Писмото се изплъзна от безчувствените пръсти на Пиърс и падна на пода. Дали Ан беше написала това писмо по принуда? Вероятно не. Тя беше от хората, които се отвращаваха от убийствата и коварните заговори и беше готова да направи всичко, за да ги предотврати. Той коленичи, вдигна пергамента, прочете краткото писъмце още веднъж, вгледа се в буквите. Почеркът й беше сигурен и спокоен. Очевидно не беше изтърпяла мъчения.
— Знаете ли какво пише в писмото? — попита тихо той.
— Тъй като познавам Ан, мога да си го представя. Тя ви моли да я забравите и да започнете нов живот. Точно така трябва да постъпите.
— Велики Боже! И онези негодници да останат ненаказани?
— В нашето общество е нормално браковете да се уреждат по този начин — отговори безизразно Чарлз. — Ако позволите, ще ви напомня, че аз също дължа брачното си щастие на такава уговорка. — След кратко колебание той добави: — Лейди Ан е зряла жена и има известен опит.
— Какво означава това?
Чарлз въздъхна.
— Тя е имала и други любовници, Пиърс.
— Това не дава никому право да я отвлече!
— Така е, но тя ще съумее да се справи с Джеймисън. Каквото и да се е случило през последната нощ, очевидно е, че тя се е примирила със съдбата си. Ако се опитате да поправите сторената несправедливост, ще предизвикате истинска трагедия. Вие също трябва да се ожените, за да запазим мира и приличието в царството, както стори лейди Ан.
Пиърс пое дълбоко дъх.
— Господи, аз съм приятел на краля! Как ли се отнасяте към враговете си?
— Спечелил съм си име на благ и умен монарх, затова ще отмина с мълчание забележката ви. Защо тъкмо вие, моят верен и смел войник, се оказахте толкова сляп? Часове наред търсихте Ан. Това беше почтен, благороден жест. Знам, че я обичахте. Отвращавам се от онова, което ви сториха онези подли типове, но станалото станало. Трябва да разберете, че се намирам в много сложно положение. При тази афера пострада и друга личност.
Пиърс трепна като от удар.
— Роуз Удбайн?
— Точно така. Значи все още помните момичето? — попита иронично Чарлз.
— Твърде е възможно да е участвала в интригата.
— Глупости!
— Баща й е известен с търговските си умения, с дързостта и алчността си. Още от самото начало беше решен да ми продаде дъщеря си.
Кралят вдигна неодобрително вежди.
— Все пак той е по-богат от цар Мидас. А Роуз не може да бъде наречена грозна стара вещица. Тя е най-красивото момиче в двора ми.
— Тогава не би трябвало да се доближавам много до нея, Ваше величество…
— Вече го направихте. Преди да се срещне с вас, тя беше добродетелна и невинна. — Кралят погледна приятеля си право в очите. — Като ваш крал имам право да ви помоля да се ожените за момичето. Ако хората узнаят, че сте обезчестили госпожица Удбайн и сте я изоставили, ще избухне скандал, а аз не мога да си го позволя.
Пиърс се отпусна тежко на мястото си и погледна гневно господаря си.
— Не искам да се женя.
Чарлз затвори за миг очи и лицето му помрачня. Изпитваше искрена болка, че трябваше да постъпи така с най-добрия си приятел и лоялен васал. В същото време съзнаваше, че няма друг изход. Той беше кралят, който се беше върнал в английската си родина след дългогодишно изгнаничество. Сега трябваше да задържи завоювания с толкова усилия трон, да се наложи в този нов свят, където се издигаше търговската класа и значението на хора като Ашкрофт Удбайн видимо нарастваше. За монарха беше само от полза да има приятели търговци. Много му се искаше да открие Джеймисън и Джером и да ги прати в Тауър, но знаеше, че много от благородниците му ще ги защитят. Тогава щеше да се пролее кръв, а той беше уморен от битките. Пръстите му затропаха нервно по масата.
— Познавам ви от дете, Пиърс. Вие сте великодушен и любезен човек. Държите се добре дори с последния уличен просяк. Защо забравяте добротата и приличието? Вие постъпихте несправедливо с бедната Роуз Удбайн.
— Бихте могли да погледнете на случилото се и от другата страна.
— Какво искате да кажете?
Пиърс се приведе към него.
— Само няколко часа преди тази злощастна нощ тя ми заяви, че винаги получава онова, което желае. Каза ми буквално, че ако някога ме пожелае, ще ме има.
— Значи мислите, че е била съучастница на онези двамата?
— Това не бива да се изключва.
Кралят поклати глава.
— Съмнявам се. Роуз не е дошла при мен, за да постави изискванията си.
— О, да, тя е самата невинност! — изръмжа Пиърс. — Вероятно знае, че може да си спести усилията, защото кралят е решен да ме ожени.
— Аз не съм Хенри VIII и не ви заплашвам. Моля ви да постъпите като мой приятел и верен поданик, като човека, който се бореше за трона ми почти толкова упорито, колкото и аз самият. Моля ви да се ожените за момичето.
Пиърс стисна здраво зъби, за да не даде воля на гнева си. Чарлз искаше от него нещо невъзможно. Вероятно не можеше да постъпи по друг начин. Под кралския покрив беше извършена несправедливост и жертвата имаше право да получи обезщетение. Кралят щеше да вложи всичките си сили, за да защити момичето.
— Впрочем, Роуз Удбайн твърди, че ме мрази и се отвращава от мен — процеди през зъби той. — Заяви ми, че предпочита да се омъжи за маймуна.
Чарлз махна с ръка.
— Сигурен съм, че ще преодолее враждебността си. Тя също знае, че повечето бракове се уреждат от чужди хора.
— Боя се, че няма да се примири.
— Разбира се, че ще го направи, след като аз й заповядам.
— Но, Чарлз, аз не мога да забравя какво се случи през нощта!
— Аз не искам да забравите. Само ви моля да постъпите, както изисква почтеността.
Пиърс преглътна мъчително. Добре, той щеше да се ожени за американката, да я затвори в провинцията и да хвърли някъде ключа.
— Желанието ви е заповед за мен, Ваше величество — отговори твърдо той.
— Много се радвам. — Чарлз стана и се обърна към слугата си. — Повикай отец Мартин и донеси документите, които съм подготвил. Аз ще ви оженя за госпожица Удбайн вместо баща й. Слугата ми Деймън и лейди Бауър ще бъдат свистели на венчавката. Церемонията ще се състои тази вечер. Време е да доведете булката, Пиърс.
— Искате да я доведа тук и да се оженя за нея още тази вечер? — Дефорт не можеше да повярва на ушите си.
Чарлз беше уредил всичко още след вестта за изчезването на лейди Ан. Защо беше това бързане? Защото бащата на Роуз заемаше важно място в колониите и защото имаше много пари. Чарлз беше предпазлив крал и искаше да запази короната и главата си. Затова беше готов да ожени приятеля си за дъщерята на влиятелния колониален търговец. Пиърс прехапа устни. Значи тя щеше да стане негова жена. Винаги на разположение… Той бе загубил любовта си, но страстта оставаше. Дали я желаеше? Или изпитваше див гняв? Той погледна краля и се изправи.
