върнете на бойното поле.
— Сър, има нещо, което вие постоянно забравяте — това е южен щат. Щат на Конфедерацията. Вие сте против собствената си родина, вие…
— Няма човек, който да е по-отдаден на този щат, полковник Уиър. Всичко, което съм изградил, е плод на мечтите ми. Познавам тази земя не по-зле от вас. Познавам хората и знам колко са уморени от тази война, знам, че те предпочитат да продължат да градят нашия рай, а не да го рушат. Не ме поучавайте за моя щат, сър; аз го познавам толкова добре, колкото и всички останали.
— В такъв случай със сигурност осъзнавате, че може да се окажете под вражески прицел…
— Сър! — гневно го прекъсна Джарет. — Огледайте се. Огледайте се много внимателно. Погледнете надолу към реката, там, където се извисяват боровете. Моят дом е добре защитен.
Уиър много добре съзнаваше истинността на това твърдение. Бавно прибра сабята в ножницата си. Изпъна рамене и се втренчи продължително и заплашително в Джарет.
— Сър, ще съжалявате за този ден. Аз ще си тръгна и поне тази Коледа няма да бъде заплаха за вас. Полковник Тейлър, ще се моля да имам честта да ви убия на бойното поле! Погледнете ме! Аз винаги яздя пред войниците си. — Запъти се към вратата на гробището, после се обърна. Свали шапката си и се поклони на Тия. После продължи към конюшните.
— Аз също ще тръгвам, Джарет — обади се Тейлър. Думите му накараха всички да извърнат погледи от отдалечаващия се Уиър и да ги насочат към него.
— Това не е нужно — възрази Джарет.
— О, тъкмо напротив, сър — увери го Тейлър. — Не бих желал да се каже, че съм стоял безучастно, докато вие сте спорили с един полковник от Юга и сте покровителствали един враг.
— Все още е Коледа — рече Джарет. — Реймънд каза каквото искаше и никой не можеше да му попречи. Но не е нужно и ти да си тръгваш.
— Благодаря ви, но вече е време да тръгвам.
— В такъв случай няма да те задържам.
Висок и тъмнокос, Тейлър Дъглас беше внушителен в тъмносиния си мундир, когато се отдалечи с твърда стъпка малкото гробище.
Младата жена усещаше, че брат й бе озадачен. Баща й се взираше настойчиво в нея.
— Е, дъще, каква бе причината за тази разправия, която не завърши фатално?
Тя отвори уста, за да отговори. Дали да каже на баща си, че Реймънд Уиър й бе предложил да шпионира? Или че се е изненадал от присъствието на Тейлър Дъглас в гробището? Да се опита ли да му разкаже какво се бе случило? Поклати глава, а в гърдите й внезапно се надигна гняв.
— Мъже! — възкликна тя. — Мъжете винаги повтарят едни и същи неща за жените, татко. Ние сме длъжни да бъдем внимателни, да сме дами, да пазим живота! Е, всички мъже са глупци! Те само се перчат със сабите си. Готови са да се сбият като малки деца в прахта. Не ме гледай така, татко. Не бях аз причината за това, кълна се!
Той приближи към нея. Тия прехапа долната си устна и се насили да го погледне в очите. Те бяха тъмни и гневни.
— Ще стоиш настрани от тази война! — грубо й нареди той. Обърна се и с широки крачки се запъти към къщата.
Тя погледна към брат си.
— Иън, казвам ти съвсем честно…
— Ти го чу! — рязко я прекъсна брат й. Погледът на сините му очи се врязваше сърдито в нея, сякаш бе малко дете.
— Иън! Не съм направила нищо! Татко има право да вярва в своите идеали, а Реймънд се държа като пълен глупак, но нашият щат е на страната на Конфедерацията! Откакто са се срещнали, Уиър и Дъглас се държат като двойка питбули. Пак ти казвам, приличат на малки деца, нетърпеливи да се бият!
— Реймънд живее с някакви абсурдни представи за това какъв трябва да бъде Югът — отвърна Иън, — но Тейлър Дъглас е видял достатъчно смърт — ще му стигне до края на живота. Ти се заяждаш с един уморен и измъчен човек.
Той се обърна и тръгна към къщата. Тия изтича след него.
— Иън, почакай.
Брат й рязко се извърна.
— Тия, животът не е градинско увеселение или бал. Не го ли разбираш?
— Естествено, че го разбирам! Как можа да ми кажеш подобно нещо, Иън? Знаеш, че заедно с Джулиан съм преживяла цялата трагедия на войната. Виждала съм умиращи от треска мъже, тела, разкъсани от куршуми и шрапнели, отрязани крайници… аз също съм се нагледала на смърт!
Той докосна бузата й и поклати глава. Младата жена знаеше, че макар брат й да разбираше, че и тя е замесена вън войната както всички други, той все пак бе нейният голям брат — представител на силния мъжки пол.
— Тогава внимавай с мъжете, които предизвикваш, малка сестричке. Аз съм готов да умра, за да те защитя, но се надявам това да не се случи заради глупавите ти детински игри.
— Иън… аз не играя никакви игри. Аз съм голяма жена, Иън.
— Тъкмо затова е още по-опасно. — Целуна я по челото и отново се запъти към къщата. Тя го проследи с поглед, докато се отдалечаваше. После внезапно усети хлад и излезе от гробището. Закрачи към къщата, разкъсвана от противоречиви и бурни чувства. Искрено се надяваше и двамата им гости — севернякът и южнякът — вече да са си тръгнали.
В коридора нямаше никой. Тия отиде в кабинета на баща си. Там беше Алайна. Шон се бе сгушил в скута й, а тя му четеше книжка.
— Тръгнаха ли си нашите гости? — попита снаха й.
— Надявам се. Надявам се, че Рей ще заседне в някое тресавище, а полковник Дъглас — полковник Дъглас ще се върне при жена си и ще открие, че тя е поумняла и е разбрала, че той е един истински дивак. Когато влезе в къщата им посред нощ и я изненада, се надявам тя да го скалпира!
Видя, че Алайна се взира някак си странно в нея и погледна озадачено снаха си.
— Тия, Аби Дъглас е мъртва.
— Какво?
— Съпругата на Тейлър е мъртва. Тя беше застреляна при един инцидент още в началото на войната.
Тия ахна ужасено. Стомахът й се сви болезнено.
— Застреляна?
Алайна кимна.
— Било е ужасно. Очевидно хората във Вашингтон са смятали, че първата голяма битка ще бъде набързо проведена и още по-набързо спечелена — просто едно забавление. Десетина политици и цивилни са излезли навън и, разбира се, всичко е прераснало в смъртоносен конфликт, а бунтовниците са се нахвърлили върху янките. Аби не е мислила, че битката ще бъде пикник, но е отишла на бойното поле заедно с няколко полковнишки съпруги. Когато открила позицията на Тейлър и видяла всичките ранени мъже в гората… опитала се да помогне. Била улучена от заблуден куршум. Издъхнала в ръцете му.
— Аз… толкова съжалявам.
Не само съжаляваше. Имаше чувството, че й призлява. Думите й към Тейлър бяха оскърбителни и жестоки.
Остана втренчена за миг в Алайна, после забързано излезе от кабинета на баща си. Докато тичаше нагоре по стълбите, видя майка си да слиза и я запита:
— Виждала ли си полковник Дъглас?
— Струва ми се, че отиде в конюшните. Тия, какво…
Тия хукна обратно по стълбите и затича през поляната. Забави ход едва когато стигна до конюшните. Може би баща й беше там, за да се сбогува с госта.
Чу гласа на баща си и заобиколи конюшните — не искаше да се види с Тейлър Дъглас там. Обърна се и затича надолу по склона към гората. Беше сигурна, че той смята да прекоси щата, за да се срещне с войсковата част от армията на янките.
