— Скоро ще се научите на уважение и учтивост, милейди. Пред нас има безброй дни и нощи, в които ще ви обучавам.
Дни и нощи… Рианон спря да диша. Кошмарът се превръщаше в действителност.
Къде беше Ерик? Дали все още беше при краля? Мергуин искаше да я предупреди, но закъсня. Очите й се напълниха със сълзи при мисълта, че най-верният й приятел все още лежи ранен на пътеката. Или вече беше заел мястото си в чертозите на Валхала и прегръщаше онези, които беше обичал и изгубил. О, Мергуин, помогни ми още веднъж! — помоли се безмълвно тя. — Нека някой ми помогне, Господи, направи така, че някой да дойде!
Още щом стигна пред портите на града, Ерик разбра, че Уилям го е изпреварил. Влезе в двора пред дома си и извика на стражата да намери Патрик.
Ужасът, изписал се върху добродушното лице на момъка, окончателно го убеди, че се е случило нещо неотвратимо. Без да слиза, Ерик започна да задава въпроси:
— Дойде ли Уилям от Нортъмбриън? Кога се появи?
— Да, Ерик. Каза, че сте ранен, и лейди Рианон взе бебето и тръгна с него.
— Преди колко време потеглиха? — попита прегракнало Ерик. Малкият му отряд беше препускал ден и нощ, за да скъси преднината на предателя. Яздиха три дни без прекъсване, но Уилям се оказа по-бърз.
— Може би час, най-много два. Слава Богу, вие сте жив и здрав, милорд! Защо тогава Уилям…
— Ерик! — Дария, която бе чула пристигането му, изскочи като вихър в двора. — Ерик, ти си добре! Защо ни казаха, че…
— По-късно ще ви обясня всичко. Сега трябва да намеря Уилям и да му отнема жена си.
— И детето — допълни тъжно Дария.
— Детето? Значи наистина е взел и детето ми?
— Да, Ерик. Изчезнаха толкова бързо, и то точно когато Адела и аз отсъствахме. Татко изпрати кораб с подаръци, знаеш ли! О, Ерик!
— Къде е Мергуин?
— Сигурно е при тях — отговори глухо Патрик. — Дотича тук и се метна на гърба на една кобила, за да ги настигне. Кобилата се върна преди малко. Тъкмо се готвех да тръгна да го търся, преди да се е смрачило.
— Аз ще го намеря — отговори твърдо Ерик.
После обърна белия жребец и се понесе към портата. Роло, Едуард и Йон го последваха.
— Чакайте! — провикна се подире им Дария. — Нека дойда с вас! Може би ще ви помогна с нещо!
Ерик рязко дръпна юздите на Александър.
— Веднага се прибери вътре! — заповяда й грубо той. — Не искам и ти да се излагаш на опасност!
Едва бе успял да й обърне гръб, когато Дария се понесе като вихър към оборите. Тя е дъщеря на баща ни, помисли си с неволно възхищение Ерик — и на Иърин от Тара!
Малкият отряд излезе от градските порти и препусна в пълен галоп към крайбрежните скали. Когато Рианон падна в ръцете на датчанина Йорг, той бе успял да я измъкне без усилия, но днес положението беше коренно различно. Уилям беше загубил всичко и отчаянието го тласкаше към безумни постъпки. Той беше виновен за много неща, освен това бе предал краля си и знаеше, че за предателя няма пощада. Със сигурност беше готов да заложи живота си на карта, само и само да повлече след себе си Рианон и Ерик.
А детето! Защо Рианон не беше оставила малкия в къщи? Не, Ерик много добре знаеше, че жена му не се отделяше от детето. Знаеше също, че е готова да стори всичко, за да го защити. От всички пори на тялото му избликна пот, ръцете, които стискаха юздите, се разтрепериха. Ако намереше Уилям, с какво удоволствие щеше да го разкъса с голи ръце.
Той смръщи чело и устреми поглед напред. После задавено изохка. Недалеч от пътеката лежеше неподвижна мъжка фигура. Ерик скочи от коня и падна на колене пред сгърченото тяло. Мергуин, с лице сиво като смъртта, със затворени очи.
— Господи! — процеди през зъби Ерик, вдигна внимателно стария си учител и го притисна до гърдите си. — Онзи негодник ще умре, дори само заради това, което ти е сторил, стари ми приятелю. Кълна се в честта на майка си!
Той опря глава в гърдите на стареца и чу слабото биене на сърцето му. Слава Богу, беше жив! Но не можеше да го вземе със себе си. Трябваше да го остави да лежи тук. А ако не успееше да го отнесе през морето, за да го погребе в ирландска земя, щеше да излезе с кораба си в открито море, да го положи върху един сал заедно с руните и келтските му кръстове, да го запали и да го пусне да се носи по водата. Така щеше да освети пътя му към залите на Валхала. Господи, как щеше да му липсва! До края на живота си щеше да усеща отсъствието му.
Внезапно старческите гърди се раздвижиха. Мъдрите сиви очи се отвориха, очевидно с огромни усилия, и се впиха в неговите.
— Не губи време с мен, принце. Аз съм си добре тук в гората. Тя знае, че Уилям е предател, и ще се опита да го спре. Побързай да я настигнеш. Тръгнаха на север по продължение на скалите и хълмовете. И без това си закъснял. Побързай. Остави ме да лежа тук и изчезвай, чуваш ли!
— Не мога да те оставя да умреш тук!
Мергуин се усмихна и му махна с ръка да се наведе над устата му. Пошепна му нещо и изтощено се отпусна назад.
— Роло, ела и вземи Мергуин. Качи го на коня си и го отведи у дома с най-голямата възможна предпазливост.
— Но така ще останете само трима! — възрази възбудено приятелят му.
— Вече съм яздил съвсем сам срещу двайсет мъже — отвърна сухо Ерик. — Вземи Мергуин. Йон и Едуард трябва да отмъстят на Уилям за смъртта на стария си приятел, а аз искам да си върна жената и детето. Тръгвай сега, и по-бързо!
Роло изпълни заповедта, без повече да се противи. Ерик скочи на седлото и препусна напред. Едуард и Йон го последваха.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Нощта напредваше. Не бяха спирали нито за минута. Гарт ставаше все по-неспокоен, постоянният му плач късаше нервите й и я караше да се страхува от реакцията на Уилям. Трябваше по някакъв начин да го накара да млъкне. Принуди се да го накърми пред очите на предателя, под погледа му, който я смразяваше и я изпълваше с несигурност и срам. Положи усилия да не го забелязва, докато най-после разбра, че единственото му желание е да напредват възможно най-бързо и да стигнат възможно най-далече.
Мергуин й беше казал, че Ерик е на път. Дано само беше вярно! Точно сега ли, когато бяха открили любовта си, трябваше да я изгубят заради един жалък предател? Ако имаше Бог на небето, той не биваше да го допуска.
Тя се опита да забави Уилям и Алън, като на няколко пъти се оплака, че има нужда да се поразтъпче, че е ожадняла, огладняла и изтощена до смърт. Но Уилям беше твърдо решен да достигне целта си и нямаше да спре, преди да го е направил.
Когато най-после пристигнаха, беше късна нощ. Целта на уморителната езда се оказа една пещера, разположена на висок хълм, с тесен вход, към който се виеше пътека. Рианон веднага проумя колко удачен е този избор, защото никой не можеше да се приближи до пещерата, без да го видят отдалече.
Уилям скочи от коня си и пристъпи към Рианон.
— Виждам, че сте разбрала какви предимства има тази пещера, милейди. Щом мъжът ви наближи — ако изобщо го направи, — ще го посрещна както подобава.
— И какво ще стане тогава? — погледна го презрително Рианон. — Ще го видите, че идва, и какво? Той ще ви убие и вие го знаете. Как ще го спрете? Дори да дойде съвсем сам, ще убие първо Алън, а после и вас, но много, много бавно.
— Не мисля.
— И защо не?
— Защото ще знае, че щом се приближи, първо детето му, а след това и жена му ще полетят от скалите
