влажен тунел? Като си помисля само как тичах като луда между плъхове и мишки и грамадни паяци!
— Не, Ондин, не се съмнявам в нито една твоя дума. Искам само да се уверя още веднъж. Защото Женевиев… понякога забелязвах, че фантазира.
С каква нежност произнесе името на мъртвата си жена. Дали някога щеше да изпита подобни чувства и към нея? Уоруик не забеляза тъжния й поглед, защото се взираше с отсъстващ вид в празното пространство. Изведнъж прекъсна мълчанието.
— Знаеш ли, веднъж вече видях такъв демонски костюм.
— Къде? — попита стреснато Ондин.
— В Уестчестър Палас, където Женевиев бе убита. Претърсих стаята й и намерих тайна врата, коридор и стълба, която ме отведе в подземна килия. Там бяха захвърлени монашеско расо и маска на демон.
— Значи си имал доказателства! Това е било убийство! Защо не отиде при краля?
— Точно това направих. Но той ми отговори, че много хора в палата се преобличат, когато ходят на тайни срещи.
— Значи затова претърси така внимателно помещенията ни в Хамптън Корт?
Уоруик кимна.
— Значи вчера сме пропуснали да заловим негодника. Трябваше да го потърсим, вместо да…
— Ти за луд ли ме смяташ? Джейк разпита всички хора в къщата. Никой не е видял чужд човек. Клинтън е бил в обора, Джъстин в апартамента си, а Матилда твърди, че всички слуги са се занимавали със задълженията си. Джейк изпрати човек в Бедфорд Плейс, конто се върна с вестта, че Хардгрейв и лейди Ан вечерят. Кой лъже? Кой казва истината?
— Трябва да има мотив.
— И какъв е той? Омраза, отмъщение, алчност? Всичко е възможно. Но сега не е време за такива разсъждения. Стани и се облечи. Връщаме се в кралския двор.
— Но ние сме тук едва от седмица! — възрази учудено Ондин. — По-добре е да останеш тук и да заложиш капан на убиеца. Защо бягаш?
— Аз не бягам никога, запомни това. Направи, каквото ти казвам! Не забравяй, когато стана моя съпруга, ми обеща послушание. Впрочем, отивам в двора и заради теб. Има някои неизяснени въпроси. Защо се страхуваше до смърт от срещата с краля? И защо той прояви такава благосклонност към жена, която изобщо не познава? Какви тайни криеш от мен?
Сърцето й биеше до пръсване, гласът отказа да й се подчинява.
Уоруик очевидно не очакваше отговор, защото тръгна към вратата и я подкани през рамо:
— Побързай! Тръгваме след час.
Когато излезе от стаята, болезненото му решение беше взето. Не можеше да понесе опасността, в която сам беше тласнал любимата жена.
Още с пристигането в Лондон щеше да помоли краля да му даде развод и да изпрати Ондин в колониите. Там поне щеше да бъде на сигурно място.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато Ондин узна, че Джъстин ще ги придружи в Лондон, настроението й се подобри. Той и разказа, че е бил в немилост заради дуел, но Уоруик се застъпил пред краля и вече имал позволението да се върне в двора. Клинтън щял да управлява Чатъм Менър в отсъствието им.
Пътуването мина много приятно с изключение на последната нощ преди пристигането. Бяха обядвали в гората и бяха направили дълга почивка, защото Джъстин упорито твърдеше, че майката на бъдещия наследник не бива да се преуморява.
Когато продължиха пътя си, Уоруик седна при нея в каретата, а Джъстин се настани до Джейк на капрата. Вече се здрачаваше, но Ондин веднага забеляза изпитателния поглед на мъжа си.
— Уоруик… — промълви плахо тя, но не можа да продължи. Връзката им беше толкова странна. Макар да познаваше добре тялото му, тя не знаеше почти нищо за онова, което ставаше в главата му.
— Да, мила моя? — Всеки път, когато я наричаше така, в гласа му звучеше горчивина.
— Вече разбирам защо заяви, че съм бременна. Но мисля, че е жестоко да заблуждаваш така Матилда и останалите. Не е ли по-добре да признаем истината?
В мрака очите му оставаха неразгадаеми.
— Може би лъжата е станала истина, сладка моя графиньо.
— Не, не си прав.
— С каква категоричност говориш… Толкова ли те е страх, че може би носиш моето дете.
— Точно така! Скоро пътищата ни ще се разделят и аз не искам да се натоварвам допълнително с бебе.
Раздразнен, Уоруик стисна до болка нежната й китка.
— Трябва да разбереш едно, лейди. Моят наследник никога няма да ме напусне. Навярно ще мине малко повече време, преди да ти върна свободата, но щом желаеш, ще напуснеш живота ми без допълнителен товар. Детето ще принадлежи на мен — и на Матилда, след като ти изобщо не се интересуваш от него. Ако й възложа задачата да отгледа наследника на Чатъм Менър, тя изобщо няма да забележи отсъствието ти.
— Мръсник! — изсъска Ондин. — От този миг нататък ще стоиш далеч от мен — защото не искам лъжата да стане истина.
Уоруик я пусна и се облегна назад.
— Не.
— Какво не…
— Ти си моя жена, Ондин — прекъсна я хладно графът. — Нямам какво повече да кажа по темата.
Гневният й изблик и неприличните имена, с които го нарече, изобщо не го засегнаха. Скоро каретата спря и Джейк отвори вратичката.
— В „Борс Хед“ ли ще нощуваме, милорд?
Уоруик се съгласи с предложението и побърза да слезе. Съпрузите не посмяха да покажат лошото си настроение пред Джъстин и дребния слуга. Ондин беше изключително мила с девера си и цяла вечер се шегуваше с него. От време на време графът също се включваше в смеха им, но Ондин усещаше, че вътрешно кипи от гняв.
Оттеглиха се в стаите си доста късно. Ондин се страхуваше, че двамата с Уоруик отново ще започнат да се карат, но много повече я беше страх от предстоящата близост в леглото. Ала тревогата й се оказа напразна. Той й пожела студено лека нощ и се изтегна на един диван.
Напуснаха гостилницата на разсъмване. Джъстин седна отново при Джейк на капрата, а Уоруик остана да прави компания на съпругата си в каретата. След една почти безсънна нощ Ондин се чувстваше твърде уморена, за да продължи спора от предишния ден, и затвори очи.
Каретата спря само след час и възбуденият Джъстин отвори вратата.
— Преследват ни!
— Кой? — учуди се графът.
— Доколкото видях, каретата е на лорд Хардгрейв. Познах герба с еленова глава на вратичката. Сигурно и лейди Ан е с него.
Ондин примигна сънено и видя как двамата братя си размениха изпитателни погледи — готови да излязат смело срещу общия враг.
— Тогава да увеличим преднината си — реши Уоруик.
— И аз това щях да предложа — ухили се Джъстин и се обърна към Ондин: — Продължавай да спиш, прекрасна снахо. Мъжете от семейство Чатъм бдят над съня ти.
Ондин отговори на усмивката му и той затвори вратичката. Когато продължиха пътя си, Ондин заговори колебливо:
— Уоруик, смяташ ли…
— Не смея да мисля нищо.
— Подозираш ли Джъстин?
