поверя собствената си кръщелница, вашите хора ще разберат, че предателството не е излязло от мен.
Алфред беше изненадан, че по остро изсеченото, красиво лице на принца се появи израз на изумено недоверие.
— Но аз не искам жена, сър — възпротиви се той.
Кралят му обърна гръб. Беше засегнат болезнено. Всеки благородник в двора му и в цялата страна щеше да се почувства почетен от такова предложение. Кръщелницата му беше по-красива и от най-красивите божии ангели. Рядко се срещаше същество, надарено с повече прелест.
И като добавка с най-добрата земя в Есекс.
— Ерик от Дъблин — заговори остро кралят и забарабани с пръсти по масата, — говорим за жена от моята собствена кръв, дете на есекския кралски дом и потомък на две от кралските фамилии на Уелс. Освен жена, аз ви давам и земя, която превъзхожда и най-сладките мечти на всеки завоевател, богата и плодородна земя, която не се среща често.
Ерик стисна здраво зъби. Той искаше да си отмъсти; не искаше съпруга. Веднъж вече беше разбрал какво значи да обичаш и бе изгубил любимата жена. Никога не беше гледал на Йемения като на своя съпруга, но не искаше друга да заеме мястото й. Сърцето му беше обградено с ледена броня. Едно беше да се забавляваш в компанията на талантлива проститутка и съвсем друго да се ожениш за благородна дама.
Освен това Алфред говореше не за коя да е жена. Той искаше да го ожени за момичето с огнена коса и изпълнено с гняв сърце.
Ерик едва не избухна в смях. Един такъв съюз можеше да се сключи само в ада!
— Алфред, по никакъв начин не исках да ви обидя. Но бих желал да ви напомня, че съм син на крал и внук на Ард-Рий на цяла Ирландия и на един от най-могъщите норвежки крале. Не съм просто натрапник, с когото сте принуден да преговаряте.
— Не ви приемам като такъв, сър. Предлагам ви своята собствена плът и кръв.
— Съмнявам се, че младата дама ще се съгласи да встъпи в брак с мен.
— Ще направи, каквото й кажа. Аз съм неин настойник и неин крал.
Ерик вдигна рамене. Пак го напуши смях. Това беше ирония на съдбата. Спомни си как я беше предупредил да се пази от новата им среща и си каза, че молитвите й очевидно не са били чути. И отговорен за това беше кралят с безумната си идея.
Внезапно Ерик усети хладен полъх и се обърна към отворилата се врата. На прага бяха застанали мъжете от двете свити и надничаха с очакване в залата. Всички се надяваха на съюз, който да изчисти неразбирателствата и да измие пролятата кръв.
Но той нямаше никакво желание да се жени! Презираше тази жена, презираше нахалството, с което тя отричаше всичко норманско, без да си направи труда да го разбере. Беше разглезена, своенравна и високомерна и той трябваше да й отмъсти за всичко, което му бе причинила. Не можеше да й окаже честта да я направи своя законна съпруга.
— По дяволите, човече! — изруга кралят. — Рианон е най-красивата жена в цяла Англия! Сърцето ми се разкъсва, че трябваше да я предложа именно на вас.
Ерик вдигна едва забележимо дясната си вежда и отговори спокойно:
— Алфред, лейди Рианон никога няма да се съгласи на тази женитба.
— Ще го направи — отговори уверено кралят. Неговата дума беше закон.
В сърцето му се бореха противоречиви чувства. Трябваше да превъзмогне себе си, за да предложи Рианон на Ерик, макар да знаеше, че тя обича Роуан, макар да й беше обещал благословията си. Но сега не можеше да си позволи слабост. Трябваше да забрави, че Роуан и Рианон се обичат. Победата над датчаните беше по-важна от Рианон или Роуан — и от любовта им.
— Това е единствената възможност — заключи кратко той.
Единствената възможност, повтори наум Ерик. Алфред беше решен да си осигури помощта му и беше готов да направи всичко — или почти всичко. Но нямаше да му отстъпи тази земя без бой, а само като му даваше племенницата си за жена.
Какво значение има това? — запита се внезапно Ерик и хладният разум отново взе връх. Женитбата беше договор и той щеше да го подпише — нищо повече. Жената щеше да стане негова, докато смъртта ги раздели, и може би това беше най-високата цена, която тя щеше да плати за стореното зло.
Освен това той щеше да получи дом. Собствена земя — и то много добра земя, зелена и плодородна, дори крайбрежна ивица с пристанище. Нямаше да я получи нито чрез наследство, нито като дар, а защото я беше заслужил.
Трябваше да стане господар на тази земя. Искаше да я вкуси, да я усети като своя. В сърцето му се надигна възбуда. Искаше това парче земя, искаше да живее тук и да управлява богатствата му. А жена си щеше да опитоми. По един или по друг начин, но щеше да я опитоми. Ако не успееха да заживеят мирно и тихо в този прекрасен дом, толкова по-зле за нея. Щеше да я изпрати в Ирландия и да се отърве от нея.
Женитбата беше делови въпрос. Тя беше част от сключването на договори, завземането на земи и съюзите между владетелите.
За миг си припомни какво беше изпитал, когато Рианон лежеше под него; спомни си допира на плътта й, гнева и страха в очите й и възбуждащата им сребърна синева. Помнеше дивото желание, което го беше обзело, и как можеше да я вземе в онези мигове — като викинг, като варварин, какъвто го беше нарекла.
Тази земя беше нейна! Тя го посрещна със смъртоносни стрели. Някой ги бе предал…
Ако предателката беше тя, ако кръвта на ирландци, нормани и англичани, която толкова ненужно беше напоила тази земя, тежеше на нейната съвест, тя щеше да си плати за стореното зло — и то скъпо, във всеки отделен ден от живота си. Ако кралят не се погрижеше за това, Ерик щеше да вземе нещата в свои ръце.
А като неин съпруг щеше да има възможност да го направи. Трябваше да се ожени за нея, както искаше кралят.
Никое от тези чувства и никоя от тази мисли не проличаха по каменното му лице. Алфред знаеше, че принцът насреща му размишлява по предложението му, но мислите му си оставаха тайна, скрита зад арктическия лед в очите му.
Ерик се върна обратно на масата. Напълни отново богато украсените чаши с прясна медовина.
— За дълга и трайна дружба — проговори тържествено той и предложи на краля едната от двете чаши.
— За смъртта на датчаните — гласеше тостът на краля. Кралят изпи медовината на един дъх и впи поглед в лицето на Ерик. Мъжът насреща му беше наистина впечатляващ!
Всяка жена би се радвала да има такъв съпруг, каза си той, опитвайки се да успокои бурята в сърцето си. Момичето трябваше само да го види и щеше да забрави предразсъдъците си. В него течеше кръвта на крале, силата на две войнствени нации. Имаше благороден вид и се държеше като лорд. С изключително едър ръст, мускулест, великолепен като първокласен боен кон, а чертите на лицето му бяха мъжествени и силно впечатляващи. Очите му излъчваха магнетична сила… Но понякога бяха студени като лед.
Да, всяко момиче щеше да пожелае такъв мъж. Образован и красив. Говореше много езици и беше овладял мъдростта на вековете, също както и военното изкуство.
Всяка жена….Освен Рианон.
Алфред побърза да прогони тази неканена мисъл. Той беше кралят и също познаваше мъдростта на книгите и военното изкуство. Като коравия рус воин пред него, той се бе научил да бъде жесток, разбира се, до известна степен.
Алфред отново вдигна чашата си.
— За женитбата ви, Ерик от Дъблин. А сега ще повикаме писарите и ще поставим печатите си под договора, като знак, че ще изпълним всичко, както е уговорено.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Макар че кралят бе напуснал Уорхем, градът гъмжеше от воини, които се подготвяха за предстоящия
