името на баща ми ще се свързва винаги с дело, което не е извършил.
— Все пак знаеш, че Чарлз вярва в невинността ти. Нали си говорила с него.
— Нямаме доказателства. Мога да ги набавя само аз.
Уоруик помълча малко и попита:
— Ясно ли ти е какво мога да направя? Имам пълното право да дойда тук с кралски войници и да изискам връщането ти в Чатъм Менър. Все едно дукеса или не — ти си моя жена.
— Уоруик, моля те! Имам само месец време, докато ме принудят…
— Да станеш съпруга на двама мъже, скъпа моя.
Ондин навлажни с език пресъхналите си устни и нервно поклати глава.
— Никога няма да се съглася да стана жена на Раул.
— Когато те видях тази сутрин с братовчед ти, останах със съвсем друго впечатление. Знаеш ли колко ми се искаше да го просна на земята?
— Уоруик, аз трябва да намеря подправените документи и да докажа невинността си.
— Няма да издържа цял месец да те гледам с него.
Сърцето на Ондин заби лудо.
— Ще си заминеш ли, без да се намесваш?
— Напротив, ще остана тук, за да се намеся, когато отидеш твърде далеч. Не ми харесва това, което правиш. Постъпката ти е лекомислена и опасна. Няма да напусна Довьо Плейс. Ще те охранявам ден и нощ. Давам ти две седмици, не цял месец.
— Две седмици!
— Датата на сватбата наближава, скъпа моя, и положението ти става все по-опасно. Ако ти наредя да изоставиш някои дейности, които са твърде рисковани, ти ще се подчиниш веднага и няма да действаш въпреки волята ми, разбрахме ли се, скъпа?
— Момент, момент! — отговори възмутено Ондин. — Както междувременно си разбрал, аз не съм крадлива селянка, а дукеса Рочестър и няма да ти позволя да ме командваш като…
— Даже ако във вените ти течеше кръвта на стотина кралици, щеше да ми бъде все едно. Ти ще ме слушаш, защото си моя съпруга и аз съм длъжен да те защитавам — и защото няма да позволя никой друг да притежава онова, което е мое.
— О, Уоруик, толкова ли не разбираш? Ти си в голяма опасност!
— Тихо! — изсъска внезапно мъжът и впи поглед във вратата. Ондин напрегна слух и също чу отдалечаващи се стъпки.
— Изчезвай оттук, моля те! — пошепна уплашено тя. — Побързай!
Уоруик поклати глава.
— Тази нощ ще остана при теб.
— Недей, моля те!
— Ти си моя жена, Ондин.
— Не и тук…
— Навсякъде.
— Но… ти си толкова мръсен.
— Все ще ме изтърпиш.
— Моля те, Уоруик, иди си най-после…
Протестът беше безполезен. Той се приведе към нея, устните им се срещнаха и въпреки цялото си отчаяние Ондин потъна в морето на насладата. Целувката беше дълга, нежна и в същото време страстна. Когато се изправи, Уоруик се усмихна меланхолично.
— Значи не си толкова недоволна да ме видиш отново?
— Не съм — призна тихо тя.
Той свали нощницата от раменете й и впи устни в меката гръд.
— О, мила, толкова те обичам!
— Уоруик… — Изумена, Ондин обви с ръце врата му. Тъмните облаци се разпръснаха в миг и отстъпиха мястото си на блестяща слънчева светлина.
— Все едно крадла или дукеса, аз те обичам с цялото си сърце.
Той я притисна страстно до гърдите си и очите й се напълниха със сълзи. Време беше и тя да му признае любовта си.
— Въпреки това те моля да ме напуснеш. Не можеш да останеш цялата нощ с мен, твърде рисковано е.
— Да, може би си права. — Той я целуна още веднъж и се изправи неохотно. — Скоро ще се видим отново, живот мой.
Не смеейки дори да диша, Ондин го изчака да се прехвърли през парапета и да скочи на земята. Пръстите й несъзнателно опипваха набъбналите от целувката устни.
Уоруик я обичаше! Оттатък ужаса, който трябваше да преживеят, ги очакваше щастливо бъдеще заедно.
На следващата сутрин тя стана с ново чувство за сигурност. Веселият й смях събуди подозренията на Берта, но днес нищо не беше в състояние да я разтревожи.
След закуската чичо й и синът му се оттеглиха както обикновено в работната стая и Ондин побърза да претърси отново спалнята на Уилям. Тя се зае за работа с ново усърдие, прегледа основно всички чекмеджета и лавици, но между многото документи не откри онези, които й трябваха. Взе в ръка една попивателна, оставена на писалището, и изведнъж се вгледа внимателно в нея.
Може би фалшифицираните писма наистина не бяха тук, но пък бяха изработени в тази стая. Чичо й Уилям се бе упражнявал да подписва племенницата си тук, на това писалище. Това личеше ясно по буквите, отпечатали се на попивателната. Доказателството беше повече от очевидно!
Много й се искаше да вземе попивателната, но чичо й щеше да забележи липсата и да вземе мерки за намирането й. Затова Ондин остави всичко, както си беше, и се върна в покоите си. Берта почука на вратата й само след няколко минути.
— Сър Раул ви очаква.
— Благодаря. — Ондин слезе в салона.
Тази сутрин Раул беше в отлично настроение.
— Донеси кожата на лейди Ондин, Берта! — заповяда той на камериерката, която стоеше на стълбата и ги наблюдаваше. — Излизаме на разходка.
Жената се подчини, донесе палтото на господарката си и я загърна в него, а Раул собственоръчно сложи качулката на главата й.
Той я поведе право към стаичката зад ковачницата и Ондин го последва с нарастващ ужас.
— Недей, Раул, тази стая е толкова неуютна!
— Но е единственото място, където можем да разговаряме необезпокоявани.
О, само да знаеше кой ги подслушва… Ондин не се съмняваше, че Уоруик е напрегнал слух. Това затрудняваше допълнително намерението й да играе театър.
Двамата седнаха на пейката и Раул улови ръцете й.
— Искам да ми разкажеш всичко за мъжа си, Ондин. Как изглежда? Как се казва? Къде го срещна за първи път? Искам да го намеря веднага.
— Той… ами той е с руса коса. Светлоруса. Има сини очи. Вероятно е северняк.
— Името му?
— Том.
— Том кой?
— Том Милър. Баща му притежава малка мелница, но Том смяташе, че работата е твърде трудна за него и се присъедини към банда крадци. Ако още не са го обесили, сигурно се крие в гората край Уестминстър.
— Ще го намеря и ще му видя сметката. Така вече нищо няма да стои между нас. Дай ми само една целувка! Почувствай жарките ми устни, страстта на сърцето ми! Искам да те помилвам, да…
Изведнъж вратата на ковачницата се отвори с трясък. Уоруик влезе в стаичката, стиснал в ръка
