краля.
— Защо е тази комедия, чичо? Сега сме сами, няма нужда да се преструваш. И двамата знаем отлично, че съм невинна. Баща ми също не е имал намерение да убие Чарлз. Ти измисли цялата тази интрига, за да завладееш земите и титлата му.
Жестока усмивка заигра по тънките устни.
— Знаеш ли, Ондин, постъпи много лекомислено, като се появи тук. Баща ти загуби живота си, когато се опита да прониже краля. След този акт ние, твоето семейство, изпаднахме в немилост. Чарлз е умен и знае, че притежавам документи, които доказват вината ти, но като добър чичо ги крия и никога не бих ги извадил пред съда. Той не те преследва, защото има слабост към красивите млади жени, дори да са участвали в заговор срещу него заедно със злите си татковци. — Той се изправи, наля си още една чаша портвайн и предложи и на нея. — За съжаление ти се прояви като глупачка и пропиля шанса си. Ако се беше омъжила за Раул, сега щяхме да бъдем щастливо, единно семейство. Но ти го отблъсна и с това подпечата съдбата си. Сигурно разбираш, че не мога да те оставя жива.
Сърцето й биеше лудо, но тя се усмихна, отпи глътка портвайн и заговори спокойно:
— Тук ли ще ме убиеш — в работната си стая? Какво ще кажеш после на слугите? — Помълча малко и прибави подчертано бавно: — Докато не намеря смъртта си, дукеса Рочестър съм аз и никой друг.
— Докато навършиш двадесет и една години, ти си под моя опека. Остават ти цели две години до пълнолетие. Впрочем, аз нямам намерение да те убия със собствените си ръце. Палачът ще ми спести това усилие.
— Не, чичо, аз нямам намерение да умирам. Затова и се върнах.
— Това означава ли, че си готова да станеш жена на Раул?
— Това беше и твоята цел, нали? Ако застана пред олтара с Раул, така наречените доказателства ще изчезнат ли?
В този момент на вратата се почука и Уилям попита недоволно:
— Кой е?
— Аз съм, Раул.
Уилям скочи, дръпна сина си в стаята и бързо затвори вратата зад гърба му.
Раул застана пред писалището и се вгледа смаяно в Ондин. С тъмната си коса и махагоновокафяви очи той приличаше на баща си. Ако я нямаше жестоката линия около тънките устни, щеше да бъде забележително красив мъж. Очевидно се ползваше с пълни шепи от семейното богатство, защото носеше светлокафяв панталон от скъпа вълна, риза с богата дантелена яка и жакет от фин брокат. За да се убеди, че това наистина е братовчедка му, той докосна медноцветните коси, разпръснати по раменете й.
— Ти се върна — прошепна невярващо той.
— Точно така — потвърди баща му и се обърна към Ондин: — По-красива и елегантна от всякога… — Той сложи пръст под брадичката й и я повдигна. — Повтарям първия си въпрос — къде беше през цялото това време?
— Това няма значение — отговори ледено Ондин и го отблъсна. — Дойдох да преговарям с вас и първото ми изискване е към теб: никога повече не ме докосвай с окървавените си ръце!
Мъжът избухна в подигравателен смях.
— Щом станеш жена на Раул, ще забравиш високомерието си.
— Ако стана негова жена, ще понасям неговите докосвания — не твоите. Засега обаче ще ме оставите на спокойствие — и двамата.
— Ти нямаш право да поставяш изисквания, защото си под моя власт. В тази къща заповядвам само аз.
Ондин се облегна с усмивка назад.
— Тогава хайде да се опитаме да постигнем съгласие.
По бузите на Уилям избиха червени петна.
— Съгласие? Ако искаш да останеш жива, трябва да изпълниш всички мои условия, без да ми поставяш изисквания…
— Нека първо я изслушаме, татко — прекъсна го Раул. — Не забравяй едно: ако се оженя за нея, триумфът ни ще бъде пълен. Тогава никой няма да ни оспорва титлата и земите.
Ондин сведе глава, за да скрие задоволството си. Очевидно двамата все още не се чувстваха сигурни дали титлата и земите нямаше да им бъдат отнети. Само ако тя станеше законна съпруга на братовчед си, убийците щяха да заздравят позицията си.
— Е, дукесо? — поклони се подигравателно Раул. — Какво имаш да ни кажеш?
— Ще се омъжа за теб след един месец. Дотогава не ти позволявам да ме докосваш. Ще живея тук като законна наследница и господарка, за да имам време да свикна с онова, което ме очаква.
— И защо искаш толкова много време? — попита недоверчиво Уилям.
— В противен случай ще разтръбя пред целия свят какво зло извършихте вие двамата. Слугите в тази къща обичаха баща ми и няма да ми е трудно да ги убедя в извършеното от вас злодеяние. Ако ми дадете времето, което искам, ще мълча. И може би… — Тя се усмихна на Раул с моминска плахост. — Може би ще те даря с благосклонност още преди сватбата.
Братовчед й се улови веднага на въдицата. Като видя блесналата в очите му надежда, Ондин изпита нещо като съчувствие.
— Е, добре, давам ти един месец — съгласи се той и се наведе към нея, но баща му го отблъсна.
— Не бързай толкова, момче! Първо трябва да узнаем къде се е крила Ондин.
Тя въздъхна уморено.
— Казах ти вече, чичо — на много места. Първоначално бях при крадците в гората, после си намерих място в едно имение далече на север…
— С честен труд ли си заслужила това елегантно облекло?
— Купих го в Лондон.
— С какви пари?
— О, докато бях на север, събрах известна сума. Заминах за Лондон и заложих всичките си пари на зарове. Щастието беше на моя страна. Тогава вече бях разбрала, че ако стана жена на Раул, няма да има нужда да работя за няколко гроша. Обичам лукса и искам да му се наслаждавам до края на дните си. — Тя сведе отново глава, за да прикрие лъжата в очите си. — Необходимо ми е известно време, за да го опозная по-добре.
— Ще го имаш! — Раул коленичи пред нея и улови ръцете й. Ондин се взря отвратено в тънките му пръсти, по които нямаше и най-малки следи от физически труд, и си спомни ръцете на съпруга си — корави, мазолести, загорели от слънцето… .
— Още нищо не е решено! — Уилям седна отново зад писалището си. Подозренията му не бяха изчезнали. — Така например искам да узная дали нашата дукеса не е проституирала по улиците на някой северен град.
— Татко! — провикна се възмутено Раул.
Без да обръща внимание на протестите му, Уилям продължи:
— Това ще се установи много лесно. Лекарят ще провери девствена ли е или не. Нищо чудно да е заченала от друг мъж и да иска да направи детето си наш наследник. Няма да оставя всичко, което постигнах с толкова труд, на копелето на някаква си уличница!
Ондин усети как кръвта се отдръпна от бузите й. Как да избегне този проклет лекарски преглед? Раул й се притече на помощи
— Няма нужда от лекар. Не бива да унижаваш Ондин. Мисля, че всичко е уредено. Аз ще отида при епископа да поръчам разгласяването на годежа. За да възнаградя мълчанието на Ондин, ще й дам месеца, който поиска. Щом стана неин законен съпруг, вече никой няма да ми оспори титлата. Ти ще управляваш земите, татко, цялото богатство. Мечтите ни ще станат действителност.
Уилям не откъсваше очи от племенницата си.
— Не й вярвам.
— Защо не? — учуди се Раул. — Когато стане моя жена, тя ще бъде длъжна да ми се подчинява. Няма от какво да се боим.
— Е, добре, сключихме сделката. — Уилям стана и заобиколи писалището. Спря пред Ондин и я
