какво става в трапезарията. Като видя как едрият грубиян понесе господарката му към стаята й, старецът се разтрепери от ужас.
Трябваше веднага да уведоми ковача! Без да си даде труд да вземе наметката си, Джем излезе в двора. Навън цареше леден студ. На няколко пъти се подхлъзна на заледените места, задъха се, но продължи пътя си, без да спре нито за миг.
Не намери ковача в работилницата, затова изтича, олюлявайки се, в къщичката му. Когато прекрачи прага, беше напълно изтощен. Уоруик се втурна да го подкрепи, отведе го до огъня и го сложи на едно столче. После коленичи пред него.
— Какво е станало, старче?
Джем пое шумно въздух.
— Тази сутрин господарката направи опит да се измъкне от къщата, но я хванаха — изпъшка той. — Сър Уилям изпраща сина си в един далечен град. Лейди Ондин беше затворена в стаята й. Беро я отнесе горе и мисля, че по пътя тя загуби съзнание. Онзи грубиян затискаше устата й, защото се опитваше да пищи, но изведнъж замлъкна.
Уоруик изруга задавено.
— Знаех си, че не трябваше да чакаме толкова дълго! Уилям знае кой съм. Не се безпокой, Джем, ще измъкна жена си от лапите му.
Слабото сърце на стареца биеше болезнено.
— Как ще се справите?
— Ще се прехвърля през балкона. Не се страхувай, няма да останеш тук. Сега няма време за дълги обяснения, ще ти кажа обаче следното: Ондин е моя съпруга и аз я обичам повече от всичко на света. Не знаех нищо за това гнездо на оси, преди да дойда тук. Аз съм граф и живея на север, а човекът, чието писмо ми донесе вчера, е най-верният ми слуга. Сега препуска към Лондон, за да уведоми роднините ми. Надявам се скоро да пристигнат в Довьо Плейс, за да ми се притекат на помощ. Надявам се всичко да мине добре и да избягам с дукесата. Ти ще кажеш на брат ми и на братовчеда Клинтън, че графът на Норт Ламбрия ги е помолил да те вземат под своя защита.
Невярващ на ушите си, но безкрайно облекчен, Джем отговори на настойчивия поглед на златнокафявите очи. Все едно дали тази история беше вярна или не — ако някой беше в състояние да спаси дукесата, това беше само този мъж.
— Върни се в къщата — нареди Уоруик. — Скоро ще освободя Ондин.
— Пазете се, милорд.
— Да, разбира се.
Когато дойде на себе си, Ондин разбра, че е в леглото си. Най-после можеше да си поеме свободно въздух. Силите й бързо се възвърнаха и тя скочи от леглото, за да изтича до вратата. Но още щом завъртя топката на бравата, разбра, че резето е пуснато отвън. Имаше само един изход — да се прехвърли през балкона.
Откъм залата долитаха високи гласове и тя се вслуша напрегнато. Раул спореше сърдито с баща си и крещеше, че му е много неприятно да играе ролята на товарно животно и да мъкне отдалече топове коприна.
Ондин престана да слуша. Трябваше да избяга, докато двамата бяха заети с караницата си. Наметна бързо коженото си палто и завърза връзките на шията. Отвори балконската врата и пристъпи към парапета. Съвсем близо растеше стар дъб и Уоруик винаги се качваше и слизаше по стъблото му. Дали и тя щеше да се справи? Заскрежената земя беше толкова далече, а тънката снежна покривка нямаше да намали силата на удара. Не можеше да скочи. Решена на всичко, тя посегна към един студен клон и се прехвърли през парапета. Когато краката й увиснаха във въздуха, едва не изпищя. После обаче, изпълнена със смелостта на отчаянието, протегна ръце към дебелото стъбло и се спусна надолу, опитвайки се да не мисли за падането. Малко преди да достигне земята, загуби опора и падна в снега. Изправи се с усилие и хукна към занаятчийските работилници.
Вратата на ковачницата зееше отворена. Смеейки се и плачейки едновременно, Ондин се втурна вътре и извика името на Уоруик. Мъжът й не беше там. Тя затвори вратата и закрачи неспокойно напред-назад. Къде ли беше отишъл?
През това време Уоруик се изкатери гъвкаво по стария дъб и се преметна през парапета. Не намери Ондин в спалнята и, а вратата се оказа зарезена отвън. Той се върна бързо на балкона, огледа се внимателно и скоро откри следите от обувките й по снега.
Тази негова жена! Не беше понесла пленничеството си и бе успяла да се спаси сама. Докато имаше искрица живот в нея, тя щеше да се отбранява. Толкова обичаше бойкия й дух и беше бесен от лекомислието й! От гърлото му се изтръгна дълбока въздишка. Той се прехвърли отново през балкона и се спусна по дъба. Когато мина покрай голямата зала, чу гневни гласове, но не им обърна внимание и продължи пътя си към ковачницата. Трябваше веднага да отведе Ондин.
Ако беше чул за какво се караха бащата и синът, Уоруик сигурно щеше да се уплаши. Слава Богу, Джем слушаше внимателно. Раул повтаряше непрекъснато, че не е товарно животно, докато накрая бащата му предложи да вземе със себе си един слуга и да натовари него с топовете коприна.
Най-после синът отстъпи и забърза към кухнята, за да вземе провизиите за из път, които Джем вече беше приготвил. Нетърпелив да тръгне най-после, той издърпа торбата от ръцете на стареца.
— Ковачът! — промърмори доволно той. — Да, той ще ме придружи. Силен е и ще се справи…
Щом младият господар излезе от кухнята, Джем се втурна към задната врата. Не му оставаше нищо друго, освен отново да излезе в студа.
Най-после вратата на ковачницата се отвори и Ондин се хвърли в прегръдката на мъжа си.
— О, любов моя, трябва веднага да се махнем оттук! Миналата нощ едва не умрях от страх. Уилям прекара цялата нощ в стаята ми. Сигурно знае нещо и…
Уоруик я отблъсна назад и я погледна гневно.
— Уоруик! Не разбираш ли? Трябва да бягаме…
— Много добре разбирам, скъпа. — Той се обърна към камината, хвърли още дърва в огъня и погледна жена си отстрани. Колко красива изглеждаше, огряна от огъня, златночервената коса разпиляна по меките кожи на палтото…
— Тръгваме след минута. Чиракът отиде да изведе от обора старата кранта, която купих. За съжаление нямах възможност да взема Дракон в Довьо Плейс. Едно толкова благородно животно не е подходящо за обикновен ковач. — Хладна усмивка заигра по устните му. — Трябва да побързаме. С нетърпение очаквам да те просна на леглото и да те напляскам здравата!
— Уоруик, защо… — заекна уплашено Ондин.
Графът се изсмя тихо.
— Бедната ми, ти не знаеш дори половината от тази грозна история. Тази вечер ще те упоят с някакъв прах, за да те продадат на стария ми враг Хардгрейв. Чичо ти вече се е приготвил.
— Хардгрейв? — прошепна объркано Ондин. — Нищо не разбирам…
— Джейк имаше задачата да седи в селската кръчма и да наблюдава какво става наоколо. Вчера неочаквано пристигнали лейди Ан и виконт Хардгрейв. Той подслушал разговора им и разбрал, че знаят къде се намираме. Планът им е да отърват Уилям от теб, като го убедят да те продаде на Хардгрейв. А щом преодолея мъката от загубата на съпругата си, Ан се надява да падна отново в нейните широко отворени обятия. Тя обаче не знае, че Хардгрейв е решил да ме убие. Първата сделка е сключена между нея и Довьо, втората обаче е дело лично на Хардгрейв и ако красивата малка приятелка на Джейк е разбрала добре…
— Каква приятелка?
— Казва се Моли и е келнерка в кръчмата. Тя подслушала разговора между Хардгрейв и чичо ти. Хардгрейв ще дойде тук още днес на обед и ще ме убие. Ан ще узнае това едва когато съм мъртъв — и когато открият в Лондон твоя труп. В действителност Хардгрейв възнамерява да те отведе във Франция и
