— Какво се е случило? — Той я привлече към себе си и тя се уплаши, че ще последва настойчива целувка. Очевидно обаче братовчед й беше решил да прояви внимание и търпение.
— Аз те излъгах — пошепна тя. — Когато се скрих в гората, един мъж ме намери и ме взе под своя закрила. Станах негова жена. Е, поне тогава вярвах, че сватбата ни е законна. Избягах му, защото беше недодялан селянин. Ако все още е жив, не мога да се омъжа за теб — не и преди той да умре или женитбата да се анулира. Трябва да го намерим.
Раул я изгледа невярващо.
— Значи не си невинното момиче, за което те смятах? Защо ме отблъскваш тогава?
— О, не, Раул! — Ондин прехапа устни и се постара да се разплаче. — Боя се за безсмъртната си душа, затова не мога да легна в обятията ти, докато съм жена на друг. Ако баща ти нареди да ме прегледа лекар, ще бъдем принудени да се разделим. Той няма да ни позволи да се обичаме…
— Люби ме тук! Сега!
— Готова съм, Раул! Но безсмъртната ми душа…
— По дяволите твоята безсмъртна душа! — изграчи възбудено младежът.
Никой от двамата не забеляза, че до отворената врата е застанал едър мъж и подслушва разговора им. Обзет от див гняв, Уоруик все пак успя да се овладее и устоя на желанието си да просне Раул Довьо на земята с. Един-единствен юмручен удар. Търпение, само търпение, внушаваше си той. Макар че му беше безкрайно трудно да се удържа, докато гледаше прекрасната си съпруга в ново палто от сребърна лисица да флиртува безсрамно с този негодник.
Раул коленичи пред Ондин си и заговори с жар:
— Татко няма да ти стори нищо, кълна ти се! А аз ще намеря мъжа ти в най-скоро време! Вярвай ми!
— Да, Раул, да! Много съм ти благодарна! — Ондин се усмихна и помилва косата му. После го улови за ръка и двамата излязоха от стаичката.
Придобила нова самоувереност, Ондин се държа на вечерята по-очарователно от всякога. Нахрани се с голям апетит, бъбрейки възбудено с Уилям и Раул. После им посвири на спинет, а преди да се оттегли в покоите си, разреши на Раул да я целуне по бузата и се изчерви като девица. Чичото я придружи до горе и когато спряха пред вратата на стаята й, отбеляза подозрително:
— Промяната в теб ме смайва, дукесо. По всичко личи, че е искрена.
Правейки се на обидена от съмненията му, Ондин вдигна вежди.
— Реших, че е време да заживея по свой вкус, чичо. Пък и какво бих могла да постигна срещу вас двамата? Кой ще ме закриля, кой ще се грижи за мен, ако ви няма?
— Значи най-после си се примирила със съдбата си?
— Нещо повече, дори съм доволна.
Уилям кимна, макар да не беше напълно убеден, и се запъти към покоите си.
Ондин зарези вратата на стаята си и се изсмя злобно. Съблече се, тананикайки весела песничка. Облечена само в тънка долна риза, тя се изтегна на леглото. На следващата сутрин щеше да претърси отново стаята на чичо си. Този път щеше да бъде по-внимателна и да си даде повече време.
— Добър вечер — проговори дълбок глас и я изтръгна рязко от мислите й. Ондин се сви на кълбо, притисна с ръка лудо биещото си сърце и огледа стаята, огряна само от бледата светлина на малката настолна лампа. На тоалетната й масичка седеше едра фигура и люлееше дългите си крака.
Господи, кой беше този непознат? Ондин отвори уста, за да изпищи, но мъжът се втурна към нея и силната му ръка затисна устните й.
— Тихо, графиньо — или дукесо, както ще трябва да те наричам за в бъдеще! Не се страхувай, аз съм — недодяланият селянин, за когото бе принудена да се омъжиш!
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
— Уоруик! — прошепна смаяно Ондин, когато графът свали ръката си от устата й. Не можеше да повярва на очите си.
— Същият, скъпа.
Противоречиви чувства изпълваха сърцето й — гореща любов, дива радост от новата среща, смайване, страх, ужас. Ако го хванеха, щяха веднага да го убият. Никой нямаше да обвини настойника й, че е убил мъжа, проникнал в спалнята на „невинната“ му племенница.
Леденият поглед на Уоруик я уплаши още повече. И какво означаваше това странно облекло, цялото в сажди?
— Господи! Ти си новият ковач — сети се изведнъж тя.
— Същият, скъпа — повтори той.
Стаята се завъртя пред очите й. Как да се справи с всичко това? Олюля се и падна в ръцете му. Той я отнесе бързо на леглото, сложи я да легне и приседна до нея.
— Какво правиш в Довьо Плейс? — попита тихо тя, все още замаяна.
— Не можеш ли да отгатнеш? Искам отново да те взема под крилото си.
— Но…
— Макар да си едно измамно, коварно зверче, скъпа ми дукесо, аз все още съм твой законен съпруг.
— Онова, което става в тази къща, изобщо не те засяга.
— Това е една голяма заблуда. Всичко, което се отнася до теб, ме засяга твърде много. Как можа да извършиш този тежък грях — да напуснеш съпруга си? — Уоруик се ухили подигравателно. — Помисли за безсмъртната си душа!
— О, защо не се махнеш и не ме оставиш на мира? Как влезе в стаята ми?
— През балкона. И ще остана при теб, колкото си искам.
— Ти не разбираш ли? Ще те убият!
Графът вдигна равнодушно рамене.
— Това ще те натъжи ли?
— А как иначе! Аз ти дължа живота си и не искам да умреш заради мен. Трябва веднага да се махнеш оттук. Сигурно си много смешен в ролята на ковач.
— Не си права. Справям се много добре с този занаят. Освен това бих се зарадвал, ако чичо ти и прекрасният му син поискат да ме убият. С какво удоволствие бих ги пронизал с меча си или бих пречупил предателските им вратове… — Той изгледа с усмивка очернените си пръсти. — Повярвай, скъпа — тези ръце могат да размахват умело ковашкия чук, да спасят света от двама изпечени негодници — и да вразумят една непокорна съпруга!
— Уоруик Чатъм, аз свърших с теб! — изсъска вбесено Ондин. Този човек не беше с ума си! Дори не смяташе за нужно да говори тихо. — Ти се ожени за мен само за да откриеш кой е убил Женевиев. Сега знаеш и трябва да сдържиш дадената дума. Обеща да ми подариш свободата…
— Но ти дори не си даде труд да останеш още малко в Чатъм Менър, за да разбереш имам ли намерение да те освободя.
— Аз… не можех. Ти щеше да ме изпратиш в Колониите. Освен това сега знаеш причината, поради която бях длъжна да остана в Англия.
Уоруик въздъхна с болка. Онази нощ трябваше да й признае любовта си — и да изтръгне от устата й признание, че споделя чувствата му… Така сигурно нямаше да му избяга.
— Няма да постигнеш онова, което си си наумила, Ондин.
— Напротив, ще го постигна! Имението и титлата са моя законна собственост. И откъде знаеш…
— Бях при краля.
— Тогава сигурно знаеш, че все още ме подозират в държавна измяна и ако ме заловят, ще ми вземат главата.
— Чарлз е готов да те помилва.
— Дори ако законът ме е осъдил? Дори ако го направи, петното ще остане завинаги по лицето ми. А
