Сви се в леглото си и се помоли безмълвно: Господи, помогни му, Господи, бъди винаги до него! И те моля, мили Боже, помогни и на мен!

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Битката беше кратка и безпощадна.

Само след няколко седмици вече бяха заклещили датчаните в Лондон и боевете се пренесоха сред стените на стария римски град.

Ерик беше възседнал своя Александър и се взираше в разрушения Лондон. Опожарено, безутешно място, където още дълго време нямаше да живеят хора. Мъже с колички събираха посечените тела; сред руините се ровеха деца и жени с надеждата да открият нещо за ядене.

Е, поне всичко свърши, каза си уморено Ерик.

И той отново беше оцелял, заедно с Роло и голяма част от хората си. Ерик беше свикнал с войната; през целия си живот не се беше занимавал с нищо друго. Но днес, взрян в руините на този някога велик град, усещаше в сърцето си безкрайна умора от кръвопролитията, болките и безутешността на войната и се радваше от дън душа, че само след няколко дни отново ще се завърне вкъщи. В своя дом…

Първо трябваше да бъде сключен мирен договор. Защото коварният датчанин Гунтрум отново бе съумял да избегне страшната битка.

Англия трябваше да бъде разделена на две части. Датчаните получаваха Есекс, Ийст Англия, източните Мидленди и земята северно от Хъмбър. Алфред щеше да управлява цялата южна част и вече никой нямаше да поставя под въпрос владичеството му.

Щеше да има мир. Само че колко ли щеше да трае?

Ерик обърна коня си, за да не гледа повече разрушения град, и препусна към лагера пред крепостната стена.

Когато чу пронизителен писък, последван от ужасени викове и звън на стомана, той пришпори коня си. Някъде наблизо се водеше бой с мечове. Стигна до една горичка и откри група мъже. Повечето бяха от неговите хора, но имаше и неколцина от най-близката свита на краля. Датски нападателен отряд се беше нахвърлил върху тях. Ерик светкавично измъкна меча си и се хвърли в боя. Откри Роло в най-голямата бъркотия, скочи от коня и си проби път до приятеля си. Застанали гръб в гръб, двамата бяха непреодолима, смъртоносна бойна машина.

— Кълна се в чертозите на Валхала! — изрева Роло. — Какво правят тия? Точно в деня, когато трябва да подпишем мирния договор!

— И аз не знам! — изрева в отговор Ерик. Пък и в този момент му беше все едно. Неприятелят връхлиташе от две страни и той имаше нужда от цялата си сила, за да размахва меча достатъчно бързо. Иначе нямаше да спаси кожата си. Препъна се в един паднал датчанин и това се оказа спасението му, защото един меч изфуча като змия във въздуха и прелетя на косъм от главата му. Ерик скочи и с един замах отсече главата на нападателя си. После пое дълбоко въздух, защото откри на близкото възвишение един самотен ездач, който внимателно оглеждаше бойното поле. Присви очи и се опита да различи знаците на наметката му.

В този момент мъжът вдигна ръка и във въздуха блесна сребърно острие. Ерик изруга и светкавично вдигна щита си. Камата се удари с голяма сила в тежкия щит и падна на земята.

Ездачът се обърна и препусна към гората.

Ерик коленичи и вдигна камата. Веднага разбра, че е същата като онази, която беше убила Роуан.

Оцелелите датчани се втурнаха да бягат и скоро изчезнаха между дърветата. Ерик изкрещя на Роло да го следва и се втурна към жребеца си. Препусна като луд, но непознатият конник беше изчезнал и не се знаеше в каква посока се е отправил. Ерик изруга на всички езици, които знаеше, и изтощено препусна обратно към лагера.

Младият Йон от Уинчестър, любимецът на краля, тъкмо се беше навел над мъртвото тяло на един датчанин. Надигна се и се потърси от отвращение, когато Ерик се приближи до него.

— Може ли да се има доверие на мирния договор, след като се случват такива неща?

Едуард от Съсекс, най-добрият приятел на Йон и някогашен верен придружител на Роуан, се присъедини към тях.

— Да бъда проклет, ако разбирам нещо! Тези тук не дойдоха да се бият и да победят, а само да убиват!

— Това не е необичайно за датчаните — възрази горчиво Йон.

— Не съм сигурен — отговори Ерик и поклати глава. — Какво като са датчани? Мъжете се бият, за да спечелят или да се защитават. За какво друго?

Никой не можа да му отговори. Събраха ранените си и се върнаха в лагера. Ерик изми кръвта от лицето и ръцете си, смени туниката си и се запъти към палатката на Алфред. Кралят беше там и слушаше един писар, изпратен от Гунтрум с подробните условия на мирния договор.

— В този проклет договор няма нито една вярна дума! — прекъсна го грубо Ерик.

Алфред се опита да го успокои:

— Вече изпратихме вест на Гунтрум и го обвинихме в коварство и предателство. Той отрича да е имал нещо общо с нападението. Изпрати ми една от дъщерите си за заложница, за да потвърди истинността на думата си.

— Значи предателят е между нас — отговори мрачно Ерик. — Предател, който е особено зле настроен към мен — или по-точно, стреми се да ме премахне от пътя си, — и то от деня, в който кракът ми стъпи на английския бряг. Всичко започна с това, че посланието ви не стигна до Рианон и корабите ми бяха нападнати от хората й. После, когато потеглих на юг, за да се срещна с вас и да се изправим отново срещу датчаните, някой ги беше предупредил за пристигането ми. Освен това имам всички основания да вярвам, че младият Роуан загина не от вражески меч, а бе убит, за да предизвика размирици в дома ми.

Откъм входа на палатката се чу ужасено охкане. Младият Йон от Уинчестър се втурна вътре, все още в бойното си снаряжение.

— Кълна се във всичко свято, лорд Ерик, наистина ли мислите, че младият Роуан е бил подло убит?

Ерик хвърли на масата камата, с която непознатият ездач се бе опитал да го убие.

Алфред огледа внимателно смъртоносното оръжие и изработката му. Умореното му лице се разкриви от болка и той се отпусна в стола си.

— Какво е това? — учуди се Йон.

Алфред му направи знак да вземе камата и момъкът побърза да изпълни заповедта. Кралят пое дълбоко въздух и заговори:

— Камата принадлежи на Уилям. Уилям от Нортъмбриън. Не може да има грешка. Сигурно е станало недоразумение…

Уилям от Нортъмбриън. Точно така. Уилям и Алън, Йон и Едуард бяха в дома му, в дома на Рианон, когато Алфред го повика на бой с датчаните. Уилям не замина с тях за Ирландия, но в отряда имаше много мъже от Есекс, повечето от които бяха под командата на Роуан.

— Няма недоразумение — отговори тихо Ерик. — Имам две такива ками. Едната беше извадена от гърба на Роуан в Ирландия, а с другата се опитаха да ме убият тази сутрин.

— В Ирландия…

— Потърсете един мъж на име Харолд от Мерсия. Ако е преживял последната битка, може би ще хвърли известна светлина върху събитията — предложи Ерик.

Алфред отиде до входа на палатката си и заповяда на застаналия отпред страж да потърси Харолд от Мерсия. После скръсти ръце на гърба си и се заразхожда нервно в тясното помещение. Само след минута се появи възрастният мъж, който беше разговарял с Ерик след смъртта на Роуан в Ирландия, и коленичи раболепно пред краля.

— Викали сте ме, милорд.

— Станете! — заповяда Алфред и воинът изпълни заповедта. Хвърли бърз поглед към Ерик и Йон и побеля като платно. Погледна към масата и като видя камата, целият се разтрепери. Обърна се и понечи да избяга навън, обзет от паника.

Йон застана пред изхода и му препречи пътя. Ерик го сграбчи за рамото и го завлече обратно пред

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату