мъжа й, докато се е измъквал през балкона? О, Господи! Стомахът й се сви на топка.
— Скъпа Ондин… — започна чичото.
В този момент вратата се отвори с трясък и Беро се втурна като вихър в трапезарията.
— Нали казах, че не желая да ме смущават! — изфуча разярено Уилям.
— Да, но… — заекна прислужникът. — Кралят е тук!
— Кралят? — повтори стъписано Уилям и скочи от стола си.
— Точно така! Каретата му вече се изкачва по входната алея. Ескортират го поне дузина войници. Ние сме напълно неподготвени. Какво да правим?
Ондин се надигна, движена от противоречиви чувства. Беше благодарна за посещението на Чарлз, но дали той не идваше твърде късно, за да спаси Уоруик? В последния миг се сети, че пред чичо си и Раул трябваше да се преструва на уплашена.
— О! — простена тихо тя.
— Не ставай глупачка! — изфуча Уилям. — Дръж се естествено. Не съм повдигнал обвинение срещу теб, така че не те заплашва опасност. Тичай в обора, Беро! Кажи на хората да посрещнат каретата на Чарлз и да се погрижат за конете! После иди в кухнята и кажи на Джем да отвори бъчва с най-добрия ейл и да приготви изискана закуска за Негово величество.
Щом слугата излезе, Уилям отиде при племенницата си и я сграбчи за косата. Неочакваната болка извика сълзи в очите й.
— Внимавай какво говориш и как се държиш! — заповяда ледено той. — Ако ме издадеш, ще извадя доказателствата за заговора, в който си участвала заедно с баща си. Ако въпреки това бъда осъден, ти ще паднеш заедно с мен, кълна ти се. Да вървим!
Той я извлече за косите в салона и я пусна едва когато застанаха пред входната врата, за да посрещнат краля. Забързаните ратаи тичаха да поемат конете, помагаха на войниците да слязат от седлата. Един лакей спусна стълбичката на каретата и кралят слезе усмихнат.
— Ваше величество! — Ондин се втурна към него, коленичи и целуна пръстена на ръката му. Раул и Уилям слязоха по стълбите и се поклониха почтително.
Изведнъж Ондин спря да диша. С ъгълчето на окото си беше забелязала Уоруик, който заедно с останалите мъже се грижеше за конете.
— Много се радвам да видя отново красивото ви лице, дукесо! — поздрави я Чарлз и я целуна по двете бузи. — Много се разтревожих, когато избягахте в онзи злощастен ден. Не беше нужно, защото срещу вас нямаше никакви доказателства. Чух някои неприятни слухове, но никой не ви обвини открито. Толкова се радвам, че сте се върнали в дома си.
— Благодаря ви, сър — отговори Ондин, прикривайки с мъка развеселената си усмивка. Тя се възхищаваше на артистичните постижения на краля, а след като бе видяла Уоруик здрав, и читав, на сърцето й беше още по-леко.
Кралят се обърна към сина и бащата Довьо.
— Уилям! Раул! За мен е удоволствие да ви видя.
— Много сме ви благодарни, Ваше величество — отговори Уилям и отново се поклони. — Вашето посещение е голяма чест за скромния ни дом.
— Скромен ли? — засмя се Чарлз и го потупа по рамото. — Тези земи са едни от най-доходните в цялата страна, а богатството на Рочестър надминава дори моето.
— Ще влезете ли, Ваше величество? — попита с усмивка Ондин.
— Разбира се! Но няма да остана дълго. Тук ме доведе само любопитството… О, снегът е измокрил обувките ми! — Кралят се огледа изпитателно и Ондин се почувства несигурна. Какво беше намислил пак? Погледът му спря върху Уоруик — небръснат, в омазано със сажди облекло. Въпреки това кралят го позна. — Ей, млади момко! Да, ти, ей там — едрото момче с широките рамене. Ела тук!
След кратко колебание Уоруик предаде коня на чирака си, закрачи тежко към Чарлз и коленичи пред него.
— Какъв силен ковач имате, Довьо! — похвали го добродушно кралят. — Много е подходящ за този занаят. Как ти харесва новото място, момчето ми?
— Ами… много е добро — промърмори Уоруик, който продължаваше да стои на колене. Очевидно Чарлз възнамеряваше да се позабавлява за негова сметка.
— Обувките ми са мръсни. Би ли ги почистил?
— Разбира се, Ваше величество. — Гласът на Уоруик трепереше от едва сдържан гняв и Ондин с мъка се удържа да не избухне в смях. Уоруик Чатъм, смелият герой от бойните полета, славният рицар, беше принуден да извърши работата на последния слуга!
— Добре се справи, драги — похвали го Чарлз. — Много ти благодаря. Желая ти всичко хубаво и най- добро бъдеще. — Той се обърна ухилено към Ондин, улови ръката й и я поведе към къщата. Тъй като Уилям и Раул ги следваха на известно разстояние, намери възможност да прошепне в ухото й: — Не можах да устоя на изкушението. Уоруик е станал ковач!
— Да, сър, и работи много добре. Трябва да призная, че сцената беше много забавна.
— И двамата познаваме добре властния характер на скъпия лорд Чатъм и е естествено да се радваме, когато имаме възможност да му дадем малък урок.
— О, да — съгласи се Ондин и сините й очи светнаха от задоволство. — Значи знаете, че той е тук… и какво замисля?
— Скъпа моя, трябваше да му кажа всичко. Той ме познава добре и не можах да скрия истината. Нали не ми се сърдите?
— От една страна, съм ви дълбоко благодарна, от друга обаче, ме е страх, защото той понася униженията с големи усилия и може да загуби самообладание.
Кралят я погледна сериозно.
— Открихте ли нещо?
Ондин понечи да му разкаже за попивателната, но не успя, защото Уилям бързаше да се присъедини към тях.
— Чухте ли голямата новина, Ваше величество? Синът ми и дукесата ще се венчеят в най-скоро време. Така семейството най-после ще се обедини.
— Да, слухът вече достигна и до моите уши.
Влязоха в трапезарията и Чарлз позволи на притичалия слуга да свали наметката му. После седна начело на голямата маса и Джем му поднесе чаша ейл. Кралят отпи глътка и се огледа.
— Май съм прекъснал закуската ви. Моля, седнете!
Всички заеха местата си и тъй като Чарлз не пожела да закуси, Беро сервира приготвените ястия на свитата и войниците.
След известно време кралят се обърна отново към Ондин:
— Не се сърдя на баща ви, скъпа моя. Вероятно е бил в състояние на умопомрачение, когато ме е нападнал. А вас, милото, красиво момиче, никога не съм подозирал в заговор срещу мен. Слава Богу, всичко това е минало. Радвам се да ви видя тук, в най-добро разбирателство със семейството ви, закриляна от тези смели мъже, които ви обичат с цялото си сърце. Надявам се, че скоро целият свят ще повярва в пълната ви невинност.
— Ваша милост, бях просто потресен, когато несъщият ми брат извърши онази лудост — увери го разгорещено Уилям. — Да вдигне оръжие срещу своя крал! Това беше най-ужасният ден в живота ми. Нека се опитаме да го забравим.
— Сигурен съм, че няма да ви е трудно, като се има предвид какво прекрасно наследство получавате — отбеляза сухо Чарлз, извади една малка кама от колана си и прокара пръст по острието. Изведнъж изруга нетърпеливо: — По дяволите, тази кама трябва да се наточи! Раул Довьо, повикай онзи ковач! Дано знае какво да прави!
Раул скочи, поклони се дълбоко и забърза навън.
Докато чакаха, Чарлз похвали обзавеждането на трапезарията и Уилям подчерта още веднъж колко е благодарен за кралското посещение, макар че семейството му не заслужавало тази висока чест.
Раул се върна скоро, следван от Уоруик, който беше смръщил застрашително чело.
