щом ти се насити, да те продаде на някой търговец на бели робини.
Ондин поклати невярващо глава и Уоруик се усмихна мрачно.
— Братовчед ти няма представа какво се готви. Той е толкова влюбен в теб, че чичо ти е решил да го изпрати по-далеч, за да не му създаде проблеми.
— О… — прошепна безсилно Ондин. Все още не вярваше на ушите си.
Уоруик пристъпи бавно към нея.
— Изненадана си, нали? Знам още много неща, любов моя. Така например, че Довьо би предпочел да те види мъртва, а не робиня на някой султан. И причината е, че чакаш дете! — Гневът заплашваше да го надвие.
— Уоруик, аз…
— Не ме гледай така невинно! Аз не съм някой болен от любов глупак, който ще се остави на омагьосващата ти усмивка! Щом се озовем на сигурно място, ще те напердаша, както заслужаваш. Как можа да ме напуснеш, да избягаш от дома ми с моето дете под сърцето си?
— Не знаех, че съм бременна, не разбираш ли! — изплака отчаяно тя и обви с ръце шията му. — Кълна ти се! Но сигурно и това нямаше да ме спре. Ти беше решил да ме изпратиш в Колониите…
— След онази нощ се отказах. Как не можа да го разбереш?
— Ти дори не каза, че ме обичаш!
Уоруик я привлече към себе си и нежно целуна полуразтворените й устни. Усмивката му беше пълна е тъга.
— Сладката ми, аз те обичам повече от всичко на света. Въпреки това съм изкушен да те напляскам, за да запомниш веднъж завинаги, че ми дължиш послушание.
— О, Уоруик! — Ондин се сгуши в него и се засмя щастливо. — Толкова те обичам…
Изведнъж вратата се отвори с трясък.
— Курва! — прозвуча дрезгав вик и Ондин се стресна до смърт. Уоруик не успя дори да се обърне. Проехтя пистолетен изстрел и Ондин изпищя пронизително, когато куршумът прелетя покрай бузата й и се заби в стената.
От слепоочието на Уоруик бликна кръв, ръцете му увиснаха безсилно и той се свлече на земята. Без да обръща внимание на бесния Раул, Ондин коленичи до мъжа си. Отчаянието й беше безгранично. Не, той не биваше да умре…
— Уоруик! Божичко, Уоруик… — Тя посегна към фустата си, за да откъсне парче и да го превърже, да спре кръвотечението.
— Курва! — Раул я сграбчи за рамото и я вдигна. Ондин изпищя и го блъсна с все сила, после захапа ръката, която я стискаше като в клещи. Раул я пусна, изруга грозно и с все сила я зашлеви през лицето. Ондин се олюля и се отпусна на тънкия матрак в ъгъла. Като през мъгла видя разкривеното от гняв лице на братовчед си.
— Нещастният ти любовник е мъртъв, Ондин! Значи с него си прекарвала нощите си, а мен непрестанно отблъскваше! Сега обаче край, веднъж завинаги! Негодникът получи справедливо наказание, а ти ще се каеш горчиво за глупостта си!
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Ондин се взираше равнодушно пред себе си. Вече нищо нямаше значение. Болката беше убила всички останали чувства. Уоруик беше мъртъв. Под главата му бавно се образуваше локва кръв. Нямаше смисъл да се бори. Животът й не струваше нищо след смъртта на мъжа й.
— Курва! Подла змия! Погледни ме! — Раул я зашлеви още веднъж и я издърпа да стане от леглото. Тя го погледна с празни очи и по лицето й не трепна нито мускулче. — По дяволите, ще те принудя да ме погледнеш! — Той издърпа кожата от раменете й и когато усети как жадните му ръце разкъсаха корсажа на роклята й, Ондин се изтръгна рязко от безучастността си.
Не, тези ръце, изцапани с кръвта на баща й, а сега и на съпруга й, нямаше да я докоснат никога! Тя се хвърли срещу братовчед си с гневен вик, заудря го с юмруци, изрита го болезнено, но силите й не стигнаха да се освободи. Той я блъсна на земята и легна отгоре й. В същия момент вратата се отвори с трясък.
— Раул! — изгърмя Уилям Довьо, сграбчи сина си и го издърпа от Ондин.
Раул стана и погледна объркано баща си.
— Тази подла курва… Спала е с мръсния ковач, а с мен се държеше като…
— Знам това.
— Ти… ти си знаел?
— Трябва да се отървем от нея.
— Не, аз я искам. Защо да се откажа от нещо, на което вече са се наслаждавали други мъже?
— Разбира се, ще я имаш — успокои го Уилям, — но не насила. Не искам да я нараниш.
— Да я нараня? Направо ще я разкъсам!
Ондин се надигна замаяна и видя Джем на вратата. Какво правеше тук старият слуга?
Уилям избута сина си настрани, приведе се към нея и докосна зачервената й, подута буза.
— Чуй ме добре, Раул! Достатъчно проблеми ми създаде. Един човек ми даде много пари, за да убие проклетия ковач, а ти го лиши от отмъщението му. Сега ни остава само Ондин. Ще я продадем скъпо и прескъпо, но трябва да бъде цяла и невредима.
— Не! Няма да я дам!
— Да не искаш да се ожениш за нея, въпреки всичко?
— Не, това не. Ще я задържа като своя любовница.
— Е, добре, ще ти позволя да се позабавляваш с нея, но един-единствен път. Скоро ще пристигне един господин, който плаща добри пари за нея. Червеното петно на бузата ще охладим със сняг, за да изчезне. Върви си вкъщи, аз ще заповядам да отнесат Ондин в покоите ти. — Раул смръщи чело и баща му заповяда енергично: — Изчезвай оттук! Ако искаш да я имаш, не си губи времето!
Когато Раул се обърна към вратата, Джем побърза да изчезне. Ондин не можеше да проумее чутото. Разумът й беше все още замъглен. Уилям се приведе към нея и опря в гърлото й нож. Тя се засмя и от очите й рукнаха сълзи.
— Колкото по-бързо ме убиеш, чичо, толкова по-благодарна ще ти бъда.
Мъжът се ухили и плъзна тънкото острие между гърдите към корема й.
— Ти май забрави нещо? В теб расте детето на любимия ти. Защо искаш да го вземеш в гроба?
Бебето! След като Уоруик загина по нейна вина, тя трябваше да спаси поне детето му! Но как — след като се готвеха да я продадат на Хардгрейв?
Уилям очевидно отгатна какво ставаше в главата й, защото се изправи и заговори подчертано спокойно:
— Докато в теб има живот, все още съществува надежда. Придружи ме сега в къщата или ще те убия на място.
Ондин разбра, че чичо й говори сериозно. Надигна се с усилие, олюля се и едва не падна. Уилям я подкрепи и тя успя някак да се задържи на собствените си крака. Дори не усети, когато той загърна раменете й с меката кожа.
Без да хвърли поглед назад, тя излезе от стаята. Ако беше видяла още веднъж как Уоруик лежи в собствената си кръв, щеше да пожелае смъртта въпреки детето.
Джем, който дебнеше отвън, се отдръпна бързо и Уилям не го забеляза. Той стисна ръката на Ондин, поведе я към къщата, но изведнъж спря и изруга гневно. Ондин се огледа и откри каретата, която тъкмо беше спряла пред входната врата.
Хардгрейв слезе, закрачи тежко през падналия сняг и застана пред тях. Повдигна брадичката на Ондин, за да разгледа подутата й буза, после сърдито се обърна към чичо й:
— По дяволите, Довьо, нали казах да не я докосвате!
— Само една малка синина. Много скоро ще изчезне…
— А Чатъм?
— За съжаление умря. Аз…
— Жалък измамник! Казах ви, че искам лично да го пратя на онзи свят!
