менструация. Колко пъти се бяха любили с Уоруик през това време?
Трябваше да притисне устата си с ръка, за да не извика. Нямаше съмнение. Тя носеше под сърцето си детето на Уоруик Чатъм.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Клинтън и Джейк пристигнаха в столицата скоро след господаря си. Дребният слуга тръгна да събира сведения за Уилям Довьо и скоро се върна с ценна информация.
Недалеч от лондонските предградия, на около половин час езда от Довьо Плейс, се намираше „Бялото перо“, долнопробна кръчма, където срещу съответно заплащане можеше да се получи всичко — жени и бира, любовни питиета, отрови и сведения.
Клинтън предупреди братовчедите си да бъдат предпазливи, затова всички си накупиха прости вълнени дрехи и едва тогава отидоха в кръчмата. Там се представиха за работници от север, които избягали от студената зима и дошли да потърсят препитание на юг.
Джъстин завърза веднага флирт с Моли, дебеличка, постоянно хихикаща келнерка, но Уоруик беше този, който й зададе важния въпрос:
— Я кажи, момиче, къде един сръчен мъж може да намери работа в този район? Чух, че наблизо имало голямо имение — Довьо Плейс или нещо подобно.
— Така е, обаче тамошният господар е много строг.
— Разкажи ни повече за него!
— Историята е наистина странна. По-рано там живееше един дук, много спокоен и добър мъж. Но тихата вода е най-дълбока и един ден се оказа, че дукът направил опит да убие добрия ни крал Чарлз, при това с помощта на дъщеря си. Не успял и бил пронизан смъртоносно, а момичето му изчезнало. Сега къщата принадлежи на някакви роднини от втория брак на дядото — баща и син. Разказват, че младата жена се върнала и щяла да се омъжи за братовчед си. Той е красиво момче, но винаги когато го погледна, ме побиват студени тръпки. Няма да се учудя, ако кажат, че е пребил от бой бедното момиче. Познавам бившата камериерка на младата лейди и тя казва, че господарката й е била винаги добра и мила. — Моли отпи глътка ейл, предложена от Джъстин, и се усмихна на Уоруик. — Ако можеш да изтърпиш строг господар като Довьо… Той плаща добри пари.
— Така ли? Смяташ ли, че ще ме назначи?
Тя го измери изпитателно, после очите й светнаха зарадвано.
— Знаеш ли, наскоро умря старият ковач и сър Уилям има нужда от нов, защото чиракът е още дете. Ако не те е страх от тежкия труд, утре можеш да опиташ късмета си.
— Благодаря, Моли — отвърна Уоруик и стана.
— Защо си отиваш? — попита разочаровано прислужницата.
— Когато работи по цял ден, мъжът има нужда от сън. Но брат ми, този мързеливец, ще ти прави компания още малко. Довиждане, момиче.
Джъстин погледна объркано брат си, но не намери време да протестира, защото Моли се настани без превземки на коленете му.
— Недей така, скъпа, аз ще ставам свещеник — заговори през смях той, докато Уоруик, Клинтън и Джейк се измъкваха ухилено през вратата.
— Едно толкова здраво и силно момче като теб? Не ти вярвам.
— Вярно е, скъпа, тъкмо си вземам сбогом със светския живот. — Джъстин отблъсна енергично търсещата й ръка, хвърли й една монета и се втурна след другите, които го очакваха пред кръчмата.
— Утре вие, Джъстин и Клинтън, ще се върнете в Лондон — реши Уоруик. — Най-добре е да открием какво се е случило в действителност при така нареченото покушение върху краля.
— Прав си — съгласи се Клинтън. — Не може никой да не е видял нищо.
— Не се връщайте в двора, вземете си стаи в града — разпореди се Уоруик. — Смесете се с простия народ и подслушвайте разговорите в кръчмите.
— А Джейк? — попита Джъстин.
— Той ще остане с мен, за да има по кого да ви пратя вест в случай на нужда. Освен това се справя много добре, когато трябва да се получат ценни сведения.
Грозното лице на дребния слуга се разтегна в широка усмивка.
— Да знаете, че Моли ми харесва много…
Джъстин и братовчед му избухнаха в смях и се запътиха към конете си. Уоруик и дребният слуга наеха проста стая в гостилницата.
На следващата сутрин Ондин и Раул излязоха на езда. Двамата обиколиха, заснежените поля, като през цялото време разговаряха спокойно и почти приятелски. Раул нито веднъж не се опита да й досажда. През следващите дни също беше сдържан и учтив.
Ондин скоро разбра, че Берта е най-малкият й проблем. Сутрин камериерката й носеше чаша чай и вече беше разбрала, че господарката обича да чете в леглото, докато пие чая си. После й помагаше да направи утринния си тоалет и я сресваше.
Ондин закусваше с чичо си и Раул, след това ги оставяше сами, докато разискваха делови въпроси. Налагаше си да не проявява интерес към земите си, за да не се издаде, че един ден смята да управлява сама своето имение.
Една сутрин двамата с Раул се уговориха да се срещнат след час в обора и Ондин го остави пред работната стая на баща му.
Вместо да се прибере в своята стая, тя се промъкна безшумно в спалнята на чичо си. Тук по-рано живееше баща й, а сега предателят се радваше на скъпоценното дъбово писалище, от голямото италианско легло с крака, оформени като животински лапи, от картините на Ван Дайк по стените.
Не, сега не можеше да си губи времето със сълзи. Ослушвайки се за стъпки по коридора, тя се зае да претърсва чекмеджетата на писалището, етажерките, камината, шкафовете и сандъците — без успех.
Часовникът в залата удари кръгъл час. Ондин трябваше да побърза, защото не биваше да остави Раул да я чака. Не искаше да събуди подозренията му.
Докато вървеше към покоите си, тя срещна Берта.
— Къде бяхте, дукесо? От половин час чукам на вратата ви!
— Четох книга и съм заспала. По-късно реших да се поразходя из къщата. Защо просто не влезе в стаята ми?
Берта сведе глава.
— Частният живот трябва да се уважава, милейди.
Лицемерка, каза си Ондин и се усмихна ослепително.
— Би ли донесла палтото ми от сребърна лисица? Ще се срещна с Раул в обора, а навън е доста студено.
След малко камериерката я загърна с мекото палто и Ондин забърза към двора. Снегът скърцаше под обувките й. Раул, който чакаше пред обора, се втурна към нея и целуна ръцете й.
— Защо не си облечена за езда, скъпа братовчедке?
— Днес нямам желание да яздя. Много е студено. Трябва да поговорим, Раул.
— Тогава да влезем в къщата.
— Там няма да имаме възможност да говорим необезпокоявани.
— Но на двора е много студено… — Раул се огледа замислено, после се усмихна. — Най-добре да те заведа в стаичката зад ковачницата. Там няма да мръзнем, защото пещта отоплява и ковачницата, и помещението зад нея.
— Прекрасно! — съгласи се с усмивка Ондин.
Двамата заобиколиха обора и влязоха в стаичката, отделена от ковачницата с дъсчена преграда. До прозорчето имаше пейка. Тук ковачите си почиваха от тежкия труд. През отворената врата проникваше топлината на пещта. Ондин въздъхна дълбоко. Трябваше да изиграе ролята си колкото се може по- добре.
— Раул… — пошепна с болка тя, улови ръката му и я помилва. — О, Раул…
