Рочестър е искал да ме убие, и освен мен никой не се усъмни в искреността им. Ако дъщеря му не беше избягала, щеше да се наложи да я затворя в Тауър — не на последно място и защото алчните й роднини притежават документи, които доказват вината й.
— И вие позволихте на жена ми да се върне при онези двамата? — процеди през зъби Уоруик.
— Тя е длъжна да открие какво замислят чичо й и синът му.
— Не можете ли да я помилвате, сър?
— Това не е достатъчно. Ондин иска непременно да възстанови доброто име на баща си.
Уоруик удари с юмрук по масата.
— Значи аз трябва да стоя и да чакам, докато жена ми е в ръцете на двама убийци? Имам пълното право да отида в замъка на дука и да я извлека оттам за косите.
— Разбира се, че имате това право, но тя няма да ви благодари, докато нещата не се изяснят докрай. Освен това не съм сигурен дали наистина е отишла в Довьо Плейс. Само предполагам, че е така, защото лично аз я посъветвах да се върне в земите си и да поиска наследството си.
— Какво сте я посъветвали?
— Може би ще си припомните, че вие се оженихте за нея, за да заловите убиеца…
Уоруик простена и притисна с ръце пулсиращите си слепоочия.
— Ами ако е вече мъртва…
— Съмнявам се. Уилям има голямото желание да я ожени за Раул, за да си осигури дукската титла. Ако е умна и действа предпазливо, което може да се очаква от нея, тя ще се справи с всички опасности и ще победи враговете си.
— Ваше величество, след като научих всичко, не мога да се държа настрана!
— Това ми е ясно — засмя се кралят. — Най-добре е да сте близо до Ондин, за да й помогнете в случай на нужда. Много ви моля обаче да се държите кротко и да не прибързвате! Ако я обичате истински, ще намерите правилните начини и средства да докажете невинността й. Умолявам ви, Уоруик, обуздавайте темперамента си!
— Ще направя всичко, което зависи от мен — обеща тържествено графът, но кралят не изглеждаше много убеден.
— От това зависи животът на Ондин — произнесе предупредително Чарлз. — И вашият собствен.
Уоруик въздъхна тежко.
— Къде са земите на Рочестър?
— Довьо Плейс се намира югозападно от Лондон, само на два часа път на кон. Красив замък, удобен за живеене — много по-луксозен от варварския ви дом на север.
Графът хвърли унищожителен поглед към краля, при което Чарлз избухна в смях въпреки сериозността на ситуацията.
— Може би ще посетя лично владенията на дука след две или три седмици, за да проверя как вървят нещата. Дали ще се срещнем случайно из околностите?
Уоруик посегна към чашата с ейл и я изпразни на един дъх.
— Разбира се, Ваше величество — отговори твърдо той и се изправи.
За разлика от стремителното си влизане, на сбогуване той се поклони със съвършена учтивост.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ондин изтича бързо по красивата дъбова стълба, влезе в старата си стая, затвори вратата и спусна резето. Облегна се изтощено на стената и пое дълбоко дъх. Успя! Първият сблъсък беше зад гърба й.
Когато се почука, тя се поколеба, после попита:
— Кой е?
— Джем.
Ондин се усмихна облекчено и отвори вратата на стария слуга. Две момчета го следваха със сандъците, пълни със скъпоценните й нови дрехи.
— Отнесете ги в спалнята — заповяда тя и момчетата се подчиниха с готовност.
Лицата им бяха непознати за Ондин и тя почувства известна неловкост. Вероятно чичо й беше сменил голяма чест от прислугата. Толкова по-учудващо беше, че старият Джем продължаваше да работи в къщата.
След като момчетата оставиха багажа в спалнята, Джем ги изпрати обратно в кухнята. Щом остана сам с Ондин, той улови ръцете й със сияещо от радост лице.
— О, милата ми господарка! Аз ще бъда до вас винаги когато имате нужда. Искам само да премислите добре какво ще правите. Не бива да се омъжвате за Раул…
— Тихо! — изсъска Ондин и се огледа предпазливо на всички страни. И стените имаха уши. — Не се бой, Джем, няма да се омъжа за Раул. Но те моля да се държиш по-далеч от мен. Ако нещо се обърка, ти ще платиш скъпо и прескъпо.
Старият слуга изправи с достойнство тесните си рамене.
— Готов съм да дам живота си за вас, мадам.
— Не мога да ти позволя такава жертва, а и няма да имам никаква полза, ако умреш. Не се страхувай, ще внимавам за себе си.
Джем кимна с въздишка и попита:
— Да изпратя ли камериерката да ви помогне за багажа, милейди?
— Лиза! — извика зарадвано Ондин. — Толкова е хубаво да я видя отново!
— За съжаление Лиза работи в кухнята.
— Сър Уилям ви отреди друга камериерка. Казва се Берта.
— Коя е тя? Не я познавам.
— Тук е отскоро. — Джем се поколеба и прибави: — По поръчение на чичо ви тя шпионира всички слуги.
Ондин вдигна примирено рамене. Естествено, че Уилям щеше да я наблюдава внимателно. Това можеше да се предвиди.
— Въпреки това я изпрати при мен, Джем.
Берта се появи учудващо бързо след оттеглянето на слугата. Едра, набита жена с широко лице и сиви свински очички.
— Аз съм новата ви камериерка, милейди.
Ондин се принуди да й се усмихне любезно.
— Чудесно, Берта. Сигурна съм, че ще се разбираме добре. Би ли се погрижила за багажа ми?
— Разбира се, милейди. — Берта мина тромаво покрай нея и Ондин усети известно облекчение. Тази жена щеше да бъде винаги близо до нея, и то с враждебни намерения, но ако и се наложеше да тича бързо или да се промъква незабелязано, лесно щеше да я остави зад себе си.
Тя излезе на балкона да подиша чист въздух, докато Берта изваждаше нещата от сандъците. Когато камериерката приключи с работата, тя се обърна към господарката си и обяви:
— Вечерята е в осем часа. Негова светлост нареди да ви предам това, милейди.
Облечена в нова, дълбоко изрязана рокля от тънка коприна, Ондин слезе надолу по стълбата към трапезарията. Беше точно осем часът. Чичо й и Раул вече седяха на масата.
При влизането на Ондин двамата станаха и макар че бързо сведе глава, тя усети настойчивите им погледи. Уилям я гледаше с недоверие, Раул с одобрение и неприкрит триумф.
— Добър вечер, скъпа племеннице — поздрави любезно чичото, изчака я да седне и отново зае мястото си. — Добре дошла на… твоята маса.
— Нима тази маса е моя? — попита с медено гласче Ондин.
Вместо да отговори, Уилям стисна устни и й наля чаша вино.
— Изглеждаш прекрасно — отбеляза Раул.
— Много ти благодаря. — Ондин му се усмихна прелъстително. Раул беше по-слабият от двамата и тя щеше да се възползва безмилостно от недостатъците на характера му. Докато сервираха агнешко печено със зеленчуци, Ондин наблюдаваше замислено прислужника. И него не познаваше. По-рано на масата
