ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Ондин не можа да разбере защо чичо й цяла сутрин беше в такова мрачно настроение. След заминаването на краля Уилям се появи в къщата само за да заяви, че ще се върне вкъщи късно вечерта. После хвърли унищожителен поглед към племенницата си и изчезна.
На вечеря Ондин не можа да хапне почти нищо. Раул пиеше вино и я наблюдаваше.
— Какво те потиска, скъпа?
— Защо баща ти се държи така странно? Едва не ме оскуба преди влизането на краля, после ме заплаши с убийство. Не забравяйте, че титлата все още принадлежи на мен! Моя работа е дали ще се съглася да я споделя или не. Какво общо има всичко това с чичо Уилям? Кой всъщност иска да стане господар на Довьо Плейс? Ти или той?
— Ако се оженя за дукесата, дукът ще съм аз — отговори предпазливо мъжът и втренчи жаден поглед в гърдите й.
— Значи си твърдо решен да застанеш с мен пред олтара? Защо тогава не ме защити, когато баща ти се нахвърли върху мен като бесен?
— Ти си моя годеница, Ондин, но ми е много трудно да те защитавам, когато ми разказваш само лъжи или полуистини.
Ондин го погледна обвинително.
— За какви лъжи говориш? Признах ти, че съм омъжена, и това е цялата истина. Може би съм направила грешка? Каза ли на баща си? Затова ли ми е толкова сърдит?
— Не. — Раул отмести пълната си чиния, облегна се назад и вдигна крака на масата. — Баща ми не знае нищо за живия ти или мъртъв съпруг. — Той впи поглед в лицето й, в очите му се появи странен блясък. — Разгневи се от вестта, че очакваш дете.
— О… — Ондин помръкна. Как ли беше разбрал чичо й?
— Значи е вярно — въздъхна Раул.
— Да — потвърди тихо тя. Нямаше смисъл да отрича фактите. Изненадата я бе издала.
Раул скочи от мястото си, отиде при нея и улови ръката й.
— Мисля, че татко иска да те убие. Но аз съм на твоя страна. Няма нищо, че очакваш дете. Може дори да го призная за свое. Вече казах на татко, че ще се оженя за теб, и държа на думата си. Ще те направя своя жена, ще стана дук, а ти ще имаш безброй възможности да ми доказваш благодарността си.
Ондин погледна в студените му очи и въпреки успокоителните му думи разбра, че братовчед й е също толкова лош, колкото и баща му. Той щеше по-скоро да убие детето й, отколкото да го признае за свое.
Най-после й стана ясно кой беше издал тайната й. Берта! Тази проклета шпионка със сигурност беше забелязала променящото се тяло на господарката си. Ондин пое дълбоко въздух, издърпа ръката си и сведе глава — не от покорство, а за да скрие изпълнения си с омраза поглед.
— Значи въпреки всичко ще се ожениш за мен? И ще признаеш детето на един обикновен селянин като твое собствено? Постъпката ти е много великодушна, скъпи братовчеде. Толкова съм ти благодарна, че не знам какво да кажа…
Отговорът му хареса. Той седна отново на мястото си и вдигна крака върху масата. Тази вечер най- после се чувстваше като господар.
— Надявам се, че няма да обръщаш внимание на обидите на баща ми.
— Ще се опитам.
— Той може да бъде направо брутален.
— Не се съмнявам в това.
— Аз ще бъда до теб. Бих направил всичко, за да те притежавам.
Ондин вдигна глава и се усмихна.
— Ще имаш и мен, и титлата, и земите.
Раул вдигна рамене.
— Едното върви с другото, нали?
— Докато съм жива, земите ще останат моя собственост.
Мъжът я изгледа сърдито и свали крака на пода.
— Трябва да знаеш, че получавам всичко, което искам! Баща ми ще се подчини на желанията ми. Ако ме слушаш и понасяш гневните изблици на татко, които впрочем си напълно заслужила, всички ще върви добре. Тази вечер сме сами и имаме възможност да…
Ондин скочи на крака.
— Моля те, Раул, не се чувствам добре. Прости ми! Не забравяй, че скоро ще бъдем съединени завинаги. Потърпи поне още една нощ!
Тя не разиграваше театър. Наистина се чувстваше зле, виеше й се свят, лицето й посивя. Очевидно го беше убедила, защото той кимна, макар и колебливо. Ондин прихвана полите си и бързо излезе от трапезарията.
Въздъхна облекчено едва когато зарези след себе си вратата на спалнята си. Къде беше Уоруик? Силните му ръце й даряваха спокойствие и сигурност… Сигурно щеше да дойде при нея и тази нощ и тя щеше да забрави ужасния ден.
Тя се разсъблече, напъха се в нощницата и се мушна под завивките. Скоро очите й се затвориха. В съня й се яви любимото лице на Уоруик, очите, потъмнели от страст, нежните ръце по голата й кожа…
Силен удар с юмрук по вратата я изтръгна от обятията на съня.
— Веднага ме пусни да вляза! — изрева Уилям.
— Само за момент, чичо! — прошепна стреснато младата жена. Скочи от леглото, наметна халата си и вдигна резето.
Уилям се втурна като луд в стаята й, обиколи безмълвно всички помещения, надникна във всяко ъгълче. После се обърна към нея и се ухили подигравателно.
— Скъпо дете, толкова се уплаших за теб.
— Уплашил си се? — попита неразбиращо Ондин и вдигна вежди.
— Разбира се. — Той пристъпи пред камината и протегна ръце към огъня. — Тази вечер бях в селото и хората си разказваха страшни истории за луд убиец, който тероризирал цялата околност. Като чух това, побързах да се върна вкъщи, защото се боях да не се е промъкнал при теб или при някоя от прислужничките.
— Не бива така, скъпи чичо — отговори Ондин и се усмихна презрително. — Много добре знам, че ако наистина имаше луд убиец, ти отдавна щеше да му отвориш широко вратата и да го изпратиш при мен. Вече знам, че си осведомен за всички подробности около миналото ми. Знам, че много ти се иска да ме заровиш със собствените си ръце и се колебаеш само защото не смееш да разсърдиш краля. Защо ми разказа тази смешна история за лудия убиец?
— Не, Ондин… — възпротиви се чичото, после въздъхна примирено и седна в едно кресло пред камината. — За съжаление имаш право. Знам, че чакаш дете. Отвращавам се от онова, което си преживяла. Но проклетият ми син си е втълпил, че трябва да те има, и аз съм задължен да се проявя като добър баща и да те защитавам. Тази нощ ще остана при теб, ще бдя над съня ти и ще прогоня всички зли демони, които те заплашват.
Сърцето й спря да бие. Ами ако Уоруик ей сега се появеше през балконската врата? Уилям щеше да се нахвърли върху него и да го убие. Носеше и пистолет, и сабята си…
— Защо побледня така, скъпа? — попита подигравателно чичото. — Легни си, какво чакаш!
Ондин не беше в състояние да се помръдне. Дали чичо й беше разбрал нещо за Уоруик? Може би се съмняваше в историята, която тя бе разказала на сина му — че е била женена за крадец и е забременяла от него?
Каквото й да беше, тя беше длъжна да предупреди Уоруик. Изведнъж сковаността й изчезна.
— Значи има убиец, който се разхожда на свобода, така ли, чичо? — Тя се втурна към балконската врата, отвори я широко, надявайки се, че съпругът й е долу в снега и ще може да му даде знак.
Уилям я последва светкавично и я дръпна обратно в стаята.
— Легни си веднага! Аз ще спя в креслото.
Много добре… Когато затвореше очи, надвит от умората, тя щеше да бъде спасена.
Ондин се пъхна послушно под завивката и изпрати безмълвна молба към небето: не идвай още, любов
