Той се обърна и поведе Ондин към масата. Гласът на Джъстин прозвуча весело и безгрижно зад гърба й:

— Ама че глупост сторихте, Ан! Красивата ми снаха може да е израсла на улицата, но това е къде-къде за предпочитане в сравнение с канала, в който са се родили повечето дами.

Ан измърмори някакво проклятие, което наистина напомняше за обитателите на канализацията, и Джъстин избухна в смях. После се приближи до Ондин и улови ръката й. Щастлива, тя тръгна гордо между двамата братя Чатъм към голямата маса, повтаряйки си колко много ги обича.

Късно вечерта Уоруик отведе жена си в частните им покои, после се върна да поговори с Чарлз.

Ондин реши да го чака. Окъпа се, избра най-красивата си нощница и седна пред камината с чаша портвайн.

Отдавна беше минало полунощ, когато вратата най-после се отвори. Уоруик погледна жена си, наля и на себе си портвайн и седна на отсрещното кресло.

— Защо си още будна?

— Исках да ти благодаря.

— За какво?

Ондин се намръщи, не знаейки какво да отговори. Той знаеше, че тя му дължи благодарност! Защо не улесняваше намеренията й? Защо чакаше отговор?

— Ан се опита да ме унижи, но ти не й позволи. Целият двор говори за необикновената ни женитба и никой не я намира за неприлична. Дори напротив, всички твърдят, че историята е много романтична.

Уоруик се облегна назад и я погледна над ръба на чашата си.

— Ти си от семейство Чатъм и не дължиш никому благодарност. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Не… — Ондин се почувства отблъсната и се засегна. Изправи се, за да се прибере в спалнята, но Уоруик скочи бързо на крака и й препречи пътя. Лицето му грееше в усмивка. Ръцете му я обгърнаха съвсем естествено.

— Как примамливо ухаеш… А нощницата ти е толкова възбуждаща… Ако не знаех колко се отвращаваш от мен, бих могъл да помисля, че си решила да ме прелъстиш. Наистина ли стоя будна, за да ми благодариш?

— Нали ти казах…

— Тогава те моля за в бъдеще да ме чакаш по други причини. Например, защото ме желаеш.

— Моля те…

— Е, искаш ли ме? — прошепна в ухото й той.

Ондин не можеше да говори, не можеше дори да кимне, само се взираше в очите му и потъваше в тях все по-дълбоко и по-дълбоко.

Тя се освободи бавно от ръцете му, отстъпи назад, развърза нощницата си и тънката коприна се свлече безшумно на пода.

Уоруик свали дрехите си мълчаливо, разтвори ръце и тя падна на гърдите му. Целувката им беше страстна и възбуждаща. Ондин се притисна до него, за да го почувства с цялото си тяло. Двамата не отидоха в леглото, а се любиха на мекия килим, стопляни от огъня в камината и от горещото си желание.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ондин плуваше в някакво неземно състояние между сън и будуване. Притисната до съпруга си, тя лежеше на килима пред камината. Първите слънчеви лъчи нахлуваха необезпокоявани, в стаята. По коридора се чуха приближаващи се стъпки и някой затропа с юмруци по вратата.

— По дяволите, кралят! — Уоруик скочи на крака и нахлузи панталона си. — Тази сутрин има важно съвещание. В прегръдките ти забравих всичко на света…

— О! — прошепна объркано Ондин. В същия момент в стаята влезе Чарлз, следван от свитата си. Уоруик коленичи бързо пред жена си, за да скрие разголеното й тяло, едва прикрито от тънката нощница.

Кралят спря като закован — не за да се извини, защото Чатъм беше закъснял за важно съвещание, а за да се наслади на красивата сцена, която се разкри пред очите му: графът на Норт Ламбрия защитаваше рицарски оскъдно облечената си съпруга от любопитните погледи.

Чарлз се поклони учтиво.

— Много съжалявам, че трябваше да ви попреча, милейди. Уоруик, не сте точен.

— Сър…

— Лордовете на Съдбъри и Уейн ме очакват, тъй като за пореден път са решили да ми досаждат по въпроса за брат ми. Затова имам нужда от вашата помощ. Иначе няма да понеса хленченето им. — Той се обърна раздразнено към придружителите си, които бяха вторачили похотливи погледи в Ондин. Като забелязаха укорното изражение на господаря си, те се покашляха смутено и излязоха от стаята. — Били ли сте някога на конни състезания, мадам?

— В Нюмаркет? Не, никога.

— Ще отида там с целия двор, когато досадните ми лордове свършат с поученията си. Побързайте, Уоруик. — След тази подкана кралят остави съпрузите сами и графът с въздишка се зае да обува ботушите си.

— Пак ли! И никога няма да престанат, защото Катрин не може да има деца, а Джеймс се държи далече от двора по съвет на краля. Въпреки това той е наследник на трона, макар и католик. Половината лордове убеждават Чарлз да признае за наследник незаконния си син, дук Монмът. Кълна се в Бога, Джеймс ще бъде добър регент. Някои са заявили, че никога няма да признаят католически владетел. Други пък направо предричат гражданска война. — Той вдигна ризата си от пода, облече я и продължи: — От другата страна на морето стои Вилхелм Орански и нетърпеливо чака чичо му Чарлз да се пресели във вечността. Той също се стреми към английската корона и един ден най-вероятно ще постигне целта си.

— Но Чарлз се радва на добро здраве — възрази уплашено Ондин.

Уоруик закопча жакета си, наведе се и целуна леко полуразтворените й устни.

— Докато съм жив, ще го пазя и защитавам. Само че той е прав, караниците около наследството изнервят всички ни, а Джеймс не прави почти нищо, за да успокои положението. Дори обижда лордовете, които са се сражавали за него.

Докато графът събираше оръжията си, Ондин стана. Уоруик прибра меча си в ножницата и привлече жена си към себе си.

— Само да можех да остана при теб… — Той притисна страстно устни към меката и шия, после рязко я пусна и забърза към вратата. Беше готов да забрави дълга си към краля. — Както чу, днес дворът се мести в Нюмаркет. Би ли събрала багажа ми?

— Разбира се — отговори с усмивка Ондин.

Джъстин дръпна завеската на прозорчето и надникна навън.

— По дяволите, Хардгрейв и Ан се движат точно до нас! И онази малка мръсница се смее и ни маха!

Уоруик вдигна рамене.

— Остави ги. Не е забранено да карат редом с нас. Сивите очи на младежа се присвиха, той махна с ръка и неохотно спусна завеската.

— Всеки път, когато я видя така весела, започвам да се чувствам зле — призна той и Ондин видя как златнокафявите очи на мъжа й засвяткаха развеселено.

Пристигнаха в Нюмаркет вечерта. Уоруик и Ондин се настаниха в малка вила с една-единствена стая. Обзавеждането се състоеше от скромна маса, няколко стола, огромна камина и широко легло.

След страстна любовна нощ, която се запечата завинаги в паметта на Ондин, двамата станаха късно, за да се приготвят за конните надбягвания следобед.

Уоруик беше много въодушевен от благородните животни. Обърнат към брат си, той отбеляза, че много съжалява, дето в надбягването не участват състезателни коне, отгледани в тяхното имение. Джъстин кимна и отговори, че Дракон, например, може да се мери с всички присъстващи жребци.

Малко по-късно започна първото надбягване и братята отидоха по-напред, за да видят всичко. Когато се обърна, Ондин видя, че Хардгрейв и Ан стоят съвсем близо до нея. Виконтът й кимна с усмивка и погледът му

Вы читаете Ондин
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату