— А ти? Убедена ли си в невинността му?
— Да — отговори твърдо тя и вярваше в думите си.
— Толкова ли много означава за теб този хлапак?
— Разбира се! — отвърна обвинително тя. — Той е твоя плът и кръв и ти го обичаш. Според мен той е изцяло на твоя страна.
— Жалко, че не Джъстин те спаси от въжето на палача…
Тя понечи да протестира, но се поколеба и замълча. Този път в гласа му нямаше подигравка, той звучеше уморено и тъжно.
При пристигането си в Лондон узнаха, че кралят се е затворил в лабораторията си. Слязоха по реката с лодка и спряха пред голяма, скромна, боядисана в бяло сграда. На входа стояха стражи, които пропуснаха безпрепятствено графската двойка и придружителите й.
Като видя краля, Ондин не можа да скрие усмивката си. Увит в голяма престилка, той стоеше зад маса, отрупана с шишенца и епруветки, от които се виеше синкав дим. Кралят усърдно преливаше някаква бълбукаща течност от едно съдче в друго.
— Успях! — провикна се весело той и вдигна засмени очи към посетителите.
Уоруик вдигна вежди.
— Мога ли да попитам какво правите, Ваше величество?
— Събрах корени, билки и слънчева светлина, драги. Сега вече притежавам „Воn Vivant“.
— Какво е пък това?
— Още сте много млад, за да ви трябва, Уоруик — отговори нетърпеливо кралят. — Преди няколко години един стар френски алхимик ми довери формулата. Това питие действа срещу известни признаци на напредналата възраст, които тук няма да обсъждам по-подробно. Аз усъвършенствах сместа и съм много доволен… О, Джъстин, много се радвам, че се върнахте в двора!
Младежът се покашля смутено, после коленичи и целуна ръката на краля.
— Искрено ли е разкаянието ви? — попита развеселено Чарлз.
— Разбира се, сър — отговори тържествено Джъстин.
— Тогава станете и вече не смейте да ме ядосвате с детинщините си. Махнете се от пътя ми, за да мога да поздравя лейди Чатъм. Видът й ме радва много повече от мъжките лица.
Ондин направи почтителен реверанс. Кралят я вдигна с двете си ръце и я целуна по бузата.
— Скъпа моя, вие се разхубавявате с всеки изминат ден. Не знам защо сте тук, но съм възхитен. Джъстин, иди да се поразходиш с Ондин! Щом сте вече в двора, свършете нещо полезно. Трябва да поговоря с Уоруик.
Ондин веднага забеляза, че мъжът й не беше съгласен с нареждането на краля и че се овладя само с големи усилия. Тя сведе потиснато глава, защото по пътя беше останала с впечатлението, че графът е започнал да изпитва недоверие към брат си. Дали се страхуваше за безопасността й и затова не желаеше да я остави сама с Джъстин?
Кралят също усети напрежението, което се възцари в стаята. Той пошепна нещо в ухото на графа и Уоруик кимна с усмивка. После направи властен жест с ръка, за да накара брат си и жена си да напуснат лабораторията. Но Джъстин вече беше забелязал, че нещо не е наред, и му отговори с мрачен поглед.
Когато излязоха навън, Ондин разбра как кралят е успял да умилостиви мъжа й. Докато вървяха бавно по заобиколената с дъбове алея, зад тях се появиха двама стражи.
— Какво става тук? — пошепна й младият мъж. — Да не би брат ми да се бои, че не съм в състояние да защитя жена му и сам?
— Не е това, Джъстин. Той е малко нервен и…
— Не ме лъжи! — прекъсна я сърдито Джъстин. — Защо ми няма доверие?
Преди Ондин да успее да отговори, зад тях прозвуча женски глас. Красива дама в елегантна небесносиня рокля говореше с войниците, които очевидно й разрешиха да се присъедини към Джъстин и снаха му. Лейди Ан…
— О, Джъстин Чатъм! Радвам се да ви видя отново в двора. Снаха ви е възхитителна жена, обвяна с мистерия. Аз обичам тайните. Вие също ли, Чатъм?
— Разбира се — отговори момъкът и Ондин усети подозрителността му. Тя също нямаше доверие на красивата дама, която беше прекалено самодоволна и уверена в себе си. Приличаше на дива котка, която притиска плячката си в ъгъла.
— А къде е Хардгрейв? — осведоми се Джъстин.
— Лайл? — Лейди Ан се усмихна и вдигна високо красиво извитите си вежди. — Откъде да знам? Той си има собствени занимания.
— Да, разбира се. Колко е странно, че пристигаме в двора почти по едно и също време…
— Странно ли? Може би — отговори уклончиво Ан. — Как сте, скъпа? — обърна се тя към Ондин. — Добре ли ви се отразява бракът?
— Дори отлично — отговори с меден гласец Ондин.
Много скоро кралят и Уоруик се присъединиха към компанията. При вида на лейди Ан Чарлз смръщи чело.
— Вече чух, че сте се върнали в Лондон, милейди.
— На север ми стана малко скучно.
Чарлз я измери с изпитателен поглед, но не каза нищо повече и улови ръката на Ондин, за да я отведе напред. С този жест даде на другите да разберат, че трябва да ги последват на известно разстояние.
Когато чу тихия глас на мъжа си и сребристия смях на лейди Ан, Ондин понечи да се обърне, но се овладя. Не биваше да показва любопитство, трябваше да насочи цялото си внимание към краля.
— Вече знам в каква опасност се намирате, милейди, и съм много обезпокоен. Наистина ли са ви нападнали?
— Уплашиха ме до смърт — призна тихо Ондин.
— Докато сте в двора ми, ще ви охраняват денонощно — обеща кралят. После прибави колебливо: — Днес Уоруик ме помоли да уредя развода ви. Аз, разбира се, му заявих, че нямам правата на църквата.
Ондин спря да диша.
— Той иска да се разведе?
— Да. — Чарлз я гледаше съчувствено и с любопитство. — Твърди, че е постъпил глупаво и лекомислено, като се е оженил за вас, и иска да ви спести по-нататъшните „злополуки“.
Божичко, той не ме обича ни най-малко, каза си отчаяно Ондин и се опита да потисне нахлуващите сълзи.
— Когато му възразих, че чакате наследник, смутеното му изражение издаде, че това не е истина — продължи Чарлз. — Впрочем, той смята скоро да напуснете Лондон и да прекарате само една нощ в Чатъм Менър, за да съберете вещите си. След това ще ви качи на кораб за колониите от пристанището в Ливърпул.
Неспособна да говори, Ондин сведе глава.
— Исках да ви предупредя да внимавате, скъпа Ондин. Защото, макар да смятам Уоруик за свой най- добър, най-верен приятел, не одобрявам намеренията му и искам да ви дам възможност да осъществите замисъла си. Вие имате свой живот, свои цели, нали?
Най-после гласът й се върна, макар да прозвуча много измъчено:
— Нали не му казахте коя съм?
— Тези сведения са поверителни. Тайната не е моя.
— Благодаря ви, сър — прошепна задавено тя. — Бог да ви благослови.
— Не плачете, моля ви! Тази вечер ви очаквам на банкета и с удоволствие ще танцувам отново с вас. А що се отнася до бъдещето — винаги когато имате нужда от помощ, обръщайте се към мен.
Ондин кимна мълчаливо, защото бяха спрели и другите ги настигаха. Всички заедно тръгнаха към лодката, която чакаше на речния бряг.
По обратния път разговаряха само кралят, лейди Ан и Уоруик. Джъстин и Ондин не казаха нито дума.
Лейди Ан изглеждаше необичайно весела. На няколко пъти изгледа многозначително Ондин, сякаш
