ме уверяваше, че не си убиец. Беше убедена в това, защото те познава.
Пиърс сведе глава и изпита срам. Значи тя го беше защитавала, а той беше полудял да си отмъсти.
— Радвам се, че й вярвате.
— Винаги съм имал доверие в преценката на дъщеря си.
Аз също трябваше да й повярвам, каза си засрамено Пиърс.
— Значи няма да ме предадете, Ашкрофт?
— Да предам собствения си зет? Разбира се, че не! Само че не мога да разбера защо трябва веднага да заминете за Англия. Остани малко тук! Един ден тази империя ще принадлежи на Роуз — и на теб.
— Много съм ти благодарен, но това все пак е английска колония. Ако някой от хората, загрижени за политическата си кариера, се сблъска случайно с мен, сигурно ще се изкуши да метне примката на главата ми. Не, аз трябва да се върна в къщи и да докажа невинността си.
Ашкрофт помълча малко, после кимна замислено.
— Разбирам те.
— И няма да ни спрете?
— Не. В началото исках да те направя свой зет заради благородническата титла, славата ти на добър боец и верен привърженик на краля. Сега се радвам, че направих този избор, защото виждам, че си истински мъж. Няма да ви спра, макар че ще полудея от тревога. Внимавай много за моята Роуз, Пиърс.
— Разбира се. Благодаря ви.
Ашкрофт погледна сърдито към обора.
— Защо трябваше да работиш като роб през целия ден? Дъщеря ми ти е сърдита, нали?
Пиърс въздъхна и вдигна рамене.
— Жени… Понякога им е приятно да покажат силата си.
Ашкрофт избухна в смях.
— Сигурно още не си видял детето си?
Пиърс поклати глава, обзет от странна болка.
— Прекрасно момче — отбеляза гордо дядото. — Прилича и на двама ви. Красив като ангел и игрив като дяволче. — Той се ухили и прибави: — Добре, че не присъстваше на раждането. Роуз ругаеше като стар моряк, наричаше ни с невероятни имена и ако беше до нея, сигурно щеше да чуеш страшни неща.
— Вероятно. — Пиърс погледна към къщата с болезнен копнеж.
— Третият прозорец на първия етаж. — Ашкрофт се покашля многозначително. — Под балкона има решетка за рози. Най-добре ще бъде да не ме споменаваш… Във всеки случай намирам, че Роуз се е забавлявала достатъчно. Боксовете в обора са безупречно чисти. Освен това имам чувството, че ще се покатериш в стаята на жена си и без моята благословия.
— Ще си призная, че наистина мислих по този въпрос, Ашкрофт — отговори през смях Пиърс.
— Тогава ти желая лека нощ. — Тъстът му подаде ръка. — За мен беше истинска радост да говоря с теб, Пиърс. Ще се видим утре.
— Надявам се. — Пиърс отговори на здравото ръкостискане. — И аз се радвам, че най-после се запознахме.
Удбайн взе лопатата, а Пиърс се затича към решетката за рози, по която можеше да се покатери на балкона. Трябваше да види жена си и детето си.
Когато Роуз се качи в стаята си, бебето вече спеше в люлката. Стаята му беше до спалнята й, а от другата й страна живееха ирландската бавачка Джени и вярната Мери Кейт. Те се грижеха непрестанно за малкия и облекчаваха живота на младата майка.
Роуз беше решила да вземе и двете в Англия. На борда на кораба вече нямаше да има значение, че Мери Кейт щеше да познае съпруга й. След като напуснеха Джеймстаун, вече никой нямаше да може да се обърне към властите, за да го издаде.
Роуз се приведе усмихнато над люлката и целуна бебето по челцето. После влезе в спалнята си. Мери Кейт беше приготвила ваната, над огъня висяха две ведра с вода. Зарадвана, Роуз изля едното ведро във ваната, съблече се, като разхвърля дрехите си по цялата стая, и влезе във водата.
Изведнъж усети, че някои я наблюдава. Обърна се и когато откри Пиърс, едва не изпищя. Часове наред го беше карала да работи като прост ратай. Вярваше, че се е изтощил и отдавна спи в сеното. Вместо това той се беше изтегнал на леглото й, полуприкрит от завесите, и оглеждаше безсрамно голото й тяло.
— Какво правиш тук? — изсъска гневно тя.
Пиърс стана, отиде при нея и коленичи до ваната.
— Нали ти ме повика.
— Не и в стаята си!
— Да, но аз вече изпълних всички очарователни поръчения, които ми постави.
Роуз сведе глава и се почувства ужасно неловко.
— Трябваше да измисля достоверна история за пред татко.
— Да, разбира се — отзова се подигравателно Пиърс.
— Не можеш да останеш тук.
Пръстите му се потопиха във водата.
— А аз си помислих, че мога да ти бъда полезен.
— С какво?
Той отиде до камината и откачи второто ведро.
— Може би водата ти е изстинала.
Роуз прибра коленете си, за да не се опари, и промълви едва чуто:
— Благодаря.
— А гърбът ти…
— Какво?
— Бих могъл да ти изтрия гърба.
— Моля те, не е нужно…
Пиърс коленичи зад нея, взе сапуна и гъбата от водата и вдигна дългата й коса. Ръцете му се плъзнаха бавно и изкусително по голия й гръб и Роуз се разтрепери. Откога не беше изпитвала тези чувства… Чувствеността й се будеше за нов живот.
— Мисля, че за тази вечер си свършил достатъчно работа — прошепна безсилно тя.
— О, аз едва сега започвам.
— Иди да си легнеш…
— Точно това ще направя.
— О, Пиърс, защо дойде тук?
Ръката, който миеше гърба й, спря за миг.
— Трябваше да видя сина си.
— А как влезе?
Този въпрос не получи отговор.
— Ти какво си мислеше? Че ще играя твоята игра, без да мога да видя детето си?
— Утре сутринта щеше да се запознаеш с него.
— Твърде дълго съм чакал, Роуз. Тази вечер загубих търпение.
— Ами ако те намерят тук? Много е опасно. — Тя се обърна към него и се изненада от безгрижната му усмивка.
— Не се боя от опасностите. Какви прекрасни медноцветни къдрици има нашият Уди! И типичните очи на Дефортовци.
— Видял си очите му? Значи си го събудил? — Тя поклати глава и го изгледа сърдито. — Крайно време е да се махнеш оттук! Постъпил си много лекомислено, като си влязъл.
— Стига толкова! — прекъсна я сърдито той. — Всеки мъж, който узнае, че е станал баща, ще поиска да види детето си. Ако не проумяваш това, значи не си на себе си. Ти си могла да преброиш пръстчетата на ръцете и краката му още когато се е родил. За съжаление тогава аз бях някъде в морето. Трябваше да дойда тази нощ, разбери!
— Ти… ти си го прегърнал? — заекна изумено тя.
— Разбира се.
