваше я силно главоболие. Отпусна се изтощено на леглото и веднага заспа. В съня си видя маскираната фигура в параклиса, видя се да върви под ръка с баща си по коридорите на Уестчестър Палас, блесна меч, прозвуча пронизителен вик. Каменният под беше целият в кръв — кръвта на баща й!
Изведнъж някой я разтърси здраво и я събуди. Тя, самата тя беше жената, която пищеше така ужасяващо в съня й! Силна ръка затисна устата й.
— Тихо, тихо! Не знам какъв демон те преследва, но трябваше да те събудя, иначе щеше да вдигнеш под тревога целия дворец. — Гласът на Уоруик звучеше ласкаво и нежно. Той я притисна до гърдите си, тя успя да си поеме въздух и да се пребори със сенките и духовете, които все още се рееха пред вътрешния й взор. Силните му ръце бяха като спасителна котва, за която можеше да се залови. — Какво те мъчи така, Ондин?
Защо се интересуваше от нея, след като искаше да се разведе? Тя се откъсна от прегръдката му и го погледна възмутено. Не, никога нямаше да му разкрие истината за произхода си, за страданията, преживени в миналото.
— Какво те е грижа за мен! — изсъска вбесено тя.
Уоруик стисна китките й и я принуди да го погледне в очите.
— Защо е този изблик на гняв, скъпа? Не съм сторил нищо лошо. Само те освободих от един кошмар.
— Моля те, Уоруик, не ме измъчвай…
Графът я пусна рязко и скочи от леглото.
— Добре, няма да настоявам. Но каквото и да е онова, което не ти дава мира, сега имаме други грижи. Ан и Хардгрейв непрекъснато си шепнат тайнствено и много искам да разбера какво замислят.
Ондин го погледна уплашено. Дали Ан не беше в толкова добро настроение именно защото беше узнала, че Ондин е дъщеря на убития дук Рочестър?
Преди да излезе от спалнята, Уоруик каза:
— Скоро трябва да слезем на банкета. Време е да се приготвиш.
Ондин стана с въздишка от леглото и зарови в сандъка си. Най-после реши да облече бледозелена рокля с широки ръкави от воал, обшита по края с блещукащи перли. След като се облече, вдигна косата си в красива фризура. Ако Ан замисляше да я изобличи, тя нямаше да се крие.
Влезе с гордо вдигната глава в салона, където Уоруик се беше облегнал на перваза на камината и отпиваше от чашата си с уиски. Изражението му се промени, в погледа му блеснаха изненада и възхищение.
— Едно трябва да ти се признае, милейди. Имаш изключителен кураж.
— Слизаме ли?
— Ако в тайнственото си минало си извършила някакви грехове, сега е времето да ми ги признаеш.
— Ти не си ми изповедник, Уоруик.
— Никога не забравяй, че си моя жена, Ондин.
Жена, от която искаш да се отървеш колкото се може по-скоро, изплака в себе си тя.
Но как да му хвърли в лицето този укор? Не можеше да злоупотреби с доверието на краля.
— А ти забравяш, че си ми напълно безразличен, Чатъм.
— Мисли за това през цялата вечер. Хайде, акулите ни чакат.
— Тогава ще ме удавят или ще изплувам.
— Може би имаш нужда от моята помощ.
— Не, от твоята със сигурност не.
— Нима предпочиташ да те оставя да се удавиш? — попита с усмивка той и й предложи ръката си.
Двамата слязоха в мълчание в банкетната зала, където се беше събрал целият двор.
— О, Чатъм и неговата… лейди! — провикна се подигравателен глас и Ондин видя приближаващия се Лайл Хардгрейв.
Разговорите в залата замлъкнаха и Уоруик изпъна рамене. Джъстин застана зад брат си, но графът не го забеляза.
— Точно така, сър, Чатъм и неговата лейди — отбеляза спокойно той. — Или вие твърдите нещо друго?
— Дали да повикаме краля? — пошепна някой.
Хардгрейв и Уоруик не виждаха и не чуваха нищо около себе си.
— В никакъв случай! — отговори виконтът и се поклони подигравателно пред Ондин. — Това е… дамата, чийто произход Ан случайно успя да разгадае.
Лейди Ан се появи зад гърба му и направи драматичен жест с ръка.
— О, Уоруик, толкова съжалявам. Но нима ще се караме заради тази дреболия?
— Разбира се, че не! — прозвуча заповеднически глас и кралят застана между съперниците. — Какво означава това, лейди Ан?
— Трябва да знаете, Ваше величество, че тя не е лейди.
— И защо не?
— Предпочитам да не го кажа пред всички…
— Тогава си дръжте езика зад зъбите.
Дали ще ме нарече предателка, питаше се с нарастващо отчаяние Ондин.
Решен да отиде докрай, Хардгрейв се обърна към краля:
— Чатъм се е оженил за тази жена, за да я спаси от бесилката.
— Да, тя е обикновена уличница — допълни саркастично Ан.
Кралят вдигна вежди.
— Наистина ли? — попита с учтив интерес той.
В залата надвисна потискащо мълчание. Ондин не знаеше да се радва ли, защото истината не беше излязла на бял свят, или да се ужаси от унизителното разкритие на Ан и Хардгрейв. Уоруик имаше много добър повод да се отърве от нея и сигурно щеше да го направи. Можеше да заяви пред всички, че уличницата го е омагьосала, и да помоли краля да го освободи от черната магия…
Но графът не направи това. Първо поднесе почтително ръката й към устните си, после се усмихна на Чарлз.
— Да, Ваше величество, всичко това е вярно. Но кой би могъл да хвърли камък по мене? Докато зрителите крещяха злобно в очакване на жестокото представление, аз видях красиво лице и горда осанка. Никога преди това не бях срещал такава прекрасна жена — а тя беше осъдена на жестока смърт. Още от пръв поглед разбрах, че я обичам, затова помолих присъстващия монах да ни венчее веднага. За Бога, Ваше величество, кой мъж би устоял на това небесно създание? Кой не би приел този кралски подарък?
След като графът съумя да защити жена си по този елегантен и много убедителен начин, Чарлз се засмя развеселено и заръкопляска. Скоро заръкопляска целият двор, очевидно възхитен от тази романтична любовна история. Кралят застана пред Уоруик и го потупа по рамото.
— Аз също не бих обърнал гръб на такава красавица, приятелю. — Той се обърна към Ондин и се поклони почтително. — Каквато и да сте била, днес сте истинска графиня и украшение на кралството ми. Не е ли време най-после да седнем на масата?
Той пристъпи величествено към дългата трапеза, следван от придворните си. Уоруик и Хардгрейв се погледнаха враждебно, Ан стисна гневно устни. Сърцето на Ондин биеше лудо. Уоруик я защити, и то много по-енергично, отколкото беше нужно. Как да му благодари?
— Като набеждавате жена ми, обиждате мен, Хардгрейв — отбеляза ледено Уоруик. — Лейди Чатъм може би е безпомощна срещу злобата ви, но аз ще съумея да защитя честта й.
