моя, не идвай още!
Уоруик не се появи цялата нощ. На зазоряване Ондин, все още будна, трепереща с цялото си тяло, се взираше отчаяно в полумрака и очите й се пълнеха със сълзи. Какво беше станало с любимия й?
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ондин остана в леглото си, докато слънцето изгря и прогони тъмните сенки. Отчаяна, тя се питаше какво бе накарало чичо й да я охранява през цялата нощ. Дали подозираше нещо? И защо Уоруик не дойде? Дали се страхуваше от подозрителния Уилям Довьо и бе предпочел да не се прекачва през балкона, за да не го заловят? Или му се беше случило нещо лошо?
Трябваше непременно да разбере какво е станало с мъжа й. Съвсем тихо, за да не събуди чичо си, тя стана, облече се и горещо се помоли резето да не изскърца, когато го вдигна.
Едва когато затвори зад себе си вратата, Ондин въздъхна облекчено. Хукна надолу по стълбата, но спря на последната площадка. Раул беше в залата и даваше заповеди на някакъв арендатор. За щастие не бе чул стъпките й. Трябваше да мине през кухнята. Сигурно щеше да срещне някои от слугите. Дано поне Берта и Беро не бяха между тях…
В кухнята имаше само двама души — едно младо момиче, което печеше на огъня угоен петел, и Джем, стария, верен приятел.
— О, Джем! — пошепна през сълзи Ондин. Старецът се обърна, остави ножа за рязане на хляб и при вида на Ондин лицето му светна от радост.
— Милейди! — Той хвърли бърз поглед към момичето, което не им обръщаше внимание, и пристъпи към господарката си. — Имам вест за вас — от ковача. Днес ще ви отведе оттук. Елате преди обед в къщичката му зад ковачницата.
Прещастлива, Ондин кимна и благодари на небето. Уоруик беше жив и здрав!
— Много се радвам, че дойдохте тук — продължи Джем. — Защото нямах представа как ще стигна до вас… Внимание, милейди!
— Дукесо! — Гласът на Берта проехтя зад гърба и. — Вече сте облечена? Носите даже и хубавата си кожа. Вероятно смятате да излезете?
— Да, Берта. — Ондин се обърна към нея и я изгледа високомерно. — Тази къща е ужасно задушна и ме потиска. Имам нужда от чист въздух.
Когато понечи да тръгне към изхода, камериерката дръзко я хвана за ръкава. Ондин изгледа отвратено късите й, дебели пръсти. Презрителният поглед не направи ни най-малко впечатление на жената.
— Не бива, дукесо! Чичо ви ви чака. Бедният човек беше полудял от тревога, когато се събуди и установи, че сте изчезнала. След като ви е охранявал цяла нощ!
— Ще изляза да се поразходя преди закуска.
Камериерката не я слушаше.
— Беро! — извика тя. — Беро!
Едрият, широкоплещест мъж се появи на вратата.
Ондин не се усъмни нито за миг, че тези двамата бяха решени да я отведат при чичо й дори и насила. Тя вирна гордо брадичка, махна ръката на Берта от рамото си и изтръска сребърната лисица, сякаш се беше замърсила. Най-добре да се подчини, поне засега. След закуска щеше да предприеме нов опит за бягство.
Без да се съпротивлява, тя тръгна пред слугите към големия салон, където я очакваха Уилям и Раул.
Чичо й — доста раздърпан, след като беше прекарал, нощта в неудобното кресло — веднага се развика:
— Неблагодарно дете! След като цяла нощ бдях над теб!
— Какво става тук? — учуди се Раул.
— В селото говореха, че се появил някакъв луд убиец, който предпочитал младите и красиви жени. Затова прекарах нощта в спалнята на годеницата ти, за да я пазя. Берта, вземи коженото палто на господарката си!
— Луд убиец ли? — попита уплашено Раул.
Камериерката пое палтото на Ондин и се оттегли в ъгъла.
— Не се страхувай — побърза да го успокои Уилям. — Ще охраняваме Ондин денонощно.
— Ти си невероятен лъжец, чичо! — изфуча разярено Ондин. — А ти, Раул, си лековерен глупак! О, как копнея за малко чист въздух!
— След закуска ще се разходим заедно — обеща братовчед й.
— Съжалявам, но няма да имаш време, сине — намеси се баща му. — Трябва да заминеш за Фремингам.
— О, не! Това са почти два дни път! — възпротиви се Раул. — Какво ще правя там?
— Ще се срещнеш с един испански търговец, който предлага най-прекрасните коприни на Изтока.
— За какво са ни коприни?
— За сватбата ви, глупчо!
— О, да, искам нови дрехи! — извика Ондин и запляска с ръце. Ако Раул заминеше, възможностите й да се промъкне до къщата на ковача се увеличаваха.
— Защо търговецът не дойде у нас? — продължи да възразява Раул.
Баща му поклати решително глава и погледна многозначително към слугите. Не беше редно да започват спор в тяхно присъствие.
— Беро! Берта! Погрижете се за закуската! — Двамата излязоха и той се обърна отново към сина си: — Венчавката ви ще бъде голямо обществено събитие. Бъдещата ти съпруга трябва да бъде снабдена с всичко необходимо. Ти, разбира се, също.
— Това са женски работи — промърмори Раул. След малко очите му светнаха. — Ондин може да ме придружи.
Младата жена едва не изпищя. В този момент се появи Джем, за да вземе от масата празната табла. Когато я изпусна с голям шум на пода, Уилям побесня от гняв:
— Върни се веднага в кухнята, несръчен глупако!
След като Джем излезе, той се обърна сърдито към сина си:
— Не, Ондин ще остане тук. Нямам й доверие. Докато месецът измине и сватбата ви стане факт, аз нося отговорност за годеницата ти. След това можеш да правиш с нея, каквото искаш.
— Не възразявай срещу желанията на баща си, Раул — помоли тихо Ондин и седна на масата.
— Щом така трябва… — съгласи се неохотно той.
Сервираха им закуската и Уилям и синът му също заеха местата си. След като се нахраниха, Раул се прибра в стаята си, за да се приготви за дългото пътуване. Ондин се прозя и отмести стола си.
— Тази задуха ще ме убие. Ако не искам да заспя на този стол, трябва най-после да изляза малко на чист въздух. Искам да се ободря.
Уилям стисна китката й и се ухили злобно.
— Никъде няма да отидеш, мила ми племеннице.
— Искам само да поизляза в двора…
— Искаш да изтичаш при любовника си, но моите планове са други. Ще се оттеглиш в стаята си и ще стоиш там.
— Не! — извика стреснато Ондин. Какво знаеше чичо й? Опита се да се откъсне от ръката му и успя, но се оказа, че се е зарадвала твърде рано. Беро застана зад стола й и я вдигна без усилия във въздуха. Когато отвори уста, за да изпищи, голямата ръка на слугата затисна устата й.
— Не й причинявай болка, човече! — изръмжа Уилям. — Трябва да я предам в добро състояние.
Беро кимна и я понесе нагоре по стълбите. Всички опити за съпротива останаха неуспешни.
Въпреки предупреждението на Уилям той затискаше устата й така здраво, че много скоро й се зави свят. Ондин въздъхна и загуби съзнание.
Джем беше изпратен в кухнята, но си беше намерил работа в съседната стаичка, за да може да следи
