— Обяснете ми най-сетне подробностите! — изфуча ядно той.
— Един джентълмен, който е мой приятел, е влюбен в момичето и е готов да пожертва значителна сума…
— И дума не може да става! Племенницата ми ще избяга и ще се върне в Довьо Плейс.
Ан поклати глава.
— Приятелят ми няма да го допусне. Той смята да я отведе във Франция. А когато й се насити, ще я продаде на друг, разбира се, с известни загуби, може би на някой капитан, който снабдява арабските хареми с красиви европейки.
— Значи ще я оставите жива.
— Да, но не като дукеса, а като наложница на някой султан.
Довьо се поколеба, после се облегна назад и изгледа несигурно Ан.
Тя се усмихна, сложи на масата кожена кесия и пошепна:
— Пълна е със злато! Пипнете я!
Очите му заблестяха, колебанието изчезна. Ръката му се стрелна към кесията, претегли я, после той се приведе и надникна вътре. Извади една монета, захапа я и скри кесията в джоба си.
— Все още не знам какво ще спечелите вие от тази сделка.
— О! — усмихна се жената. — Бъдете уверен, че няма да остана с празни ръце.
— Кога ще организираме отвличането? И как?
— Утре вечер приятелят ми и аз ще пристигнем в Довьо Плейс със затворена карета и ще вземем племенницата ви. Най-отдолу в кесията ще намерите шишенце с прашец. Разтворете го във виното на дукесата. Погрижете се да я изпратите по-рано в покоите й, защото само час след като погълне прахчето, ще спи като мъртва.
— И как ще обясня изчезването й… По-точно, как ще обясня на краля, че е умряла?
— О, това не е трудно. Вероятно имате слугиня, която може да се преоблече като племенницата ви. В други ден сутринта ще излезете извън имението. По пътя момичето ще изчезне. Ще се върнете вкъщи много разстроен и ще заявите, че са ви нападнали и дукесата е била отвлечена. Ние с приятеля ми ще уредим в Лондон да намерят труп и да го разпознаят като лейди Довьо, дукеса Рочестър.
— А какво ще кажа на сина си?
— Изпратете го по-далеч! Измислете му някаква работа, за да не присъства на отвличането.
Довьо се взираше замислено пред себе си.
— Мисля, че е възможно…
— Разбира се, че е възможно, сър. — Ан се усмихна пленително. — И внимавайте за ковача си! Утре вечер не бива да ви се пречка в краката.
— Защо? — Довьо беше напълно объркан. — Какво общо има тук ковачът?
Ан се засмя — доста нервно, както реши Джейк, но тя имаше всички основания да е неспокойна.
— Нищо… Исках само да кажа, че той е едър и силен и би могъл да ви създаде ядове.
Това обяснение не беше достатъчно за Довьо, но Ан отказа да говори повече. Мъжът посегна към чашата с ейл, която по-рано беше отказал, и я изпи на един дъх, лицето му се разкриви в гримаса.
Ан го гледаше втренчено.
— Ако следвате точно указанията ми, всичко ще мине добре. Нали искате племенницата ви да изчезне завинаги?
— О, да!
Жената се облегна назад и се усмихна тържествуващо.
— Още ейл! — извика тя и махна с ръка на Моли.
— Не, аз пих достатъчно — отговори Довьо, стана и погледна в блестящите й очи. — Мадам, няма да ме омагьосате с красотата си. Ако планът не успее, ще ви искам сметка — и ще убия вас вместо Ондин!
Ан не позволяваше да я сплашат толкова лесно.
— Планът ще успее, защото аз много държа на това. Повярвайте ми — смъртният акт означава много повече за мен, отколкото за вас!
Страстният й тон вероятно го убеди, защото той кимна безмълвно и излезе от кръчмата.
Джейк едва се сдържаше. Не смееше да мръдне от мястото си, защото лейди Ан щеше веднага да го познае. Трябваше да чака връщането на Хардгрейв и оттеглянето им. Едва тогава можеше да уведоми Уоруик.
Минутите минаваха мъчително бавно. Лейди Ан скоро стана нетърпелива и забарабани с пръсти по масата. Очите й непрекъснато търсеха вратата.
Най-после влезе Хардгрейв, застана пред камината и се зае да топли премръзналите си ръце.
— За Бога, къде беше толкова време? — изсъска вбесено Ан.
— Поразходих се малко наоколо и изобщо не забелязах колко време е минало. Уреди ли работата?
— Да, разбира се!
Мъжът кимна доволно.
— Тогава е време да се махнем от тази противна кръчма, скъпа моя.
Виконтът хвърли няколко монети на масата. Когато Ан се изправи, той сложи ръка на рамото й и я изведе навън.
Джек скочи от мястото си и в този миг при него дотича Моли. Ръцете й бяха почервенели от студа. Лицето й издаваше възбуда.
— Имам нужда от помощта ти, мила… — започна развълнувано Джейк.
— Да, и то спешно! — прекъсна го задъхано тя. — Видях през кухненския прозорец как онзи нахалник се разхожда отвън. Знаех, че се интересуваш от него, и реших да открия дали не замисля някоя подлост. Промъкнах се навън…
— В този студ! Добро момиче!
— Млъкни и слушай! Когато Довьо излезе, другият мъж му препречи пътя и започна да му разказва за приятеля ти…
— За Уоруик ли? — Джейк я погледна изумено.
— Точно така. Той не е ковач, нали?
— Извинявай, излъгахме те, но…
— Нямаш доверие в бедното момиче от кръчмата, знам. Но сега не ти остава нищо друго.
— Разбира се, че ти имам доверие, Моли. За Бога, разкажи ми какво си чула!
— Ами, онзи надменен джентълмен обясни на Довьо, че е приятел на дамата, с която Довьо е говорил вътре, и също участва в сделката. След това заяви, че ковачът бил любовник на дукесата. Довьо се закле да го убие. Другият джентълмен му каза, че това било негова работа, обаче жената в кръчмата не бивало да знае нищо за предстоящото убийство. Той настоя на своето, макар че Довьо се разбесня. Рече му, че имал по-стари права от него, защото от години искал смъртта на Уоруик. Най-после Довьо се успокои и джентълменът му даде пакетче с някакъв прашец, който да изсипе в бирата на ковача. Само след минути мъжът щял да падне като отсечено дърво. Всичко това ще стане утре вечер.
— О, Моли! — Джейк я ощипа по бузата и я целуна звучно по устата. — Ти си цяло съкровище!
— Аз те харесвам, Джейк, и ти го знаеш.
— Трябва веднага да уведомя Уоруик — промърмори загрижено дребосъкът. Моли се засмя и се настани удобно в скута му.
— Аз съм много по-ценна от златото, повярвай ми! Сестра ми е омъжена за сина на един стар слуга в Довьо Плейс. Тя ще помоли стария Джем да предаде на Уоруик писмо от теб. Добрият Джем и без това остана в имението само защото през цялото време се надяваше, че дукесата ще се върне. Той ще направи всичко, за да й помогне.
— Донеси ми перо и мастило, момиче, бързо! Знаеш ли какво? Ти току-що завладя не само моето сърце, но си спечели и един верен приятел — а той е най-близкият човек на краля! Сигурен съм, че ще получиш богато възнаграждение.
Моли го ощипа възмутено по ухото.
— Да не мислиш, че го правя за пари? Само от любов към теб, глупчо!
