Намериха свободна пейка и Джъстин поръча ейл. Тримата наблюдаваха внимателно хората, които идваха и си отиваха.
Скоро се приближи мъж, който в сивата наметка с нахлупена дълбоко над челото качулка приличаше на поклонник. Очевидно беше познал Сара, защото приседна до Джъстин и посегна към каната му с бира, сякаш беше предназначена за него. Тъй като държеше главата си сведена, братовчедите не можеха да видят лицето му, но прецениха, че е около тридесетгодишен.
— Дойдох само заради Сара — заговори тихо мъжът. — Задайте въпросите си, а аз ще отговарям, ако реша. — Той вдигна за миг очи, изгледа с копнеж младата жена и отново заби нос в бирата си.
— Трябва да узнаем какво се случи в деня, когато бе извършено покушение срещу краля и извършителят загина — обясни Джъстин и Джон Робинс се сви, сякаш го бяха ударили.
— Защо искате да говорим за неща, станали толкова отдавна? Дукът е мъртъв, дъщеря му също.
Джъстин го сграбчи за рамото и заговори възбудено:
— Не, тя е жива и се нуждае от помощ! — Като видя, че Робинс се оглежда страхливо, той продължи по-спокойно: — Ние не заплашваме живота ви. От кого се страхувате?
— Страхувам се, но не за себе си. Ако ме видят тук… Имам стара майка и четири красиви, невинни сестри. На мен няма да сторят нищо, но не мога да изложа на опасност хората, които обичам.
— От кого ви е страх? — повтори нетърпеливо Джъстин.
Мъжът с качулката най-после се осмели да вдигне очи.
— Твърдите, че дъщерята на дука е жива? Онзи ден тя избяга и аз не можах да сторя нищо за нея, освен да я пусна да си отиде. Тогава не знаех какво точно съм видял и преди да имам време да си събера мислите, един мъж ме заговори.
— Кой беше той? Уилям Довьо?
— Не, синът му Раул. Ръцете му още лепнеха от кръвта на стария дук. Каза ми, че знае къде живее семейството ми. Ако го издам, наетият убиец, който вече бил получил възнаграждението си, щял да пререже гърлото на някоя от сестрите ми. — Робинс поднесе каната към устните си с треперещи ръце. — Дори ако не ме бяха заплашили, какво можех да сторя? Не видях почти нищо. Само блясъка на меча. В следващия миг старият дук се строполи на земята, дъщеря му изпищя и хукна да бяга… — Той замлъкна потиснато.
— Няма от какво да се боите, повярвайте — успокои го Клинтън. — Самият крал иска да докаже невинността на младата дукеса и да й възвърне правото върху Довьо Плейс.
Джон Робинс го изгледа недоверчиво.
— Защо се интересувате от всичко това? Наистина ли има заговор, целящ да очерни името на дука и дъщеря му? Защо заплашват семейството ми? Как мога да бъда сигурен, че дъщерята на дука е още жива и че кралят е на ваша страна, милорди?
— Моето име е Чатъм — отговори спокойно Джъстин. — Брат ми е графът на Норт Ламбрия…
— Чувал съм, че е добър приятел на краля — прекъсна го Робинс.
— Точно така. В момента той работи като слуга в Довьо Плейс, за да закриля дъщерята на дука. Той е неин съпруг, разбирате ли? Човекът, който седи до мен, също е Чатъм и всички ние…
— Я виж ти, колко Чатъмови! — извика звънлив женски глас и Джъстин примигна стреснато.
— Лейди Ан!
— Изненадан сте Да ме видите тук, нали?
Неочакваната поява на жената беше твърде много за Джон Робинс. Той скочи от мястото си и започна да си пробива път през навалицата към изхода.
— По дяволите! — изрева Джъстин и се опита да го настигне, но когато излезе на улицата, бившият страж беше изчезнал.
Младият мъж махна с ръка и се върна в таверната. Да върви по дяволите тази Ан…
— Не беше много учтиво от ваша страна да избягате така, Джъстин — изгука насреща му тя. Вече се беше разположила на пейката и сега се отдръпна, за да му направи място. Клинтън и Сара я гледаха настръхнали.
— Попречихте ни, Ан — заяви кратко Джъстин и посегна към каната с ейл. Имаше нужда от голяма глътка.
— Прощавайте, но откъде можех да зная, че водите толкова важен разговор?, — изсмя се тя. — Разкажете ми за какво става дума, Джъстин. Кой беше този човек?
— Казах й, че са ни откраднали най-добрия ездитен кон — намеси се бързо Клинтън. — Мъжът, който избяга, беше обещал да ни насочи към крадеца, но вие го прогонихте, милейди.
Джъстин въздъхна и вдигна рамене.
— Значи знаете всичко, лейди Ан. Кажете ми обаче какво правите вие в тази долнопробна кръчма.
Жената се усмихна прелъстително и отметна назад гъстата си черна коса.
— Кралският двор е доста еднообразен, не ви ли се струва, драги мои? Затова си създавам разнообразие, като се смесвам с простия народ. Забавлявам се чудесно, както, надявам се, и вие. — Тя помълча и прибави провлечено: — Откъде се взе ти тук, Сара?
— Лейди Сара не е сама. Братовчед ми й прави компания.
— Аха, смелият незаконен син! — промърмори подигравателно лейди Ан. — Не е много подходяща партия за вас, Сара, но все пак е внушителен мъж и вероятно ви доставя истинско удоволствие в леглото. Познавам уменията на това семейство и ви уверявам, че сте си намерила прекрасен любовник.
Джъстин стисна ръце в юмруци. Много му се искаше да я сграбчи за гърлото. Преди двамата братовчеди да успеят да протестират, Сара взе думата:
— Имате право, Ан! Аз наистина съм изключително доволна от новия си любовник. Тъй като съм лишена от възможността да сключа подходящ брак, трябва да търся удоволствие другаде, нали?
— Браво! — Ан запляска с ръце, после се обърна отново към Джъстин: — А къде е брат ви, великият граф на Норт Ламбрия? И вълшебно красивата му жена?
Джъстин отпи глътка ейл и се ухили заговорнически.
— Би трябвало да се сетите, Ан. Двамата са млади и страстни и се обичат до полуда. Преди известно време се оттеглиха в едно спокойно, уединено местенце, за да се порадват на щастието си. За съжаление никой не знае къде е то…
Ан направи безуспешен опит да се усмихне и процеди през здраво стиснати зъби:
— Колко романтично! Мога да си представя как си прекарват времето. Тази жена е най-обикновена крадла. Сигурно са се скрили някъде в дълбоката провинция и се обличат като прости селяни.
— Истинската любов няма нужда от разкош — възрази с усмивка Клинтън.
Ан скочи като ужилена.
— Време е да си вървя. Впрочем, чух, че давате великолепни вечери. Ще поканите ли и мен някой път?
— С най-голямо удоволствие, Ан. — Клинтън сложи ръка на рамото на Сара. — Искам да кажа — ако понасяте присъствието на един незаконен син…
— Не ставайте глупав, Клинтън! Незаконните синове са също толкова забавни, колкото и… простаците в тази кръчма!
Тя вдигна високо глава и си проправи път навън. Клинтън избухна в смях.
— Защо една толкова красива жена е злобна като змия?
— О, мили, тя не е злобна — отговори Сара и помилва бузата му. — Ако не получи онова, което иска, тя се опитва да го постигне с всички средства и й е все едно дали ще засегне някого. Най-голямото й желание — да има Уоруик Чатъм — остана неосъществено. Може би го обича истински.
— Тази жена няма представа какво означава думата „любов“ — отвърна нетърпеливо Джъстин. — Във всеки случай днес ни причини голямо зло.
Сара сложи ръка на рамото му в опит да го успокои.
— Ще намеря отново Джон Робинс, не се безпокой.
— Времето обаче не чака — въздъхна Джъстин. Ролята, която брат му беше принуден да играе в Довьо Плейс, не му се нравеше. Много го беше страх, че Уоруик няма да обуздае огнения си темперамент и ще изложи и Ондин, и себе си на смъртна опасност. — Трябва да намерим Робинс колкото се може по-бързо и да го отведем при краля. След това ще заминем веднага за Довьо Плейс, преди…
