ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Джейк седеше в задния ъгъл на „Бялото перо“, отпиваше от бирата си и се задяваше с Моли. От съседното помещение, където играта на зарове вървеше в пълен ход, проникваха груби гласове и пронизителен смях.
Изведнъж вратата се отвори с трясък, леденият вятър нахлу в стаята. Влезе лейди Ан. Тъй като носеше широка наметка с качулка, а брадичката й беше увита с вълнен шал, се виждаха само красивите й тъмни очи. Но Джейк я позна веднага.
Следваше я едър, широкоплещест мъж, затъкнал в колана си сабя и пистолет. По вида му личеше, че умее да се справя отлично и с двете оръжия.
— Хардгрейв! — прошепна смаяно Джейк и келнерката го изгледа учудено.
— Е, и какво от това?
За да не го забележат новодошлите, дребният мъж прегърна устремно приятелката си.
— Обичаш ли ме?
— Какви са тия приказки, Джейк? — попита недоверчиво жената.
— Ако ме обичаш поне мъничко, трябва да ми помогнеш.
Моли смръщи чело, но като усети вътрешното му напрежение, отстъпи.
— Е, добре. Какво да направя?
— Обслужи дамата и джентълмена, които влязоха преди малко, и внимавай какво си казват.
Моли се обърна любопитно към лейди Ан и виконт Хардгрейв. Двамата бяха заели места на дългата пейка от другата страна на камината.
Виконтът удари нетърпеливо по масата.
— Ей, има ли кой да ни обслужи?
— Та той току-що е седнал — оплака се Моли. — Сигурно е голям господар.
— Хайде, върви! — подкани я Джейк и тя се подчини колебливо.
Дребният мъж се сви в ъгъла и напрегна слух, но това се оказа излишно. Шумните разговори в кръчмата, заглъхнали за миг след влизането на двамата изискани гости, се подновиха и Хардгрейв не сметна за нужно да говори тихо.
— Е, какво вино ще ни предложиш, момиче?
— При нас има само ейл, сър.
— Само ейл? Тогава ни донеси най-добрия, който имате, или ще ти го изсипя на главата.
— Разбира се, сър, най-добрия — обеща Моли.
— Искаме и сърнешко печено, от най-крехкото месо, иначе ще ти полея лицето със сос.
— Много добре, милорд! — Келнерката направи реверанс и се отдалечи.
Ан изгледа развеселено мрачното лице на придружителя си.
— Какво очакваше да намериш в тази селска кръчма, Лайл? Изба с отбрани френски вина ли? — Тя се засмя със сребристия си смях, възхитена от шегата си, и Джейк стана още по-подозрителен. Когато дамата беше в такова весело настроение, винаги ги заплашваше опасност.
— Трябваше да хапнем в Лондон — оплака се Хардгрейв.
— Ти мислиш само за ядене! — укори го Ан и се усмихна приятелски на Моли, която вече сервираше ейл и печено.
Джейк не можа да подслуша по-нататъшния им разговор, защото Хардгрейв внезапно понижи глас. Остана само сребристият смях на лейди Ан и Джейк се уплаши от него още повече, отколкото от внезапното пристигане на двамата в „Бялото перо“, което със сигурност не беше случайност.
Моли се плъзгаше колкото се може по-незабележимо около масата на Хардгрейв и Ан, но от бдителния поглед на виконта на убягваше нищо.
— Какво ти става, момиче? Защо си се залепила за нас като репей? Остави ни на мира, нямаме нужда от теб!
Келнерката побърза да изчезне в кухнята. След малко занесе на Джейк нова кана ейл, макар че той не беше поръчвал нищо. Умно момиче, защото го обслужи само за да пошепне в ухото му:
— Изгони ме. Да застана ли пред камината?
— Не, Моли, аз също мога да чувам някои неща. Гледай си работата.
Прислужничката се отдалечи послушно и Джейк чу как Ан настоява пред приятеля си:
— Храни се по-бързо, Лайл! Трябва да изчезнеш оттук, преди да е дошъл Довьо.
— Защо настояваш да говориш сама с него?
— Нали обсъдихме този въпрос — отвърна нетърпеливо тя и извъртя очи. — Знаеш, че когато си нетърпелив, ставаш наистина недодялан. Искаме да сключим сделка и трябва да бъдем много предпазливи. Цяло щастие е, че Довьо отговори веднага на писмото ми…
— Хардгрейв промърмори нещо неразбрано и стана.
— Е, добре, ще чакам отвън. Достатъчно дълго седях в тази мизерна дупка. Имам нужда от чист въздух.
— Не се показвай! — предупреди го още веднъж Ан. — Тази вечер не искам Довьо да те види. Първо трябва да разбера одобрява ли предложението ми.
Сърдитият виконт излезе от кръчмата, а Ан остана на масата, скрила красивото си лице под качулката. Тя отпиваше бирата си на малки глътки и нетърпеливо потропваше с краче по дъските.
Джейк чакаше нетърпеливо и целият трепереше. Нервите му бяха опънати до скъсване.
Мъжете наоколо се смееха, забавляваха се с леки момичета, хвърляха зарове. Най-после вратата се отвори. Влезе възрастен мъж, облечен в прости сиви дрехи. Ала панталонът му беше от гладко кадифе, жакетът обточен с кожи. Не мина много време, докато изпитателният му поглед откри Ан. Той се отправи към масата й, застана пред нея и я измери с подозрителен поглед.
— Вие ли сте дамата, която ми изпрати вест?
— Да, аз съм.
— Мога ли да ви имам доверие?
— Седнете, сър, ще ви разкажа всичко.
Довьо зае място насреща й и тъй като не обичаше бира, отблъсна сърдито чашата, която усърдната Моли му бе поднесла.
— Коя сте вие?
— О, името ми няма нищо общо с това, за което съм дошла. Ще разберете какво имам предвид, когато ви разкажа какво знам. Вие сте осиновеният брат на дук Рочестър, който бе обвинен в заговор срещу краля и загина. Земите му принадлежат по право на единствената му дъщеря, вашата племенница. Въпреки това съм убедена, че вие не сте готов да й върнете управлението. А синът ви…
— Раул! — прекъсна я несдържано Уилям Довьо.
— Точно така. Бедното ви момче е било жестоко излъгано.
— Какво можете да знаете вие за всичко това? — промърмори дрезгаво Довьо.
Ан се приведе към него и котешките й очи заблестяха.
— Знам например, че дукесата е една малка уличница и в никакъв случай не е подходяща съпруга за сина ви!
Мъжът протегна ръка и стисна болезнено китката й.
— Опитвате се да ме шантажирате, така ли?
Ан вдигна учудено вежди и се засмя с обичайния си сребрист смях.
— Да ви изнудвам? Дори напротив, сър! Предлагам ви солидна сума.
— И за какво? — попита подозрително Довьо.
— Както споменах в писмото си, ние с вас имаме общи интереси, милорд. Вероятно най-съкровеното ви желание е племенницата ви да изчезне завинаги от живота ви и да се сдобиете с валиден акт за смъртта й. Така ще станете собственик на земите и богатството и съпругата на сина ви вече няма да бъде трън в очите ви.
Довьо я погледна втренчено, после пое дълбоко дъх.
— Защо ми правите това предложение? Какво ще спечелите вие? От кого ще получа парите?
— О, значи не ми отказвате! — извика щастливо Ан. — Това ме радва извънредно много…
