— Надявам се, че умее да се оправя с конете. Най-добре да започне с Блейз. — Този кон беше висок метър и шестдесет висок и упорит като магаре.
Застанала на сигурно разстояние, Роуз проследи как изведоха Блейз от бокса и поръчаха на „затворника“ да го почисти. За да не избухне в луд смях, тя притисна ръка до устата си. Жребецът танцуваше неспокойно и често вдигаше предните си крака във въздуха. Пиърс го ругаеше ядно, но успя да го укроти. Въпреки това почистването на Блейз и особено на краката му бяха мъчение, което нямаше да бъде забравено скоро. След като Пиърс почисти още две кобили и три товарни коня, Роуз мина покрай него, без да го удостои с поглед и разгледа боксовете, следвана от Рандолф.
— Да, първите пет са много добре почистени, но се боя, че Блейз трябва да бъде изчеткан още веднъж. Краката му не ми изглеждат много чисти.
— Вече е късно, милейди. Блейз може спокойно да почака до утре.
— Не, в никакъв случай — отговори със сладка усмивка тя. Този път остана наблизо, докато Блейз беше изведен отново от бокса и Пиърс, който тъкмо почистваше другия край на обора, беше повикан да повтори четкането. Роуз спря пред него и се наслади на гневното му лице.
— Налага се да повторите операцията, Питър. Баща ми е горещ привърженик на чистотата, а вие бяхте доста небрежен с този ценен жребец.
Пиърс потръпна като от удар, после обаче се поклони дълбоко и посегна към четката. Погледна бързо след отдалечаващия се коняр и изфуча разярено:
— Крайно време е да сложиш край на тази игра, херцогиньо!
Тя го погледна съчувствено и отговори съвсем тихо:
— Очевидно си забравил най-важното, скъпи. Днес аз съм тази, която поставя изискванията.
Очите му се присвиха заплашително.
— Само тази нощ!
Май беше отишла твърде далеч. Може би, но просто не можеше другояче. Тя се обърна и повика главния коняр.
— Питър е чудесен работник и е много бърз, Рандолф. Щом свърши с Блейз, може да се нахрани, а после ще прекопае градината зад обора.
— Тази вечер ли, милейди?
Тя го погледна невинно.
— Разбира се, че тази вечер! Поръчала съм на градинаря да засади специални цветя и се надявам да израснат, докато ме няма.
— Но бедният човечец ще трябва да работи цяла нощ, милейди!
— Вероятно си прав — съгласи се с въздишка тя. — Ела с мен, искам да ти покажа къде да направи лехите.
Когато се върнаха, жребецът беше почистен идеално и главният коняр изпрати „Питър“ да вечеря.
За да увенчае триумфа си, Роуз застана до вратата на обора и чу потракването на капака, с който беше покрита таблата. Много добре — сега мъжът й щеше да се навечеря със сочни „свински котлети“. Рандолф отиде при нея и тя му благодари за подкрепата. После забърза към къщи.
Пиърс се беше настанил на една грубо скована пейка и я проследи с мрачен поглед. После посвети вниманието си на костите и хрущялите.
— Скоро ще дойде и твоят ред, любов моя, обещавам ти — изръмжа той. Е, може би трябваше да й признае правото на това сладко отмъщение, нали беше само за една нощ. Той беше твърдо убеден в предателството й и не помисляше, че Джером, онзи всеизвестен подлец, беше способен на всичко и сигурно сам беше изпратил вестта на констейбъла — може би от името на Роуз.
Нито за миг не беше помислил, че жена му го обича искрено, че е лоялна към него и се е опитвала да го предпази. Мили Боже, дай ни още един шанс, помоли се безмълвно той.
След малко погледна към къщата, където живееше синът му. И тя искаше от него да търпи цяла нощ? Знаеше, че е безумие, но трябваше да види своя син и наследник.
Роуз отдавна не се наслаждаваше на отмъщението си така, както й се искаше. Дори щастието, че отново може да държи Уди в прегръдката си, не можеше да прогони грижите й. Боеше се, че Мери Кейт може да излезе от къщата, да познае херцога и да се разбъбри.
Ако баща й узнаеше, можеше да отведе Пиърс пред съда, макар че тя се беше постарала да го увери в невинността му. Не, тя щеше да успее да го предотврати. Лошото беше, ако се намесеха и други хора. Бе проумяла, че не може да се доверява на всеки, но едва след като животът й даде няколко болезнени урока.
И не на последно място й тежеше предстоящата раздяла с баща й. Англия беше толкова далече…
Докато Пиърс се трудеше на полето, тя седеше при баща си и се опитваше да води разговор.
— Мисля, че беше твърде взискателна към бедния затворник, дъще — укори я меко Ашкрофт. — Няма ли все пак да го подслониш в таванската стаичка? Момъкът заслужава по-добро легло. Утре тръгвате на дълъг път и трябва да се наспи хубаво.
Роуз махна пренебрежително с ръка.
— Не се грижи за него, татко. Главният коняр му намери място за спане в плевнята. Сигурно вече е свършил работата си и спи дълбоко. — Тя се поколеба и прибави съвсем тихо: — Знаеш ли, иска ми се да се поразходя към реката.
Роуз не знаеше кога ще се върне отново в родината си. Искаше й се да види за последен път пълната луна, която се отразяваше във водата, да усети по бузите си свежия нощен вятър. Някога беше заявила на мъжа си, че това е най-красивото място на земята. Може би трябваше да го вземе със себе си.
Беше очаквала, че баща й ще се възпротиви на тази нощна разходка, но той отговори просто:
— Добре, мила. — Той остана на мястото си, докато стъпките й заглъхнаха. После скочи и се запъти с бързи крачки към обора.
Пиърс беше прекопал лехите край обора и сега седеше на края му и оглеждаше околността. На устните му играеше усмивка. Жена му беше невероятна. Как й хрумна да го представи за затворник! Умът и беше наистина забележителен. Смешното беше, че историята й беше твърде близо до истината.
Пиърс погледна с копнеж към къщата и обходи с изпитателен поглед многобройните прозорци. Преди малко Роуз мина пред един от тях с бебе на ръце. Неговият син…
Изведнъж Пиърс чу шум зад гърба си и се обърна стреснато, вдигнал лопатата, за да се защити. Ашкрофт Удбайн, големият плантатор и търговец, не се уплаши от реакцията му. На лицето му не трепна нито едно мускулче, защото беше уверен, че младият мъж няма да го нападне.
Пиърс пусна лопатата и го измери с бдителен поглед.
— Питър, ами! — промълви като на себе си Ашкрофт.
— Какво има, сър?
— Питър, глупости!
— Сър, аз…
— Затворниците изглеждат съвсем различно, приятелю. Познавам доста хора, които са лежали в затвора, и мога да ви уверя, че нямат и частица от вашата самоувереност.
— Сър, аз бях…
— Стига, млади момко! Причината не е в поведението или начина на изразяване, а в походката, в стойката. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера кой сте. Благородният произход е написан на лицето ви. Очевидно сте прекарали тежки времена, но както по всичко личи, сте съумели да вземете съдбата си в свои ръце. Вие не сте Питър, а Пиърс. — Той помълча малко и попита замислено: — Да приема ли, че си изчакал „Лейди Мей“ в открито море и си я взел под своя власт?
— Точно така беше — потвърди тихо Пиърс.
— Значи ти си скандално известният Убиец на дракони?
— Никога не съм убивал пленниците си. Трябваше да пусна някои ужасяващи слухове, за да не си създавам допълнителни проблеми. Пиратът трябва да бъде достоверен, нали знаете.
Ашкрофт Удбайн се ухили с разбиране.
— Убиецът на дракони! Как не се сетих по-рано? Като узнах какво се е случило, повярвах във вината ти и не се срамувам да го призная. Сигурно и повечето англичани са мислели като мен. Но Роуз непрекъснато
